Ваня Монева е създателка на женския народен хор „Космически гласове”, който от години носи нейното име. Вина да се влюби и да реши да работи с женски народен хор има нейният любим учител проф. Васил Арнаудов. Вече 28 години заедно с нейните момичета творят и живеят с музиката.
Класическото образование ѝ дава широта на музикалното познание. Обича да плува в различни жанрови води и хоровата ѝ формация се отличава с разнообразния си репертоар. Обиколила е света с народната песен, но има все още и недостигнати кътчета, които мечтае да посети, за да разнесе славата на фолклора ни и там. Тя е „българският Караян в рокля“, както казва за нея композиторът Красимир Кюркчийски. Тя е Ваня Монева, а името ѝ е запазена марка и олицетворение на българската фолклорна песен по света.
Музиката
е живот, но какво друго е тя за вас?
Съдба, любов, начин на изразяване, вдъхновение, сила, упование, дисциплина,
моето продължение, общуване, водещо до интересни срещи и запознанства, многохилядна
публика, пътувания по целия свят, предизвикателства, устрем, радости и още и
още! Музиката е божественото изкуство, което няма граници и най-пряко докосва
сърцето.
Колко
години сте диригент и трудно ли е жена да е диригент?
Годините и натрупаният опит са достатъчно. А славата
идва след упорит и търпелив труд, лишения, отдаденост, преминаване през
различни етапи и постоянно доказване пред хористи, публика и професионалната
гилдия с качествена работа. А когато се стигне до признания и награди – това
вече е стимулът да поддържаш високо летвата.
Как се
стига до върховете на хоровото изкуство?
На първо място е нужно да имаш музикална подготовка от детска възраст. След
това, както е при мен – някой, който да открие вродените ти диригентски
качества и да те запознае с най – добрия хоров диригент, за да се обучаваш на
висота (проф. Васил Арнаудов). Следват години, в които пеех в хор, корепетирах,
бях хормайстор, помощник-диригент и дойде по най-естествения начин и самостоятелната
ми работа още докато бях студентка. Натрупаният опит с детски, момчешки,
средношколски, женски, мъжки, смесени хорове и оперетен хор и, разбира се,
женски народен хор е пътят към върховете на хоровото изкуство.
Защо
предпочетохте диригентската професия пред пианото?
Когато учех в Музикалното училище „Проф. Веселин
Стоянов” в Русе, имах щастието да бъда обучавана от невероятни педагози. Един
от тях бе диригентът Веселин Байчев. Наблюдавайки ме как работя с певиците по
специалността, по която ми преподаваше – камерни ансамбли (аз като пианист),
написа на родителите ми писмо (което пазя до ден днешен): „Диригентът и
балерината се раждат. Ваня е роден диригент!” Запозна ме с Васил Арнаудов
(който стана и моят учител по дирижиране). И така след първите уроци кандидатствах
и бях приета в специалност хорово дирижиране в консерваторията. Да си призная,
никога не съм мечтала и не съм си представяла да бъда диригент, защото съм
осъзнавала колко е трудно. Но пианото ми е изключително полезно в моята работа.
Каква е магията на фолклорната ни музика, та успява да плени целия свят? Какво е скрито в нея? Нашият фолклор е уникално богатство. В него е заложен генетичният ни код. Тайната е в голямото разнообразие на ритмика и метрика и красива мелодика. На това, че имаме чудесни седем фолклорни области, носители на огромното разнообразие на народния ни бит и култура. Няма по света страна, в която на такава малка територия да има такова богатство на разнообразен фолклор.
Какъв
път трябва да мине музикантът, за да стигне до съвършенство?
Да си музикант, означава първо да имаш много талант,
да си изключително трудолюбив и постоянен, непрекъснато да се обучаваш и
усъвършенстваш, да обичаш музиката безрезервно и безотказно, за да й служиш
вярно. За жалост, през последните години
все по-малко деца се ориентират професионално към музиката. Като преподавател в
Музикалната академия виждам колко специалности се „оголват”, просто няма
кандидати. Ниското заплащане и лошата перспектива за младите хора ги
демотивират. Не достигат инструменталисти в симфоничните ни оркестри, певци за
професионалните хорове. Тъжна тенденция.
Защо
решихте да се отдадете на фолклора, след като сте с класическо образование?
Фолклорът присъства в живота ми откакто се помня. Прабаба, баба и мама са ми
пели много народни песни. Баща ми, дядо
ми и прадядо ми са били самоуки музиканти. Като дете пеех народни песни на
всяко тържество в училище, играех народни танци в детската танцова трупа, бях
солист. А класическото образование по музика е от изключително значение, защото
дава широк мироглед и познание.
„Вина” да се влюбя и да реша да работя с женски народен хор има моят любим
учител проф. Васил Арнаудов. Той ме изпрати (след като са поискали негов
студент за помощник-диригент) в Женския народен хор на Българското национално
радио. Заставайки пред този изключителен хор, онемях от звука и енергията на
гласовете им. И си обещах един ден да работя с такъв хор. И си помечтах какво
бих могла да постигна с такива гласове.
Кои
хорови формации сте създала лично?
Единствената хорова формация, която съм създала, е
Женският народен хор „Космически гласове”, която от години носи моето име Хор ”Ваня
Монева“. От 1994 г., когато събрах първите певици, до ден днешен ръководя този
хор, носител на моя стил на работа, усещане за музиката, специфичната звукова
емисия, с която се различаваме от аналогичните състави, и репертоарната
политика. Вече 28 години заедно с моите момичета творим, живеем с музиката,
преодоляваме трудности, но устремено вървим по пътя, който сме избрали. Много
се гордея с тях. Нашата работа е екипна и ако няма помежду ни доверие, обич,
уважение, не бихме имали добри резултати.
