Франсоа Озон – експериментатор, любим и на критика, и на публика

Новият филм на френския режисьор –„Чужденецът”, откри официално 11-ото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri и доказа за пореден път, че визуалният му език е великолепие за гледане и за слушане

Фотография / Getty Images

Франсоа Озон е добре познат на българската публика със смелия си визионерски подход към киното, балансиращ силата на автентичната човешка история с драматизма на преживяванията, които са плод на необикновени обстоятелства.

Режисьорът казва, че ученето, знанието и любовта към литературата са били в основата на възпитанието му и са повлияли основно на избора му на професия и впоследствие на темите, които разглеждат филмите му – искрено човешко любопитство към хората и техните желания и копнежи в необичайни ситуации.

Роден през 1967 г. в Париж, Франсоа е най-голямото от пет деца. Майка му е преподавател по френска литература, а баща му – по биология, два елемента, които по думите на режисьора са оказали силно влияние върху неговия интерес към текстовете и към динамиката на семейните взаимоотношения и психологията. Озон учи във френската филмова школа La Fémis, където още в края на 90-те започва да снима – първо късометражни филми, а после се насочва към голямото кино с дебюта си „Престъпни любовници“. Веднага след него пуска „Ситком“. И двата филма оформят ясно стила му и темите, които ще бъдат водещи в творчеството му занапред – семейството, сексуалността, играта на идентичности.

Макар открито гей, Франсоа Озон има силен афинитет към женските персонажи и към актрисите, с които работи. Все пак най-известният му филм е „8 жени“, донесъл му наградата „Люмиер“ за най-добър режисьор. Той признава, че у жените намира богата палитра от нюанси – от крехкост до студена решителност. Това важи с пълна сила и за най-новия му филм „Чужденецът“.

Прочит на Камю

„Чужденецът“ е адаптация по знаменитата творба на Албер Камю, манифест на екзистенциалната идея за отчуждението, абсурда и разрива между индивида и света. Именно това произведение се спряга като връх в белетристичното творчество на носителя на Нобелова награда за литература. Според критиците Франсоа Озон превръща известната класика в същинска кинематографична мистерия, хладна и обезпокоителна, а актьорът Бенжамен Воазен, който влиза в образа на Мьорсо, изгражда превъзходен портрет на неудовлетворението и неговия подривен заряд, при това героят – както и в романа, остава недосегаем за психологически анализ и диагноза. Основното постижение на „Чужденецът“ се крие в продуктивния отказ на Озон да се придържа буквално към литературния текст, в подсилените женски образи и умелото пресъздаване на атмосферата в предвоенен Алжир. „Чужденецът“ пристига у нас с актив от възторжени критически оценки и две престижни отличия до момента – номинация за „Златен лъв“ на фестивала във Венеция и номинация за наградата на публиката от фестивала в Сан Себастиан.

Силните жени на Озон

Франсоа Озон събира на едно място Катрин Деньов, Изабел Юпер, Фани Ардан, Еманюел Беар и други известни френски актриси в постигналия огромен успех филм „8 жени“. Черна комедия с елементи на мистерия, филмът комбинира френския женски чар, иронията и усещането за театралност, тъй като е адаптация на известна пиеса. Само година по-късно режисьорът избира Шарлот Рамплин и Людовин Сение за психеделичния еротичен трилър „Басейнът“. В психоаналитичния трилър „Другият любовник“ Озон показва пътя на една уязвима жена, загубила посоката сред лабиринт от огледала. Но освен силни, фатални, органични и нетипични жени той харесва и адаптации по литературни първоизточници, често пишейки сам сценария, какъвто е случаят с „Чужденецът“.

През 2022 г. неговата адаптация по класиката „Петер фон Кант“ на германеца Райнер Вернер Фасбиндер открива фестивала „Берлинале“. Френският режисьор казва, че се е запознал с творчеството на Фасбиндер още като студент и благодарение на неговите филми намерил отговори на важни въпроси за правенето на кино.

Франсоа Озон посочва и други режисьори, формирали го като твореца, който е днес – Алфред Хичкок и Жан Реноар. Той не се ограничава жанрово и не се свени да експериментира: драма, музикални пищни номера, психологически трилъри и еротика, литературни класики и модерни прочити обагрят репертоара му. Тази негова пъстрота го прави обичан от публика и критици, а „Чужденецът“ е последното доказателство за товоа.