Писането на романи по филми не е новост, но вече е трайна тенденция, защитена и от възникването на поджанра фенфикшън, който може да се илюстрира с „Петдесет нюанса сиво”
Дали книгите са по-добри от киното и сериалите? Според мнозина – да. Книгата предлага разширяване на свят, в който киното е доста по-ограничено. Но обратното – от лента на хартия, дори и да не е чак толкова успешно, е не по-малко любопитно.
Напоследък, когато сериалите набират скорост и за мнозина изместват киното като забавление, се разгръща тенденция те да се превръщат в книги. Един от последните примери е наскоро появилият се тийн фенфикшън роман, вдъхновен от изключително популярния сериал Squid Game.
Пуснат в Netflix през септември 2021-ва, южнокорейският сериал за оцеляването във всичките му форми е посрещнат възторжено от критиците и публиката. Превръща в глобален феномен най-гледаната тв поредица в стрийминг платформата в близо 100 страни и към момента продължава да оглавява класацията на най-успешните ѝ неанглоезични продукции. А вторият сезон излиза в края на ноември.
Междувременно Лу Алори пише романа си „Последен избор“ – завладяваща и смразяваща история за брутална игра на оцеляване, но и социален коментар за неравенството, предразсъдъците и маските, зад които повечето хора се крият в отчаяното си желание да се впишат. Книгата подобно на сериала става изключително популярна. Включително и у нас.
В края на ноември излезе нова глава от феномена Squid Game – Squid Game: The Challenge. Малко преди това излезе романът „Последен избор“ (изд. Кръг), вдъхновен от сериала
Лу Алори не е първият писател, решил да напише история, вдъхновена от видяното на големия екран. Правилото книгата да става филм е нарушено още от зората на попкултурата – най-ранните новелизации на филми датират от 20-те години на миналия век. Един от първите говорими филми, които са били новелизирани, е оригиналният филм за Кинг Конг от 1933 г.
През 1966-а излиза американският научнофантастичен филм „Фантастичното пътуване“ по сценарий на Хари Клайнър, базиран на история, написана от Ото Клемънт и Джеръм Биксби. Режисиран е от Ричард Флейшър и в него участват Стивън Бойд, Ракел Уелч, Едмънд О’Брийн и Доналд Плезънс. Издателство Bantam Books придобива правата за новелизация по сценария. Оттам се свързват с Айзък Азимов, за да я напише с цел „да подгреят“ филма. Но тъй като Азимов се справя доста бързо, книгата е пусната шест месеца преди премиерата на филма. И днес много хора смятат, че книгата на Азимов е вдъхновила филма.
В края на 70-те и началото на 80-те се появяват десетки книги, чието действие се развива във вселените на „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“, вдъхновени от филмите, разбира се. Алън Дийн Фостър, обявен от феновете на жанра за крал на научнофантастичните романи, пише голяма част от тях по сценариите на „Междузвездни войни“. Фостър поема да романизира богата вселена, измислена от Джордж Лукас, след като двама други писатели отказват да работят за хонорар от 5000 долара. Лукас му носи цялата си работа по вселената на „Междузвездни войни“, а методът, по който Фостър описва всичко и обръща сюжетите, е толкова добър, че се превръща в еталон за всички следващи романи от поредицата. Джордж Лукас обира овациите както за филмите, така и за книгите, за което Фостър казва: „Оригиналната идея за тази история си е на Джордж, аз просто я разширих. Това, че моето име не е на корицата, не ме притеснява ни най-малко. Все едно строителят да поиска името му да е сложено върху къща, проектирана от Франк Лойд Райт.“
„Здрач“ (изд. Егмонт) е роман, който е вдъхновение на много други подобни, като най-известният пример е „Петдесет нюанса сиво“
Днес новелизациите не се ограничават само в научнофантастичния жанр. В интернет и популярните преди време блогове много фенове на жанра започнаха да пишат истории, вдъхновени от любимите им образи на голям и малък екран. Уви, малко от тях се превръщат в реални книги; повечето са за забавление на изключително ограничена аудитория. Но дават име на нов поджанр – фенфикшън, т.е. измислена история от фенове.
