„Да правиш кино, означава да разказваш истории, които да са толкова силни, че да променят хора и съдби” са думи на акад. Людмил Стайков, които начертават пътя на режисьора на лентата „Гунди – Легенда за любовта”
Текст / Боряна Антимова
Филмът е апотеоз на любовта в най-чистите ѝ измерения – към футбола и националния отбор, към родината, към любимата жена. Георги Аспарухов е издигнат на пиедестал не само от феновете на „Левски“, а от всички българи. Гениалният футболист отказва примамливата оферта на клуб „Милан“, оставайки лоялен към националния отбор.
Лентата, която извиква сълзи на вълнение и национална гордост не само у съвременниците на Гунди, но и у всички българи, седмица след излизането на трейлъра на 9 май постигна рекордна гледаемост във всички платформи – 2,5 милиона. Говорим за него с режисьора Димитър Димитров.
Операторът Борис Славков и режисьорът Димитър Димитров работят в тандем по мащабната продукция с бюджет от 4 млн. лв.
Роден през 1986 г., Димитър Димитров завършва „Кино- и телевизионна режисура” в НАТФИЗ. Като студент още след II курс работи в БНТ – предавания с игрални постановки и една полицейска поредица. През 2011-а завършва практически курс по правене на филми в Лондон.
За първия си пълнометражен игрален филм „Събирач на трупове” печели финансиране от НФЦ на 26 години. Лентата е в селекцията на много престижни фестивали и е един от първите български филми в HBO.
„Димитър Димитров е властелинът на българските сериали”, казва кинокритикът Деян Статулов по повод на това, че режисира над 260 епизода в 10 от най-качествените заглавия: „Отдел издирване”, „Дяволското гърло”, „Откраднат живот”, „Връзки”, „Дървото на живота”, „Съни бийч”, „Мен не ме мислете”.
С продуцентите на филма за Гунди – Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция”, Димитър работи по сериала „Съни бийч” и други продукции. Една година обаче се колебае дали да поеме изключително тежката и отговорна задача да режисира филма за националния идол Георги Аспарухов.
Съпругата на футболната легенда Величка Маркова-Лита е главен консултант на филма
Аз съм много силен характер и много властен като режисьор – споделя Димитър. – Няма как да ръководиш екип от 100 човека на терен и да мрънкаш едва-едва, трябва силна ръка. Казах на Иван и Андрей, че поема ли проекта, не бих искал всеки ден да обяснявам какво правим. Те спазиха уговорката.“
За ролята на Гунди Димитър решава да направи втори кастинг. Впечатлен е, че избраният Павел Иванов, актьор от Народния театър, е изчел всичката налична в интернет и други източници информация за Гунди и е изгледал многократно запазения архив.
„Павел беше тренирал сериозно футбол около година и можеше спокойно да играе в „Б“ група. На кастинга той толкова силно „изскочи“ над всички останали кандидати като близост, като прилика! Ходеше като Гунди, говореше като него, беше възприел мимики, жестове, интонация, дикция, дори словоред“, разказва Димитър.
Актьорите Павел Иванов и Александра Свиленова в ролите на младите влюбени Гунди и Лита
С голямата любов на Георги Аспарухов и негова съпруга Величка Марков-Лита, главен консултант на филма, режисьорът се среща, след като тя прочита сценария от 144 страници на Емил Бонев. „Очаквах тежък разговор, а тя направи само 3 незначителни корекции, което беше нищо на фона на всичките 170 сцени“, споделя Димитров.
Лита се среща със своето младо „Аз“ – Александра Свиленова, студентка II курс при проф. д-р Ивайло Христов в НАТФИЗ, на снимачната площадка. За разлика от Павел тя разполага с много по-малко интервюта, документални филми и снимки на Лита като млада.
„Казах ѝ: „Санди, разбираш ли колко голямо нещо е това? Обещаваш ли да ме слушаш?“ Тя отговори „да“ и съумя да постигне симбиоза между това, което ѝ казвах, и своя вроден усет като актриса. Между нея и Павел имаше синергия и вибрации, беше като танц“, разказва режисьорът.
Лентата ни пренася в 60-те и 70-те години, а за пресъздаването на епохата актьорите и масовката сменят близо 3000 костюма, създадени специално за целта, включително екипите на футболните отбори от онова време.
Декорите и локациите също са внимателно подбирани и подготвяни месеци преди старта на самите снимки, така че да пасват съвършено на историята. Голямо предизвикателство за режисьора е на 40-те локации да се пресъздаде автентичната атмосфера на България в периода от 1959-а до 30 юни 1971-ва – трагичната гибел на Гунди. Особено тежки за снимане са футболните сцени. Там всичко трябва да бъде както по онова време: видът на стадиона, хореографиите и разкадровките на терена, репетирани многократно. Някои от емблематичните голове на синята легенда са заснети едно към едно.
Бюджетът е невиждан за родните мащаби – 4 милиона лева, като се налага част от него да покрият лично Иван Христов и Андрей Арнаудов и тяхната компания „Междинна станция“.
Димитър започва работа по сценария през юни 2022-ра. „Две цели години не правех нищо друго, а и не можех, нямах време. За безсънните нощи, изключителния стрес и жестоката преумора по-добре не питай“, казва той.
„Ако има втори герой в моята лична история, това е жена ми. Деси е безкрайно толерантен човек. Прояви огромно разбиране и много силна подкрепа. Тя се грижеше за дома ни и за двете ни деца Калоян на 7 и Крум на близо 2 години, когато мен ме нямаше, в най-тежките моменти – покрай уточняването на сценария, при монтажа и завършването. Сега е същото“, благодарен е режисьорът. И признава, че отсега го хваща леката депресия на „синдрома на предишния филм“ – след такъв грандиозен проект как ще надскочи себе си и вече постигнатото… А до премиерата на 18 октомври има още време.
