Д-р Паула Лозанова: Не животоспасяващи, а променящи живота операции

Разказаната на предните страници история, даже две, на радикална промяна на лице чрез присаждане на чуждо от донор е повод за разговора ни с д-р Паула Лозанова, лицево-челюстен хирург в столичната многопрофилна болница “Света Анна“. В него ще отворим дума не само за върховите постижения на лицево-челюстната хирургия, за каквато се смята трансплантацията на лице, а и за всички останали нейни приложения.
Д-р Лозанова, нека започнем с най-сложното – присаждането на лице. Колко далеч е България от това, като имаме предвид, че сме много назад с трансплантациите на органи?
Лицевите трансплантации в България са все още непознати, но на практика е въпрос на време и това да се случи. Към момента този тип интервенции са практика само за най-големите и богати центрове в света. За щастие, такива операции се налагат доста рядко и са необходими при не повече от 0.1% от всички пациенти със заболяване в областта на главата и шията.
А споделяте ли мнението, че по етични съображения с този вид трансплантации трябва да се спре?
Етичната страна на този проблем е много интересна. Ние всички като социални хора се нуждаем от лице в обществото, имаме своята възраст, пол, цвят на кожата, лицеви експресии, усмивка. При травматични инциденти може да изгубим този нормален външен вид, даващ ни възможност за лично и професионално развитие. Пациентите, преминаващи такъв вид операции, често се нуждаят от лице, за да продължат нормалното общуване и да бъдат разпознавани от най-близките си хора дори.
Бъдещето ще покаже дали тези процедури ще се превърнат в златен стандарт, каквито са трансплантациите на органи например. Те най-често се налагат при травматични увреди. Занапред обаче може да се превърнат в златен стандарт за лечение на вродени състояния и да се прилагат за реконструктивни операции вследствие онкологични заболявания. Това са не животоспасяващи, а променящи живота операции. Ето защо етичната гледна точка е водеща и всичко зависи от мотивацията на пациента за преминаване на тези тежки процедури, подкрепата от семейството и близките му и, разбира се, крайния резултат и визията.
Добре де, струва ли си рискът от продължителното приемане на имуносупресори, при положение че операцията не е животоспасяваща?
Постоперативният период и имуносупресивната терапия неминуемо крият огромни рискове, а често това води до незадоволителен изход от лечението, психологични проблеми, суицидни мисли и тежък стрес. Животът с донорни органи или лице предизвиква дискомфорт и страх от чуждото донорно присъствие до живот. Поради това, че все още технологично лицевите трансплантации не са достигнали съвършенство, пациентите постоперативно невинаги имат мимическа активност и сякаш носят чужда маска вместо лице. Често нежеланите реакции и психологичният стрес са основните причини те да губят мотивация и да спират самостоятелно имуносупресивната си терапия. А преживяемостта им е застрашена.
Има ли алтернатива присаждането на лице?
Лицевите трансплантации може да бъдат в различен обем, включвайки само мекотъканни трансплантати, но и части от черепни и лицеви кости. Интересното е, че при мекотъканни трансплантации реципиентите започват да приличат постоперативно на себе си, както са били предоперативно заради костната структура на лицето си. Но идеята за живот с чуждо лице и до някаква степен отново с лицева аномалия плаши кандидатите за операция. Страхуват се да носят лицето на загинал човек и ето защо всичко опира до личен избор, мотивация за промяна и готовност за тежко възстановяване до края на живота.
Вие защо си избрахте тази специалност?
От дете мечтаех да стана дерматолог и винаги съм харесвала идеята да правя хората по-красиви. Родителите ми, лекари, настояваха да избера друга професия, познавайки трудностите да бъдеш лекар в България. По време на специализацията по кожни болести се зароди любовта ми към кожната хирургия, впоследствие към лицево-челюстната патология и реших да продължа в тази насока. Интересите ми обхващат както миниинвазивните процедури, така и хирургичните подходи за подобряване качеството на живот на различни пациенти.
Как прилагате естетичната дерматология и хирургия в лицево-челюстните операции?
В отделението имаме пациенти с лицеви травми, онкологични случаи, вродени заболявания, случаи на пациенти с увреда на лицевия нерв и несиметричност на лицето. Искам да отбележа, че прилагаме една напълно безплатна социална програма под шапката на грузинската фирма APTOS за възстановяване на лицевата симетрия при пациенти с трайна парализа на лицевия нерв.
При всички останали се прилага комплексно лечение и диспансеризация. Извършват се и микросъдови реконструктивни операции, при които донори са самите пациенти – взимат се дистални (отдалечени) части от костно-, мускулно-, кожни- или смесени донорни части от крайници, от костни структури на хълбока или ребрата за графтове и се присаждат в зоната на оперативните дефекти на лицето. При такъв тип автотрансплантация със собствени тъкани не се налага прием на имуносупресивни медикаменти до живот и социалната рехабилитация е по-лесна. Пациентът, ако е съгласен, се подготвя физически и психически за тежък период на възстановяване, но е мотивиран да живее.
Коя е най-сложната операция, в която сте участвали като специалист по лицево-челюстна хирургия?
Най-често тежки лицеви трайни деформации се получават вследствие на травми и при онкологични пациенти с авансирали (напреднали) тумори. Тези пациенти следоперативно се нуждаят от сложни лицеви реконструкции. Често те са животоспасяващи, а постоперативните дефекти са несъвместими с живота, ако не се планира пластично възстановяване. Хирургията и неоперативните техники за смяна на пол и визуалната промяна на чертите на лицето към феминизация или маскулинизация на пациентите стават все по-популярни и ние като специалисти трябва да сме подготвени за това.
Често тези процедури се налагат не само за естетична корекция, но и за пациенти с някакъв вид постоперативни, травматични или вродени дефекти.
Винаги си представям, че вашите пациенти са пострадали в катастрофи, битки или нелепи инциденти. Правили ли сте операция по чисто естетични причини – промяна на формата на носа, на брадичката, на скулите например?
Оперативните интервенции за козметични цели са добре познати и чести, но като всички хирургични операции са свързани с възстановителен период.
Съвременните тенденции в естетиката са насочени към все по-популярните мини- и неинвазивни процедури, при които ефектът се постига бързо и без дълго възстановяване. Козметичната хирургия става все по-популярна, социално налаганите ни норми за красота стават все по-нереалистични и неестествени, нормите за красота вървят към едно дори „фул фентъзи“ направление. Ролята на нас, специалистите, които предлагаме този тип услуги, е да нормираме и да спрем тази тенденция към хиперкоригирани и неестествени, дори често гротескни лица. Да направим едно лице по-красиво и по-младо, а не да го загрозим с намесите си, залагайки на модната тенденция. На помощ ни идват и качествените материали и продукти за мекотъканно възстановяване в лицето, като хиалуроновите филъри, колагеновите стимулатори, лифтинг конците и всички модерни лазерни и радиочестотни апаратури за неоперативна антиейджинг терапия.

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Д-р Райна Стоянова: Българката се стреми към свръхниско тегло
Инкретин-базираната терапия, първоначално използвана за лечение на захарен диабет тип 2, а...
Read More
0 replies on “Д-р Паула Лозанова: Не животоспасяващи, а променящи живота операции”