Трансформацията на Мила Михова

За да изглеждаш както искаш, трябва да успееш да се разделиш с образа на предишното си тяло с много любов и благодарност, казва оперната певица

Фотография / Ирина Иванова-Ирра
Стилист / Ина Иванова
Грим / Алис Шопова
Коса / Мира Чакърова
Ретуш / Мария Димитрова
Локация / Swimming Pool

Срещата ни с Мила Михова трябваше да e през юни, в сезона на летните флиртове, коктейлите и тънките презрамки – все неща, които много ѝ отиват. Остана обаче за края на есента и това направи тона на разговора ни малко по-сериозен, по-дълбок и професионален.

Имахме късмет да хванем слънчево време за снимки и от покрива на арт пространството Swimming Pool на бул. „Цар Освободител“ пред нас се разкриваше разкошната гледка на пъстра София. „Не мога да си представя, че ще живея на друго място“, споделя Мила, поемайки си дъх от поредната серия кадри. Докато Мира Чакърова подрежда разкошните ѝ къдрици, се изкушавам да я попитам дали са си нейни. С чувство за хумор тя потвърждава и шеговито допълва, че наскоро дори майка ѝ – оперната прима Дарина Такова, я подкачала, че е съвсем като Рапунцел.

Ролята на принцесата от кулата приляга на Мила в този романтичен октомврийски следобед, в който за кратко е паузирала програмата си, за да е на нашата корица. Издава, че предишната вечер е имала изява на родна земя, а през последните месеци почти постоянно е на път, за да изнася представления, да репетира, да се среща с агенти за нови ангажименти. За кратко е навъртяла толкова летателни часове, че сега не може да се нарадва на възможността да гледа смяната на сезоните и шарените шапки на сградите под нас. „Бих напуснала София само ако срещна по-голяма любов.“

За любовта – към себе си, към работата, към живота и неговите изненади, с Мила говорим сладко повече от час и половина. Може би щяхме да продължим още, ако не трябваше да „хванем“ светлината и да довършим снимките, но с представител на зодия Близнаци срещите са винаги такива – с лекота, закачливост и бомбастична доза приключения, които трудно може да се поберат на няколко страници.

Мила, през последната година ти претърпя сериозна промяна. Какво се случи? Промяната е на много нива – физическа, професионална, ментална. Разбира се, най-очевидна е физическата – за година и 9 месеца свалих 30 килограма. Всичко започна с това, че не се чувствах добре в тялото си. Преживях една постковид криза, имам лонгковид синдром (характеризира се с хронична умора, непоносимост към стрес, апатия, нарушена памет или концентрация). Стресът също повлия – несигурността, затвореният начин на живот. Всичко в комбинация отключи агресивна форма на инсулинова резистентност, която подозирам, че съм имала винаги, но сега излезе на сцената и наложи да се вземат мерки. И аз го направих в края на 2021 г.

Какво точно усещаше, за да предприемеш тези стъпки? При мен се получи рязко качване на килограми: за 5 месеца – 16. Не бях променила нищо в рутината си, нито в хранителните си навици. Стресирах се не само от това, което виждах в огледалото, притесних се, защото започнах да се чувствам зле в тялото си – тежеше ми, пречеше ми, ставаше трудно физически да изнасям професионалните си задачи.

Сякаш си станала негов пленник… Да, при това с тялото ми винаги съм била в една трудна връзка на любов-омраза. След това напълняване отидох на лекар, консултирах се с ендокринолог и още при първите изследвания се откри инсулинова резистентност. Започнахме лечение, в което има медикаменти, но още и хранителен режим, промяна в навиците, почти изцяло спиране на алкохола, режим на движение и сън…

Как се съчетава това с бохемския живот, който публично водиш, с любовта ти към коктейлите, добрата кухня? Аз още си ги обичам, но когато човек се раздели с една трета от теглото си, вече има нужда от много по-малко от всичко: и от по-малко храна, и от по-малко алкохол. Килограмите в повече, несигурността като жена те правят по-труден за отпускане дори ако имаш самочувствие, доказан талант, в който вярваш, кариера и професионално развитие, хора, които те харесват и те следват, и изобщо всички валидации за стойността си.

