Член на брунейското кралско семейство, Фаик е наследник на 20 милиарда долара, но продължава да гони топката по стадионите
Когато говорим за футболисти и богатство, в главите ни неминуемо изникват образите на Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Килиан Мбапе… Но едно по-малко известно име от света на футбола ги слага в задния си джоб. Състоянието на брунейското крило Фаик Болкиах надвишава 20 милиарда долара.
На 27 години играчът на таитянския тим „Рачтабури“ има 17 гола за първенството, но този посредствен успех едва ли е определящ за стандарта му на живот. Заплата и премии са последното, до което му се налага да прибягва, за да посреща нуждите си.
Болкиах е племенник на султана на Бруней Хасанал. Бащата на Фаик е по-малък брат на султана. През годините е бил министър на финансите и управлява инвестициите на фамилията. Това му носи богатство, с което може да покрие всичките си капризи и да угоди на най-голямата си страст – жените и колите. Твърди се, че е събрал над 2000 модела луксозни возила в гаража си, а освен тях има две големи яхти, осем самолета и хеликоптер.
Според различни източници до 2008 г. принц Джефри Болкиах има 17 биологични деца, не всички признати за негови наследници. Постижението е резултат от пет брака и доста извънбрачни връзки. Върви слух, че през най-активните си години Джефри има харем с 25 жени. Дали е била част от него, или просто една от любовниците му с по-свободен режим, майката на Фаик, за която не се споменава публично нищо, избира да го отгледа далеч от брунейското му семейство. Фаик почти не е живял в южноазиатската страна. Той е роден в Лос Анджелис, притежава американски паспорт и през ранните си години получава образованието си във Великобритания. Интересът му към футбола го тласка към школите на няколко отбора, като достига до престижните „Челси“ и „Саутхемптън“. По-късно се изявява и в „Лестър“. Успехът му на терена е променлив и през последните години футболистът бе преотстъпен първо в Португалия, а след това и в отбор от Таити. Последното се оказа подходящо за него и му даде повече възможности да изяви качествата си.
„Играя откакто се помня и винаги съм щастлив, когато топката е в краката ми. Родителите ми винаги са ме подкрепяли в преследването на футболната ми мечта. Тренираха ме физически и психически още от дете и мога да кажа, че те са моделите ми за подражание“, заявява в едно от редките си интервюта Фаик с царствена скромност.
