Джина Лолобриджида – художник по рождение, актриса по принуда

Една от най-красивите жени на XX век се отказва от киното заради фотографията и скулптурите

Джина Лолобриджида – една от най-красивите жени на XX век, се разписва в историята на развлекателната индустрия не само с талант и съблазън, но и с може би най-скандалното решение в света на киното: в тоталния пик на славата зарязва снимачната площадка и червените килими, за да се отдаде на фотоапарата, за да рисува и да вае скулптури. Така животът прави пълен кръг и Джина се завръща там, откъдето е тръгнала – при боите и четките. Тя е едва на 8, когато нейни рисунки се появяват в детска вестникарска поредица. В Рим, където семейството й се премества след Втората световна война, Джина изкарва пари като уличен художник на карикатури и шаржове. Получава стипендия за арт академията във Вечния град, докато сестрите й Джулиана и Мария късат билети в киносалони. Но е прекалено красива и съдбата има други планове за нея. Според легендите един ден на излизане от студентските зали тя се сблъсква с Виторио де Сика. Великият режисьор, един от бащите на неорелизма, предлага на момичето от народа да му бъде Пигмалион в най-демократичното изкуство под слънцето. А след като става трета на „Мис Италия“ през 1947 година, фамилният съвет решава – Джина е длъжна да осребри плътта си, дадена й от Бога, та дори ако трябва да се откаже от призванието си. Когато обаче й предлагат първата главна роля, тя отказва, убедена, че ще бъде художник. За да звучи по-учтиво, иска хонорар от милион лири. И го получава. Така започва легендата. В Париж пък рекламират сутиена „Лолосите“, защото Джина има най-перфектните форми в света, както твърди известният фотограф Филип Холсман. Следват 60 филма на три езика – останалото е история.

Първото бягство: фотографията

През 70-те Джина започва да се отегчава от киното –  персонажите, които възбуждат интелекта й, стават все по-малко. Желае всяка следваща роля да бъде по-добра от предишната, но това е почти невъзможно поради изобилието от стандартни образци в сюжетите. И започва да снима – с вродената си артистичност и с умението си да дърпа някои струни в душите на мъжете, които оставят отпечатък и върху лицата им, прави фотосесии на Салвадор Дали, Пол Нюман, Хенри Кисинджър, Дейвид Касиди, на германския национален отбор по футбол. През 1974-а заминава за Куба, подписвайки договор с канала “РАИ уно” за интервю и снимки на Фидел Кастро. Дали двамата консумират своето „творческо“ партньорство в продължение на 12 дни, остава загадка и до днес. Но е факт, че снимките на Ел Команданте са забележителни. А фотоалбумът на Лолобриджида „Моята Италия“, който има десетки издания, е своеобразна енциклопедия на Ботуша.

Да изваеш Есмералда

Лоло може да си тръгне от киното, но то никога няма да си тръгне от нея. Неслучайно първите й портрети през 90-те от бронз са на любимите й героини: Есмералда от „Парижката Света Богородица“, Полин Бонапарт от „Имперската Венера“, Мария от „Хляб, любов и фантазии“. „Не ми е достатъчно, че ги има на лента. Иска ми се те да бъдат вечни и нетленни. Но аз не съм неделен художник – нямам нищо общо с дилетантството“, казва Лолобриджида преди откриването на първата си самостоятелна изложба в Европа – в музея „Пушкин“ в Москва. Кодът на тези образи обаче е малко по-различен – Лоло представя жените от филмите според собствените си представи, а не така, както ги виждат и манипулират режисьорите.  Джина създава образите още на Мерилин Монро и Лайза Минели, уточнявайки лаконично: „Те са мои приятелки.“ Между трите, разбира се, има нещо много общо – великата женственост, увековечена от лентите и хай технологиите: малко Барби, много Пепеляшка. Само Монро във версията на Джина е гола от мрамор и със златен телефон в ръка – не успява да доживее спец ефектите, на които разчита вече грохналата от алкохола и наркотиците Лайза.

Когато естетиката на така наречения авангардизъм е в криза, Лоло има енергия и съзидателност да възроди класическите традиции, познати от античността и Ренесанса и стигащи до Роден. Някои от произведенията й съперничат на изживяващия се като ултрамодерен Джеф Кунс – краля на кича и бивш съпруг на Чичолина.