В момента, в който започнах да се събуждам по-лека, по-свежа, по-спокойна, да виждам как тялото ми се променя не само физически, но и функционално, здравословно, се случи и трансформацията ми. Вече имах по-малка нужда от коктейли, за да се чувствам добре в компания. И по-малко нужда да си стоя сама вкъщи.

Как ти повлия тази част от ковид ограниченията? Много твои колеги споделят, че са били в депресия. Аз бях влязла в режим на изолация още преди да избухне епидемията. Заради професията ми на певица не мога да си позволя шумни места, нося маска при пътуване от години. Моят инструмент – гласът, е деликатен и най-малкият вирус може да го извади от строя за повече от седмица. Не мога да водя разговори до 3 през нощта, защото дори само да е леко изморен гласът ми, няма как да правя музика и особено деликатна оперна музика, която има толкова категорични стандарти и принципи.

Това ли е цената да си оперен изпълнител? Част от нея е тази, да. Оперната професия е самотна. Не съм от хората, които са свръхманиакални в пазенето на гласа си, майка ми също никога не е била такава. Все пак от нея съм възпитана: зная какъв да е характерът на изпълнител, какъв да е режимът и се старая да го следвам.

Как се промени рутината ти по време на изолацията? С оставането все повече вкъщи започнах да намирам и повече удоволствие в гледането на сериали по йога клин, пиенето на вино, да готвя, да ровя в интернет. Мисля, че за всички това изглеждаше приятно, преди да ни удари реалността, че ние сме социални животни и имаме нужда от другите, от забавления, от изкуство на живо, а не само през дивайсите. Тогава си обещах да съм по-социална. Вече се чувствам добре в тялото си, стигнала съм професионален етап, в който отлично преценявам колко почивка ми е нужна и мога да си позволя да съм по-активно сред хора. Водя този бохемски живот, който бях позагърбила. Преоткрих отново своята приятелска среда, имам нови интереси, има толкова много неща, за които да говорим след последните две години на вакуум. Всички сме променени – с повече яснота за живота, за другите, сами за себе си.

Ти какво откри за себе си? В началото на всяка година се предизвиквам с обещание. Миналата беше да не се сърдя на хората. Беше интересно наблюдение, което ми даде да разбера колко тънко обидчива съм била досега. Научих се да съм по-голям непукист. Това се препокри с един от най-ценните уроци, които имам от Райна Кабаиванска. Тя освен че сложи финални щрихи в пеенето ми, в професионален план ме научи да имам настройката, че мнението на другите хора е без значение, защото то е отражение на техните мисли, а не на моите способности. Приех този принцип кардинално в живота.

Да си поговорим малко за заболяването ти, което освен че те мотивира да промениш толкова много неща, стана причина много жени да се чудят как си постигнала тази отлична форма. Питат ли те каква е тайната? Тайна няма, има препоръка: ходете редовно на лекар! Аз се доверих на д-р Михнева от ВМА. При инсулинова резистентност тялото произвежда повече инсулин, отколкото може да преработи. Това е метаболитен синдром и при него понякога се назначават лекарства, които регулират обмяната на веществата и водят до отслабване. Аз пих такива лекарства заради формата на моето нарушение под лекарски контрол. Периодично ми правеха изследвания, за да се регулира дозата, да се следи как ми влияят…

Не е тайна обаче, че стана популярно и здрави хора да пият същите лекарства, за да предизвикат ефект на отслабване. Кардашиян са само част от известните примери… За няколко месеца аз също имах изписано това лекарство, което масово използват. То е изкуствен хормон, който потиска апетита. Пряко наблюдавах ефекта му – в един момент буквално ми бе отнета радостта от храненето. Това е едно от нещата, които ми липсват.

Имаше ли някакви строги ограничения в храненето? Не, и това е важно, за да не се предизвиква допълнителен стрес на организма. Едно от първите изследвания, преди да започне лечението ми, бе за хранителни непоносимости, за да може при нужда моят лекар да изключи или да намали съответните продукти от режима ми.

