Двама са малко

Полиаморията – утопия или съвършените отношения, базирани на неограничена любов

Полиамория звучи почти вълшебно. Като един прекрасен нов свят, в който всички се обичат (и правят секс, разбира се, но не това е водещото). Като едно еволюирало Make love, not war – по-зряло, по-отговорно, без бунтарството и промискуитета, характерни за младостта, но пък с повече топлота и разбиране.

За да стане още по-вълшебно, представете си, че имате няколко мъже (но не се налага да готвите и да перете чорапите на всичките, не говорим за полигамия). Единият ви разсмива до сълзи, на другия можете да разчитате за всичко, третият ви рецитира стихове на лунна светлина, а четвъртият само с поглед кара коленете ви да омекват. Не изглежда ли като съвършената житейска конфигурация?

Сега да поразчистим малко дъгите и еднорозите и да пуснем хладна струя реализъм. Представете си, че мъжът ви също има няколко жени. Една му…, друга го…, трета го в уста целуне бърже. Май не звучи чааак толкова добре.

Какво всъщност е полиамория? По дефиниция това означава да имаш сексуални или романтични отношения с повече от един човек едновременно. Връзката може да включва хора с различна сексуална ориентация, във всякакви комбинации, женени или не. Общото е, че отхвърля социалните ограничения, наложени от институцията на брака (и моногамията).

Полиаморията не трябва да се бърка с бигамията или полигамията – брак с повече от един човек, нито пък със сексуални практики като суингинг (размяна на партньорите). Полиаморните отношения се различават и от „отворената връзка”, при която двамата партньори имат свободата да правят секс със странични хора, без непременно да уведомяват другия. При полиаморията отношенията са със знанието и съгласието на всички замесени. И колкото и парадоксално да звучи – те са си верни един на друг.

Изглежда някак по-честно от изневерите и тайните връзки, нали? И може би по-устойчиво от поредица бракове, траещи по 2-3 години. Допускам, че когато не стоварваш върху един-единствен човек всичките си надежди и очаквания заедно с отговорността за собственото ти щастие, нещата вървят по-спокойно и във връзката се диша по-леко. Поне на теория.

Израсли сме с идеята за моногамията като единствения възможен (и приемлив) вариант за романтични и житейски отношения. Влюбваме се, женим се, създаваме деца и живеем заедно дълго и щастливо до края на дните си. Или не чак толкова щастливо. Или не чак толкова дълго. Всъщност колко двойки познаваш, които са живели заедно дълго и щастливо? Не говорим за поколението на бабите и дядовците ни. Когато нямаш кой знае какъв избор, щеш – не щеш, поддържаш брака, каквото и да ти струва (в повечето случаи – каквото и да й струва на жената, която е била зависима от мъжа си и финансово, и всякак). На нас може да ни изглежда романтично и умилително, но какво им е било  на тях – те си знаят. В ония трудни времена щастието не е било приоритет.

Днес обаче щастието ни е важно. Станали сме по-егоистични, по-самостоятелни, по-информирани и това не е лошо. Животът е прекалено кратък, за да го принасяме в жертва на ламята, наречена „ама какво ще кажат хората“. Въпреки това ние продължаваме с моногамията като единствен възможен (и приемлив) вариант. Само че фаст фууд моногамия. Серийна. Женим се, развеждаме се, женим се  втори път (трети, четвърти, пети…). Спомнете си Елизабет Тейлър и осемте й брака, сключени не за друго, а защото консервативното възпитание не ѝ позволявало да прави секс с мъж, за когото не е омъжена (но пък природата си искала своето). Този вид моногамия звучи по-скоро смешно, отколкото романтично, и прилича повече на неспособност за вземане на адекватни житейски решения, отколкото на свръхморал, не мислите ли?

Изглежда че днес моногамията в класическия ѝ вид (впрочем измислена като социален конструкт повече по икономически, отколкото по романтични причини) май вече не ни върши толкова добра работа. В морето от серийни сериозни връзки и тайни извънбрачни афери не са чак толкова много браковете, които успяват да просъществуват не само дълго, но и щастливо и вярно.

Тук някъде се появява полиаморията. Засега като мода, но… може пък и да е новата сексуална революция, кой знае.

Spread the love
More from Дона Делова
Раждането на една богиня
Парфюм с характер и собствен почерк, Aqva Divina на Bvlgari е неустоима...
Read More
0 replies on “Двама са малко”