Един фенфикшън обаче се откроява сред останалите и се превръща в глобален феномен – „Петдесет нюанса сиво“. Базиран или по-скоро вдъхновен от известната поредица на Стефани Майър „Здрач“ и филмите по нея, „Петдесет нюанса сиво“ е книга (впоследствие и поредица), която авторката Ерика Ленард Джеймс, известна с инициалите си Е. Л. Джеймс, започва да пише на старото си BlackBerry, докато работи от 9 до 5. „Бях вдъхновена от Стефани Майър. Тя сякаш натисна вълшебното копче. И аз взех категорично решение да напиша роман.“
„Петдесет нюанса сиво“ (изд. Бард) е еротична версия на любимата поредица на авторката Е.Л. Джеймс
В началото Ерика започва да пише под псевдоним еротични разкази в интернет с героите от „Здрач“ с идеята да направи нещо като продължение на вампирската история. Изведнъж нейните разкази набират страхотна популярност. Ерика спира достъпа до тях и ги преработва, като сменя имената на героите, маха свръхестествената линия и добавя пикантни подробности. Така историята се връща отново в мрежата, но вече като романа „Петдесет нюанса сиво“, подписан с истинското ѝ име. Излязъл първо онлайн, има феноменален успех и като книга. А Е.Л. Джеймс става милионерка.
В поджанра фенфикшън, но не чак с такъв успех, се изявява и британецът Робърт Торогуд. Той работи като сценарист години наред в BBC и ITV. Късметът му се усмихва, когато подадена от него идея за шоу е одобрена и реализирана. Работното заглавие е „Ченге на Карибите“, което днес повечето фенове на криминалните загадки познават като „Убийства в Рая“ – поредица за малък екип от инспектор и трима служители, които във всеки епизод разнищват убийство. Шоуто става хит и подобно на сериала Doctor Who сменя своите британски инспектори, вливайки свежа комедийна кръв в редиците си. Торогуд пише почти целия първи сезон на шоуто, малка част от втория и вече изчерпан, се оттегля като продуцент. Днес сериалът има 12 сезона с още два на път, а Робърт Торогуд първо пуска поредица книги, базирани на „Убийства в Рая“, а после разработва и втора крими поредица – The Marlow Murder Club, очаквана на български съвсем скоро. В нея по модел на кралицата на криминалните романи група възрастни жени разследват серия от убийства в малък град.
Трети, но не по важност, сред съвременните новелисти, които първо гледат, а после пишат, е Куентин Тарантино. След като окончателно обяви, че планира следващият му филм да е последен, Тарантино се отдаде на писане (негова страст, откакто се занимава с кино) и с водене на успешния подкаст The Video Archives Podcast заедно с колегата си и приятел Роджър Ейвъри. Тарантино пише първия си роман въобще, базиран на собствения си филм „Имало едно време в Холивуд“, за да преведе читателя през света на Холивуд от края на 60-те – вълнуващо и противоречиво място без политкоректност, в което от всеки образ може да изскочи история. От страниците на книгата надничат Роман Полански и Шарън Тейт, зловещият престъпник Чарлз Менсън. Романът може да изненада и гледалите „Имало едно време в Холивуд“ повече от веднъж, защото развива сюжетни нишки, които заслужават повече внимание, но не са получили достатъчно време във филма.
Две години след премиерата на филма излиза и романът „Имало едно време в Холивуд“ (изд. Кръг) като нова и допълнена версия на лентата
Режисьорът смесва умело факти и фикция, за да изгради галопиращ разказ и истинско обяснение в любов към 60-те години. Втората му книга, която е документална, отново е посветена на любимите му киноистории – Cinema Speculations – итрябва да излезе скоро и у нас.
