Да представя Евелин Костова като едно от най-горещите имена в родните кино и телевизия, ще е подценяване на качествата й. Красива и талантлива, тя закономерно бе избрана за жури в новия сезон на „България търси талант“ по bTV. Още с първите епизоди Евелин омая публиката и нас със своя естествен чар и с позитивизма си. Това е и причината да я поканим за муза от корицата на априлския ни брой.
Ефирна и женствена, пълна с енергия, Евелин разцъфна пред обектива на Светльо Караджов, показвайки нашия прочит за модерната млада жена. Жена, която комбинира в себе си няколко роли. Снимките й ни връщат доброто настроение след тежката зима и мрачните събития в Европа от последния месец. Ведра, но и смирена, спонтанна, но и овладяна, Евелин е чистокръвна актриса – от тези, които покоряват публиката с автентичността си. Земна като един истински Телец, без капризи тя скочи в предизвикателствата, пред които я изправи екипът на D!VA, за да извади от себе си свежест, вдъхновение и кокетство.
Признавам, мен също ме очарова още с първите разменени думи, макар и да нямахме възможност да направим това интервю на живо. То се случи с няколко последователни зуум срещи в промеждутъка на следобедната дрямка на дъщеря й Ивайла и на моята Вая. Докато децата спят, две работещи майки си говорят (понякога шепнейки, друг път сдържайки смеха си) за света, за любовта, за съдбовните срещи и сбъднатите мечти. За умението да жонглираш с неотложните и с истински важните задачи. И това да е еднакво вдъхновяващо и изтощаващо.
„Имаме еднакви фамилии – да не се окаже, че сме братовчедки“, закачливо започва разговора ни Евелин, намеквайки за едно от най-разпространените заглавия, които ще откриете, ако я потърсите в Google. То е свързано с любимия й мъж Мишо, с когото са заедно вече 10 години. Двамата са далечни братовчеди, а това е сред любимите „пикантерии“ в репертоара на клюкарите. Други в биографията на Евелин просто няма. Реномето й е безукорно, а последното, което й приляга, е етикетът скандална.
Е, за жалост, с нея нямаме кръвна връзка, но се оказва, че все пак имаме обща философия за живота и в момента сме на сходен житейски етап. Балансираме едновременно с две роли – на работеща жена и
майка на пълен работен ден
„Нямах дълго откъсване от работните ангажименти заради раждането на Ивайла. По време на снимките на втория сезон на сериала „Съни бийч“, който скоро ще тръгне по bTV, двамата с баща й бяха неотлъчно с мен. Ако се случваше да имам сцени, които да са само за ден, също не страдахме заради раздяла. Пътувах до морето, работех и в рамките на часове отново си бях у дома. В продължението на „Завръщане“ на Ники Илиев отново успявах да съчетая майчинство и работа. Така и не съм имала онова дълго отсъствие, характерно за периода след раждане. Мисля, че това, дето не се налагаше да избирам между работата, която обичам, и любимите си същества, ми повлия добре. За участието си в „България търси талант“ разчитах много на родителите ми да се грижат за малката, но пък това се оказа едно много приятно и интензивно преживяване. С екипа заснехме всичко за няколко уикенда и отново липсата ми не се усети силно. Изобщо нямам причина да се оплаквам, че работата ощетява семейството ми или че семейството е пречка за работата ми“, разказва ми Евелин, докато малката Ивайла се е унесла в следобедна дрямка в другата стая.
Наблюдавам я внимателно през екрана и веднага откривам онези характерни черти в поведението на всяка млада майка. Хващам я как дискретно следи часа или се ослушва за дишането на малкото човече. Дори в тези минути на заслужена почивка тя не спира да мисли за Ивайла. Дали спи добре, какво ли ще поиска за следобедна закуска, каква игра да избере, за да я научи на нещо ново – разпознавам как всички тези теми вървят на заден план, докато Евелин отговаря на въпросите ми. В младото й лице разчитам притеснение, че „краде“ от времето у дома за професионални ангажименти. Долавям и една лека угриженост, че Ивайла може да се почувства пренебрегната от работата на мама. Добре позната емоция, която всяка жена изпитва в този етап на майчинството.
Нормалността в ежедневието с дете е илюзия и Евелин е направила това откритие за себе си много рано. Не се оплаква, защото сама избира да постави като приоритет времето с детето. Още докато е бременна, си обещава да се завръща бавно към театралните си задължения, за да не оставя малката твърде често. Планира да го кара леко и да се движи само по графика на вече приетите участия в няколко постановки. Планове – всеки път, когато ги правим, Господ се смее, нали?
Изкушението да наруши обещанието си идва от режисьора Лиза Шопова. Тя кани Евелин в спектакъла „Стъпка по стъпка”. „Жестока женска пиеса с още две невероятни актриси – Анастасия Ингилизова и Гергана Плетньова. Нещо, което не се случва често“, обяснява ми въодушевено тя. Не съм изненадана, че въпреки притесненията си как ще съчетава всички задължения, тя приема. Премиерата е на сцената на Театъра на Българската армия само дни преди разговора ни.
„Когато си майка, центърът ти вече е друг. Спомням си колко съм се притеснявала преди всяка премиера дали ще е успешна, как ще се представя. Имаше я онази тръпка, преди да се изправиш пред публиката. Сега в часовете преди да изляза на сцената, нямам никакви колебания. Безпокоя се повече за битови неща около Ивайла – дълго ли ще я мъчи някой зъб, дали няма да вдигне температура, ще спи ли добре.
Мисля, че поставянето на граници е полезно за професията. Имаш няколко часа да се потопиш в ролята и да се откъснеш, а след като приключиш, отново се връщаш към ежедневието си. Не продължаваш подсъзнателно да работиш над образи и герои, защото цялото ти внимание е погълнато от грижата за семейството. Това позволява да се възстановиш, да не прегрееш. Осъзнаваш, че вече нищо не е на всяка цена“, споделя Евелин.
Първите коментари на публиката и критиката за представянето на триото са обнадеждаващи. Предричат, че това ще е едно от заглавията, които ще се радват на успех през новия театрален сезон, който сериозно пострада след всички ограничения на ковид кризата. За Евелин обаче „Стъпка по стъпка“ освен предусещане за успешно завръщане е и огромно физическо и психическо натоварване. Всеки ден до обяд е на репетиции, а следобед компенсира отсъствието си около Ивайла. Умората е голяма, но младата майка знае, че това е просто етап. Трябва да се стиснат зъби. Удовлетворението да си родител и да участваш във всеки етап от развитието на малкото човече си струва безсънните нощи.
„Парадоксът е, че сега с дете нещата стават много по-лесно. Когато съм на работа, цялата ми концентрация е в ролята. Не се разсейвам от задачите си, защото осъзнавам, че това е единственото време, в което мога да ги свърша. След това вече ме поглъща другата ми житейска роля. У дома няма как да отворя сценарий на пиеса и да започна да го отработвам. Физически е невъзможно“, обяснява актрисата.
