Да откриеш своя център
в семейството несъмнено е полезно за личностното израстване. След себе си то носи качества, които младежкият ентусиазъм често пропилява. Така талантът, който Евелин открива след раждането, е свръхорганизацията. С появата на Ивайла изчезват съмненията, колебанията дали ще се справи с отговорностите. Инстинктите й заговарят. Потвърждава се приказката, че родителят се ражда с раждането на детето. „Открих как дори в най-ранен етап майката знае кое е правилно точно за нейното бебе. Ако се оставиш да те води тази естествена комуникация – всичко ще се нареди“, споделя печелившата си стратегия тя.
В случая на Евелин и партньора й Михаил Петров малката е дълго обмисляно и планирано бебе. Кръстена е на дядо си Иво по майчина линия и дори тук, няма съмнение, се е намесила Съдбата. „Избрах името й още по времето, в което самата аз бях дете. Представях си го и точно така се случи. И за второто си дете съм избрала име, само да се появи“, смее се младата майка.
Звучи така, сякаш всяка крачка в кариерата и живота й е педантично планирана, но това е далеч от истината. Евелин е достатъчно земна, за да знае, че ако се води от стриктното спазване на списъци и графици, може да пропусне истински добрите възможности. Движи се към целите си, но се доверява, че най-доброто в живота само те намира в правилния момент.
„Не се пускам по течението. Зная посоката, зная целите си. Гледам напред в бъдещето и отправям желания към Вселената. Моите искания са планирани, но нищо не е на всяка цена!“, категорична е тя.
Отрича да е от жените, които предчувстват съдбоносните моменти. Нито в кариерата, нито в живота може да предвиди кога ще се случи чудото. Затова и изненадата от него е толкова сладка. Както новината за бременността й.
„Първият ми тест беше отрицателен и бях сигурна, че не нося бебе. Но една колежка ме хвана, че не мога да закопчая костюма си, и ме закачи с думите, че сигурно коремчето ми е започнало да расте. За да я опровергая, си направих втория тест и тогава видях двете чертички.“
Радостта на двамата с любимия й е огромна, а още по-голяма е любовта им. Пламнала преди 10 години, тя е първата значима в живота на Евелин. Още на 16 красивата актриса е убедена, че Мишо е нейното момче.
„Познавахме се, откакто бях дете. Срещнахме се в театралната школа много преди да се случи нашата история. Мишо също е актьор и е с девет години по-голям от мен. Дълго го приемах за един хубав батко, харесвах го, но, предполагам, за него аз бях просто детенце. Пътищата ни отново се преплетоха около моята 16-а година, когато за първи път се видяхме с нови очи. Но и тогава не беше правилният момент да започнем връзка – аз ученичка, той вече мъж. Дочаках си го. Три години по-късно официално заявих намеренията си и ето ни днес“, споделя с широка усмивка Евелин.
Тя не се притеснява да каже, че както в професията, така и в любовта винаги върви смело към поставената цел. Мъж, роля, проект – важното е да са избрани със сърцето. Това на Евелин е посветено на Мишо и на малката им дъщеря, а хармонията ги превръща в успешен отбор, който се справя с всяко затруднение.
„Грижата за дете се случва много естествено при нас. Още преди да имаме Ивайла, обсъждахме идеята да бъдем много посветени на нея през първите й години. Тук усещам колко е важна ролята на Мишо, защото той не беше просто помощник. Трябваше му малко време, но се намести много добре в графика още през първите месеци и сега детето се чувства еднакво добре с всеки от нас. Така и двамата работим, но и всеки има време с нея. Може би затова успях така бързо да се върна на работа, да избегна капана да се превърна в майка орлица. Усещам, че ако не бях ангажирана с професията си, щях да съм точно такава“, разказва Евелин.
Трето поколение талант
„В рода ми няма професионални актьори, но аз не съм първата с талант, а само първата, която вади прехраната си с изкуство. Много от роднините ми са артистични, а майка ми дори е кандидатствала в НАТФИЗ. Не са я приели – такива са били времената, с много голяма конкуренция и недостатъчно подготовка от нейна страна. Започнах да се изявявам в театралната школа на десет и бях много устремена в преследването на целта си да съм актриса. Виждах в това своята бъдеща професия и имаше моменти, в които отсъствах от гимназията с обяснението, че някое представление е много по-важно за бъдещето ми от часа по банково дело например. Бях отлична ученичка и още от началото на всеки срок сама изявявах желание да ме изпитат, да покажа наученото, за да ме оставят след това да работя над актьорството си“, разказва Евелин през смях.
Амбицията й се отплаща с бързия пробив в телевизията със сериала на bTV “Къде е Маги?“. По това време още е ученичка в търговската гимназия в Перник. В поредицата Евелин играе доста противоречива роля, с която обаче се справя блестящо. Тя е ученичката Маги, отвлечена от доста по-възрастното си гадже и убита от неговата съпруга. Заплетен сюжет, в който Костова има възможност да си партнира с някои от най-големите имена у нас и да почерпи от опита им.
„Работата за сериала ми даде онази увереност, от която имах нужда, за да вляза в НАТФИЗ. Казах си – ето, вече съм се снимала в голяма продукция за телевизията, ако сега не съм сред студентите, това ще е голям удар. Исках да защитя името си, което вече обикаляше в средите. Исках да покажа, че ролята ми в „Къде е Маги?“ не е била случайност“, споделя Евелин.
Разбира се, в плана й има и резервен вариант – да учи специалност “Статистика” в Софийския университет. Приемат я с резултата й от матурата. Това й дава основание да си вземе квартира в столицата и дори е готова да работи здраво, ако се налага, за да сбъдне мечтата си за сцената. Самата мисъл да се откаже от театъра, за да се посвети на статистиката, й звучи като пълен абсурд.
„Провалът не беше вариант“, обобщава Евелин, правейки красноречива гримаса. Макар днес да й звучи наивно, още от дете вярва, че нейното място е в класа на кумира й Стефан Данаилов. Фантазира си, че той веднага ще разпознае уменията й.
„Не зная откъде имах тази увереност. Много харесвах Стефан Данаилов и някак бях сигурна, че само да ме види как играя, той ще ме одобри. След години съм се замисляла откъде тази увереност в детската ми глава. Но може би наистина успяваме да програмираме събитията, ако крачим към тях без колебания и страхове“, разказва актрисата.
