Емил Минчев: Благодарение на Конан Дойл намерих „гласа” си

Авторът на поредицата за детектив Бънк Ромеро е една от причините българската жанрова литература да набира все повече почитатели

Преди време към българската литература (особено тази от жанра на фентъзито и фантастиката) се подхождаше с предубеждение също като към българското кино. Но българските автори, чиито книги заслужават внимание, стават все повече, печелят награди, биват превеждани. Подобно на своите събратя (говорим за автори като Благой Иванов, Мартин Колев и Васил Попов) се появява и Емил Минчев. Опитът му в литературата е с няколко романа – първо като преводач на „Дракула“ на Брам Стокър, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл, „Баскервилското куче“ на Сър Артър Конан Дойл. И както гласи поговорката „Ако иска да пише, човек трябва да чете и да не спира да чете“, Емо прави и двете – чете и пише с настървение. Първия си разказ пише след странен сън, но това, което може и да не сте чели, а трябва, е поредицата му за детектива мутант Бънк Ромеро.

Бънк Ромеро е отракан частен детектив с необикновена дарба – изключително развито обоняние, което му помага да разплита случаи, непосилни за полицията. Скромната му кантора се намира в Унтерщат, покварен мегаполис от бъдещето, населен с коварни престъпници, продажни политици и мутанти със свръхчовешки способности. В града върлува извратен сериен убиец, а един ден в кантората на детектива влиза красива жена, която го наема да разследва кражба на рядко лекарство от нейната дрогерия. Бънк Ромеро (може да го откриете на хартия и в аудиовариант, прочетен великолепно от Никола Стефанов) е основната причина да се срещнем с Емо Минчев. Но не само. В Storytel вече е наличен и първият му хорър аудиосериал „Светлосянка“, който той определя като „моето най-сложно и зряло произведение досега.“

Как се появи любовта към писането? Любовта към четенето лесно може да се превърне в любов към писането, двете са неразривно свързани. Въпросът е да откриеш любим писател, който да те вдъхнови да съчиниш своя собствена история, такава, каквато самият ти би прочел с удоволствие и интерес. Втората стъпка е да развихриш въображението си. Човек трябва да бъде напълно безстрашен и да е склонен да експериментира и да се проваля. На всеки автор му отнема известно време да намери „гласа“ си. Конан Дойл бе първият писател, чийто стил и авторско присъствие видях отвъд думите, изписани на страницата. Той ме пристрасти към четенето и ме накара да осъзная, че зад страхотните идеи, персонажи и сюжети от разказите и романите за Шерлок Холмс стои човек от плът и кръв, който ги е създал и измислил.

Коя е последната книга, която прочете и би ни препоръчал? „Жълтият тапет“ на Шарлот Пъркинс Гилман – проникновен, автентичен и на места затрогващ портрет на млада жена, станала жертва на предразсъдъците на своето време. Важна и въздействаща книга, която хвърля светлина върху една огромна обществена несправедливост, а именно омаловажаването и пренебрегването на психическото здраве на жените и третирането им като деца от техните съпрузи.

Коя беше книгата, която промени всичко за теб? Няколко са, но бих изтъкнал сборника с разкази „Нощна смяна“ на Стивън Кинг, първия ми досег с хорър жанра, романа „Човекът призрак“ на Джон Диксън Кар, който запали у мен любовта към мистериите тип „убийство в заключена стая“, и четирилогията „Хиперион“ на Дан Симънс – същински еталон за идейна, оригинална и епична научна фантастика.

А кои са любимите ти истории от детството? Обожавам детските книги на Роалд Дал, особено „Вещиците“, „Матилда“ и „Фантастичният господин Фокс“. Фен съм на поредицата на Дж. К. Роулинг за Хари Потър, както и на „Руфо Червенокосия“ на Иван Мариновски, може би любимия ми детски роман, който продължава да бъде твърде слабо познат на българския читател.

Коя беше първата книга, която написа? „Кули от камък и кост“ е първият ми роман, макар да започна живота си като разказ. А този разказ бе вдъхновен от сън, в който се премятах презглава по стръмен склон, покрит със свежа трева. Когато се събудих, седнах пред компютъра и започнах да пиша, без да имам ясна представа накъде отива историята и без да предполагам, че ще се превърне в роман от над 400 страници. Просто исках да си отговоря на въпроса защо се търкалям надолу по този хълм.