Какво показа твоят тест? Всички зърнени и млечни са ми в „червено“. Много се смяхме вкъщи от този резултат, защото излезе, че мога да консумирам спокойно само камилско мляко. Имам една забавна история от тийнейджърските години, когато по време на семейна екскурзия в Тунис един възрастен господин от местните пита мъжа в компанията ни колко камили иска за мен. И на фона на това откритие сега си представих, че ако имах камили, щях да водя къде по-здравословен живот.

Кое беше най-тежко за теб в този процес? Разбира се, не беше диетата, а менталната работа. Когато започнеш да изглеждаш все повече като образа на жената, която искаш да бъдеш, трябва да успееш да се разделиш с образа на предишното си тяло и с всичко, което го е правило такова, каквото е било. И трябва да го направиш с много любов и благодарност. Това вече става трудно. Ако имаш за цел само бързо да се отървеш от това тяло, което ти е носело някакви здравословни и естетически несгоди, не можеш да влезеш напълно в новото си тяло. Да го почувстваш. Наблюдавам се, че все още имам походката на тежко момиче. Работя над това.

Колко години водиш битката с килограмите? От дете съм плътна, после бях пълен тинейджър и след това станах плътна жена. Предполагам, че от пубертета съм имала метаболитни проблеми, но както много други жени, не съм стигнала до лечение. Правила съм какво ли не, за да съм в по-добра форма: кето диета, диетата на Дюкан, 90-дневна диета, китайско чудо, зелева супа, фастинг, гладолечение, плодолечение, чайове… Вкъщи се шегуваме, че само на диета от 3 зърна леща с малко стрит син камък не съм била. И винаги, когато свърши режимът и взема зърно въглехидрат, всичко се губи. Грешката ми беше, че отлагах срещата с лекар.

Освен като оперна певица ти имаш голяма популярност сред жените в Инстаграм – искат ли ти рецепти за отслабване? Може би тук трябва да кажа, че никога не съм си позволявала да говоря с конкретика по тази тема – нито какви лекарства взимам, нито какъв е режимът ми. И съветвам хората да не приемат такива случайни предписания нито от блогъри, нито от експерти в интернет. Единствените, които имат право и компетентност, са лекарите, които назначават лечение спрямо изследванията и специфичното състояние на човек. Дори на тях им отнема време, за да подберат точните медикаменти в доза, точната схема на хранене, движение.

Чувстваш ли се по-секси в новото си тяло, по-свободна да общуваш? Не намирам сексапила в телесното, а в увереността. Тук сигурно ще се изненадаш, но макар да съм комуникативна, аз съм страшен темерут и много притеснителна. Коствало ми е много усилия да построя социалност и лекота, необходими за професията ми, за присъствието ми в интернет. Изградила съм си система, с която хем съм близка с последователите си в Инстаграм, хем пазя личното си пространство. Споделям само това, което смятам, че може да бъде полезно и вдъхновяващо. И нищо от това няма връзка с тялото ми. Самочувствието ми за комуникация идва много повече от професионалната ми защитеност. И не защото не се харесвам физически – в момента много харесвам това, което виждам в огледалото, и бих подобрила нещата с малко спорт например.

Какво мислиш за подмладяващите терапии, за тунинговането? Аз искам да остарявам. Бавно, ако може. Не искам вечно да изглеждам на 26. Не намирам смисъл в това. Моят първи образ е на оперна певица и днес това ми дава усещане за стойност. Ако преди 10 години нямах самочувствие и обяснявах, че още не съм здраво стъпила на сцената, нямам големи успехи, дебюти, то сега зад гърба си имам голям опит в солови рецитали, роли от много сериозен репертоар. Аз съм музикант и имам голяма отдаденост на това изкуство, докторант съм в НМА. Оперното изкуство е това, което правя най-добре, това, в което се чувствам най-добре, и това, с което искам да се занимавам. Моята професионална компетентност и защитеност ме правят много уверена в комуникацията.

Къде е мястото на мъжете в тази картинка? Никога не съм се чувствала като магнит за мъжко внимание и го казвам не от скромност или защото не се смятам за привлекателна. При мен е важно да пообщува човек, за да открие коя съм, каква съм. На мъжете им е интересно да ме опознават, да ме откриват. То аз сама на себе си съм интересна да се разучавам. Всеки ден откривам нещо ново от себе си (смее се). Може би и моят медиен персонаж в Инстаграм също има своята роля – възможно е да стресира хората.