„В киното зависиш от всички – от сценариста, от режисьора, от оператора, от монтажиста… В ателието владея положението благодарение на собствените си ръце – мога да изразя всичко, което пожелая, без да се съобразявам с когото и да било или да задавам въпроси на режисьора“, твърди Лоло, която няма нужда от радикални лозунги в стила на Me too, за да бъде феминистка. 

Каста дива

Джина има още едно скрито оръжие – пее божествено. През 1955-а снима продуцираната от нея биография на Лина Кавалиери – любимата партньорка на Шаляпин и Карузо. В мелодрамата със заглавие „Най-красивата жена в света“ Джина изпълнява всички арии, дори и тези на Тоска. Никой не може да повярва. Мария Калас няколко пъти я пита: „Това наистина ли си ти?“ 20 години по-късно Лучано Павароти й казва: „Джина, как можа да се откажеш от сцената!“ Тя е не по-малко добра на манежа – във филма „Трапец“ от 1956-а изпълнява сама най-опасните номера, отказвайки дубльорка. Може би и заради това Бърт Ланкастър, с когото си партнират по сценарий, губи ума си по нея. 

Любовниците 

Колкото и да е странно, почти никой от многобройните й любовници не може да осъзнае духовната потребност на Лоло да „произвежда“ огромна доза изкуство. Милионерът Хауърд Хюз я иска само за себе си, обещавайки, че тя ще може да прави каквото си иска, включително да зареже актьорството и да се отдаде на „хобитата“ си. С единствения си съпруг – д-р Милко Скофич, се развеждат след 22 години брак, защото словенецът е много ревнив. Следващият лекар – сърдечният южноафрикански женен хирург Кристиян Барнард, също не може да оцени разностранните й таланти извън спалнята и кинотерена. В СССР Джина снима Юрий Гагарин, а първият космонавт й казва, че тя е най-красивата от всички звезди, които е виждал в Космоса. Астронавтът Едуин Бъз Олдрин, един от тримата, стъпили първи на Луната след полет с “Аполо 11”, й шепне: „Вие сте по-пленителна и от нея!“ Сред страстните обожатели на Джина е и писателят Орсън Уелс, когото тя определя като “вулканичен”. Преди да обяви хомосексуалността си, дори холивудският титан Рок Хъдсън пада в краката й – после тя се шегува, че той е минал на „другия бряг“, защото няма как да има втора жена като нея. Докато живее с 34 години по-младия испански бизнесмен Хавиер Ригау, Джина създава някои от най-екстравагантните си творби. Скулптурите й гастролират в Москва, Париж и Севиля, фотографиите й обикалят Венеция, Ню Йорк и Токио. „Мъжете ценят не красотата у жените, а покорството и смирението“, твърди Лоло, за която „любовта е най-добрата козметика“.

В стаята за молитви Луиджия Джина, както е истинското име на Лолобриджида, притежава имение на многовековната улица „Апия Антика“ в южната част на Рим, където е съседка с Валентино. В градината й са поставени големи бронзови статуи, а наоколо летят десетки птици. Лоло има специална стая за молитви, чиито стени са покрити с авторските й снимки – от Жерар Филип и Кастро до Одри Хепбърн и Ела Фицджералд. Наслаждава се на дните си и се надява да бие рекорда на своята леля, която, достигнала 113 години, е призната за най-възрастната италианка в света. „Човек остарява тогава, когато не се занимава с нищо. Винаги съм заета – снимам, правя скулптури, музицирам, слушам песента на птиците. Навярно в това е тайната на вечната младост“, не се колебае Лоло, която дарява петте милиона, които печели през 2013-а от продадените си на търг бижута, за научни изследвания на стволови клетки. Но единственият й син Милко и внукът й Дмитрий са притеснени, че  около нея и милионите й се навъртат хора с нечисти помисли. Като Андреа Пиацола, който, докато уж управлява финансите й, продава три апартамента на кинозвездата за над 2 милиона евро и източва банковите й сметки. Докато върви съдебно дело срещу въпросния Пиацола, Милко и Дмитрий искат да изкарат Джина „малко изкукала“, както казва нейният адвокат Антонио Ингроя, настроен против идеята да й бъде назначен служебен попечител.       

Spread the love
Written By
More from admin
Стела Ганчева: Без ирония към езотериката
Цветът въздейства върху емоциите, но не и върху характера, казва актрисата от...
Read More
0 replies on “Джина Лолобриджида – художник по рождение, актриса по принуда”