Двама са малко

Полиаморията – утопия или съвършените отношения, базирани на неограничена любов

Полиамория звучи почти вълшебно. Като един прекрасен нов свят, в който всички се обичат (и правят секс, разбира се, но не това е водещото). Като едно еволюирало Make love, not war – по-зряло, по-отговорно, без бунтарството и промискуитета, характерни за младостта, но пък с повече топлота и разбиране.

За да стане още по-вълшебно, представете си, че имате няколко мъже (но не се налага да готвите и да перете чорапите на всичките, не говорим за полигамия). Единият ви разсмива до сълзи, на другия можете да разчитате за всичко, третият ви рецитира стихове на лунна светлина, а четвъртият само с поглед кара коленете ви да омекват. Не изглежда ли като съвършената житейска конфигурация?

Сега да поразчистим малко дъгите и еднорозите и да пуснем хладна струя реализъм. Представете си, че мъжът ви също има няколко жени. Една му…, друга го…, трета го в уста целуне бърже. Май не звучи чааак толкова добре.

Какво всъщност е полиамория? По дефиниция това означава да имаш сексуални или романтични отношения с повече от един човек едновременно. Връзката може да включва хора с различна сексуална ориентация, във всякакви комбинации, женени или не. Общото е, че отхвърля социалните ограничения, наложени от институцията на брака (и моногамията).

Полиаморията не трябва да се бърка с бигамията или полигамията – брак с повече от един човек, нито пък със сексуални практики като суингинг (размяна на партньорите). Полиаморните отношения се различават и от „отворената връзка”, при която двамата партньори имат свободата да правят секс със странични хора, без непременно да уведомяват другия. При полиаморията отношенията са със знанието и съгласието на всички замесени. И колкото и парадоксално да звучи – те са си верни един на друг.

Изглежда някак по-честно от изневерите и тайните връзки, нали? И може би по-устойчиво от поредица бракове, траещи по 2-3 години. Допускам, че когато не стоварваш върху един-единствен човек всичките си надежди и очаквания заедно с отговорността за собственото ти щастие, нещата вървят по-спокойно и във връзката се диша по-леко. Поне на теория.

Израсли сме с идеята за моногамията като единствения възможен (и приемлив) вариант за романтични и житейски отношения. Влюбваме се, женим се, създаваме деца и живеем заедно дълго и щастливо до края на дните си. Или не чак толкова щастливо. Или не чак толкова дълго. Всъщност колко двойки познаваш, които са живели заедно дълго и щастливо? Не говорим за поколението на бабите и дядовците ни. Когато нямаш кой знае какъв избор, щеш – не щеш, поддържаш брака, каквото и да ти струва (в повечето случаи – каквото и да й струва на жената, която е била зависима от мъжа си и финансово, и всякак). На нас може да ни изглежда романтично и умилително, но какво им е било  на тях – те си знаят. В ония трудни времена щастието не е било приоритет.

Днес обаче щастието ни е важно. Станали сме по-егоистични, по-самостоятелни, по-информирани и това не е лошо. Животът е прекалено кратък, за да го принасяме в жертва на ламята, наречена „ама какво ще кажат хората“. Въпреки това ние продължаваме с моногамията като единствен възможен (и приемлив) вариант. Само че фаст фууд моногамия. Серийна. Женим се, развеждаме се, женим се  втори път (трети, четвърти, пети…). Спомнете си Елизабет Тейлър и осемте й брака, сключени не за друго, а защото консервативното възпитание не ѝ позволявало да прави секс с мъж, за когото не е омъжена (но пък природата си искала своето). Този вид моногамия звучи по-скоро смешно, отколкото романтично, и прилича повече на неспособност за вземане на адекватни житейски решения, отколкото на свръхморал, не мислите ли?

Изглежда че днес моногамията в класическия ѝ вид (впрочем измислена като социален конструкт повече по икономически, отколкото по романтични причини) май вече не ни върши толкова добра работа. В морето от серийни сериозни връзки и тайни извънбрачни афери не са чак толкова много браковете, които успяват да просъществуват не само дълго, но и щастливо и вярно.

Тук някъде се появява полиаморията. Засега като мода, но… може пък и да е новата сексуална революция, кой знае.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

(Анти)принцесата на модата

Даян фон Фюрстенберг не само създаде легендарната рокля „прегърни ме”, но и...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