В него мъжете са само мистериозни герои на забавни истории. Защо избираш този подход? Дискретността е много важна, за да запазиш личното си пространство. Намирам за криндж (неудобно), когато хората споделят любовните си отношения и след някакво време се разделят. Тогава почват триене на общи снимки или най-малкото обяснения, че не са заедно. Излишно ми е. Не смесвам нещата.

Какво те накара да вземеш такова решение, да не забравяме, че нашето поколение е първото, което се сблъска активно с Фейсбук. Аз изтрих моя. Ако имах, сигурно всеки ден щеше да ме е срам какво съм писала на шльокавица (смее се). Не държа гаджетата си далеч от профила си в Инстаграм от страх, че ще ме урочасат или нещо такова, но може би просто намирам за важно една част от живота ми да е само за мен. Работата ми и без това изисква да съм на показ и имам с какво да съм на показ. Не съм учила толкова много вокална техника, не съм работила толкова, за да съм добра певица, че да се налага да се изявявам в интернет с личния си живот.

Проява на скромност ли е, че се определяш като добра и държиш да не те наричаме примадона, дива… Дива е само Мария Калас! Аз съм съвсем нормална оперна певица, която върви по своя път и има своите търсения. Не се сравнявам с никого и не искам да ме приемат като звезда. Самата аз не вярвам, че съм такава!

Спомена Калас… нейната битка с килограмите е легендарна… Генерално има схващане, че оперните певици са много едри жени… Но в днешно време трябва да си някакъв вокален феномен с нечуван до този момент глас, за да може да си позволиш да неглижираш външния си вид. Гласът на първо място е хормон – при жените се променя преди менопаузата, при раждане, при ендокринни нарушения. Моят глас, когато бях 87 кг, се уморяваше много по-лесно и сега, 30 килограма по-късно смятам, че е много по-добър. Тялото ми е по-силно и посреща много по-адекватно задачите си: в оперното пеене няма микрофони, а вокалната техника изисква добра физическа форма, за да не натоварваш прекалено гласните струни. На практика пеенето е вид фитнес, в който има много наука, структура, мислене…

Каза, че когато си започнала да се лекуваш, вече си усещала затруднения в изявите си… Да, затова и моята битка бе не с тялото ми, а за тялото ми. В този период с насоките на Райна Кабаиванска смених и репертоара си. Тя в кратките ни работни срещи ме мотивира да се явя на кастинг за роля, която допреди години стоеше в графа „невъзможна за изпълнение“. Говорим за ролята на Абигаил в „Набуко“, изпълнявана от Гена Димитрова, която имам честта да съм слушала два пъти на живо. У българина тази роля буди страхопочитание. Трябва да излезеш от всякакъв елемент на сравнение, неувереност и опит за имитация, за да се справиш. А това иска много смелост. При мен репетициите в театъра в Майнц, Германия, започнаха в същия месец, когато започна и лечението. Това ми позволи да проследя как през целия период, докато свалях килограми и пеех, се променя представянето ми. С всеки месец то ставаше все по-добро и това развенча мита, че за силен глас е нужно голямо и тежко тяло. С всеки изгубен килограм се усещах все по-силна и с контрол върху инструмента си.

Чувстваш ли се в сянката на майка си, прочутата Дарина Такова? Тя ми показа характера, рутината, уроците. С нея съм видяла изграждането, реализацията и задържането на една значима кариера. И края ѝ. Затова съм толкова далновидна и уча, защото не знаеш в кой момент може да смениш курса. Не е казано, че това се случва само заради инцидент. Може да е поради смяна на приоритети – семейство, деца, дом…
Никога не съм се сравнявала с нея. Даже ми е малко неловко за тези, които са го правили. Винаги съм се гордяла с майка си и като артист, и като жена. Кариерата ѝ е образец – без никаква подкрепа тя е постигнала успех, който може да се проследи по дати и няма как да бъде оборен – Метрополитън опера, Миланската скала, Пале Гарние в Париж, Кралската опера в Лондон…

Макар да сте в една сфера, с нея сте поставени в много различни условия. И това идва със своите специфики. Когато тя правеше своята кариера, нямаше Ютуб, Инстаграм, Тик-Ток, нямаше фалшиви звезди, всичко беше в името на таланта.