Имаш ли любима история? И история, която си открил и ти се е искало ти да си я разказал? Мисля, че аудиосериалът ми за Сторител „Светлосянка“ е най-сложното и зряло мое произведение досега. Гордея се с жанровата каша, която успях да забъркам, а двойното преследване в четвъртия епизод е може би най-добрата сцена, която някога съм писал. Когато бях студент, открих научнофантастичната сага за Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд – епичен размах, изпълнен с обрати сюжет, оригинални идеи и може би най-важното от всичко – вълнуващи и многопластови персонажи. Иска ми се да бях създал тази поредица.

Всички книги (и един аудиосериал) на Емил Минчев до момента – поредицата му за детектива Бънк Ромеро, сборника му „Квартални съновидения” и най-новият сериал в каталога на Storytel – „Светлосянка”

Разкажи ми повече за този нов сериал, който може да бъде слушан в Storytel. Това е една заплетена свръхестествена мистерия, обогатена с ърбан (градска – бел. ред.) фентъзи, полицейски екшън, паранормално светостроене и магия. Историята се фокусира върху две паралелни разследвания, едно в Отвъдното и едно в света на живите, като накрая двете сюжетни линии се събират и се разрешават по един наистина зрелищен начин.

В Storytel се намира и поредицата ти за детектив Бънк Ромеро. Първоначалната ми идея бе да напиша детективски роман, който се развива в бъдещето, или с други думи – криминално разследване в един високотехнологичен свят. За епизодичната структура на романите бях вдъхновен от „Вещерът“ на Анджей Сапковски. Впоследствие реших да добавя и елемент на фентъзи в повествованието, както и да забъркам главния герой в поредица от случаи тип „убийство в заключена стая“, постепенно превърнали се в негова запазена марка.

Откъде идва твоят афинитет към криминалния стиймпънк (модерен прочит на викторианската епоха – бел.ред.)? Закърмен съм с класически криминалета – Артър Конан Дойл, Агата Кристи, Джон Диксън Кар. Фантастиката бе вторият жанр, който открих и към който напълно се пристрастих най-вече благодарение на автори като Айзък Азимов, Майкъл Крайтън, Джон Уиндъм и Аркадий и Борис Стругацки. Просто реших да съчетая тези два жанра и да видя какво ще се получи, като отгоре поръсих щедра щипка хорър за вкус, така че не препоръчвам романите за Бънк Ромеро на хора със слаби нерви…

Кое е най-голямото предизвикателство за теб? И как преодоляваш ежедневните си битки? Най-голямото ми предизвикателство продължава да бъде преодоляването на предразсъдъците на българския читател към родната жанрова литература. Често разговарям с хора, които се заричат никога да не прочетат научнофантастичен, фентъзи или хорър роман от български автор. И винаги се опитвам да ги убедя, че дори да са останали разочаровани от една българска книга, това не означава, че всички останали няма да им харесат. Мисля, че малко по малко жанровият пазар в България се възражда и почитателите на българските фентъзи, фантастика и хорър стават все повече.

Изпитваш ли носталгия по миналото и какво би върнал, ако можеше? Носталгията никак не ми е чужда, въпреки че имам оптимистичен светоглед и големи надежди и очаквания за бъдещето. Не бих се върнал в миналото, а точно обратното, ако можех, бих искал да надникна в бъдещето и да видя как и накъде ще се развие светът. Книгите ми за Бънк Ромеро представляват точно това – надникване в евентуалното бъдеще на човечеството.

Кога да очакваме нещо ново от теб? И изобщо къде да те четем, когато приключим с книгите ти, а искаме още? Тази година на хората ще им втръсне от мен и моето творчество. Първо излиза аудиосериалът ми за Storytel „Светлосянка“, след това имам участие в един сборник с разкази с още неколцина превъзходни български жанрови автори, а за есента съм подготвил специална изненада – таен проект, за който съм силно развълнуван и нямам търпение да бъде реализиран. Иначе още не съм написал своя Magnum Opus. Само знам, че ще бъде история за софийския квартал, в който съм отраснал, и съответно ще се казва „Дружба“, а главните герои ще бъдат деца. Ще има заплетена мистерия, много приключения и свръхестествен елемент, но също така ще бъде човешка история за четирима близки приятели.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Кара Делевин за ролите, провокациите и Only Murders in the Building
Кара Делевин направи плавен преход от модния подиум към големия кино екран...
Read More
0 replies on “Емил Минчев: Благодарение на Конан Дойл намерих „гласа” си”