Тогава да пееш добре и да си добър артист беше достатъчно, за да правиш кариера. Днес е малко по-сложно. Има по-комплексни игри, изисквания – да приличаш на холивудска актриса, за да си в голямата машина, има брутален ейджизъм, и то не само от мъже, а и от жени. За първи път ми казаха, че съм стара за тази професия, на 27! Беше ми трудно да изляза от тези стереотипи и да не се впусна да правя някакви безумни саможертви, за да отговоря на нечий чужд тайминг.

Кой е най-добият професионален съвет от Дарина?

Разликата между мечтите и плановете е в сроковете.

В тази връзка – за какво мечтаеш? Аз не мечтая, аз манифестирам, привличам. Розичката на тортата беше, когато при един семинар на Биляна Савова от Plan to Be получихме задача всеки ден в продължение на 40 дни да пишем в дневник 3 неща, за които сме благодарни. Уловката е, че ако изпуснеш един дори, започваш отначало да броиш. Всеки ден нещата трябва да са различни, така че накрая да имаш 120 неща в живота си, за които да си благодарен. Към тях по своя инициатива реших в този дневник да манифестирам, да привличам с намерение в живота си по 3 неща. Но не с думата „искам“, а сякаш тези неща са вече част от живота ми. Направих този кванов скок да си представям, че живея живота, който искам. Смених си настройката и започнаха да се случват невероятни неща.

Да разбирам ли, че вярваш в енергиите? Да, интересувам се от астрология, Таро, манифестиране на желания. До преди два месеца бях много сериозна, но преживях нещо като бърнаут в хобито си (смее се). Шегата настрани, но започнах да манифестирам с дребни неща и когато се случваха, минах на по-големи…

Разказваш често за това в профила си в Инстаграм. Искам да покажа на хората, че манифестирането работи. Вселената никога не ни казва „не“. Тя казва или „да“, или „не сега“, или „имам нещо по-добро за теб“. Понякога да не получиш нещо, което си искал, или да ти отнеме нещо, което ти е дала, може да е проява на суперкъсмет, защото те насочва по правилния за теб път. Този начин на мислене ми помогна, когато се случва нещо, което не ми харесва, нещо тъпо, да не изпадам в драма. Ще използвам фраза на моя приятелка: „Животът е келнер, който две поръчки наведнъж не може да запомни.“ Но всъщност Вселената, животът, както искаш го наричай, помни доста добре. Просто отговаря: „Разбрах какво искаш, ще го получиш, но не мога да ти кажа кога!“

Отнема ли това манифестиране активността си? Нека да не звучи сякаш си поръчвам нещо и седя, и чакам. Като вица за човека, който всеки ден горещо молил Бог да спечели от лотарията, докато Бог не му се явил и не му казал: „Моля те, пусни фиш!“ Вярвам, че съм суперкъсметлийка и непрекъснато ми се случват невероятни неща. Всичко, което ми се случва, успявам да видя като късмет. Не вярвам обаче в бързите печалби, в изненадващия удар. Ударът трябва да се подготвя.

А как манифестираш темата за семейство, съпруг, деца? Много искам деца, семейство и съпруг, но всичко трябва да се случва по най-естествен начин. Не искам да се натискам да вземам решение под давление на това, че няма време. Като в онази игра на столове – пускат музиката и бързаш да заемеш последния останал стол. Всички сме виждали такива ситуации. Мен не ме е страх от трите големи С в живота – старостта, смъртта и самотата. Интересно ми е да съм сама със себе си и не бих направила компромис в името на това да съм с някого. Вярвам, че за всеки има правилния човек и тайминг.

Spread the love
More from Надя Костова
Най-новият моден аксесоар е… одеяло
Годината може и да не бе успешна за мнозина, но има своите...
Read More
0 replies on “Трансформацията на Мила Михова”