От „Мементо” до „Бруталистът” – тази година актьорът се нарежда сред златните имена в Холивуд. Малко закъсняло, но напълно заслужено
Фотография / Universal Pictures, HBO Max, Getty Images
Не знам колко от вас се сещат за напрегнатото му лице по време на развръзката в „Мементо“, филм от далечната 2000 година. Много неща се промениха оттогава – киното включително, но е хубаво човек да знае, че Гай Пиърс си е все същият, дори още по-готин и по-добър в работата си. Последното доказателство е „Бруталистът“ – епична драма, в която влиза в ролята на злодей и благодарение на харизмата си, майсторския разказ и размаха на режисьора Брейди Корбет успява да си заслужи отново място сред големите. Номинациите за награди валят към Гай – начело със „Златен глобус“ и „Оскар“, и към самия филм.
С Ейдриън Броуди и Фелисити Джоунс на наградите „Златен глобус” тази година, където „Бруталистът” взе три статуетки
Фотография / Matt Winkelmeyer/WireImage
Докато „Бруталистът“ все още е сценарий на хартия, а Гай Пиърс и Ейдриън Броуди дори не са подушили епохалните си роли, Корбет казва: „Във времето на преродения цикъл на популизъм и предразсъдъци, който виждаме през XXI век, „Бруталистът“ е филм, празнуващ победите на група дръзки и успешни визионери – нашите деди. От досегашните ми проекти този е най-близкият до сърцето ми и до семейната ми история.“
Повече за филма и неговия сюжет може да прочетете в секцията ни от филми за месеца, а този текст е за един от любимите ни феникси на седмото изкуство – Гай Пиърс.
С Кейт Уинслет в „Мер от Ийсттаун”
Още през 2021 г. Пиърс прави стъпки към завръщането в добри роли. Най-напред на малкия екран в сериала „Мер от Ийсттаун“, където си партнира с Кейт Уинслет. Малката роля му носи първа номинация за „Златен глобус“. За втори път Пиърс застава лице в лице с Уинслет и макар да са минали 10 години от последната им среща на екран в „Милдред Пиърс“, заслужено поставил над камината му едно златно „Еми“, двамата все така са в топформа. Преди да стане част от екипа на сериала на HBO, Гай Пиърс снима няколко нископрофилни филма като „Блъндшот“ с Вин Дизел, „Домино“ с Николай Костер-Валдау и безумния „Седмият ден“. Някъде между всичко това се прокрадват и добри неща като неостаряващата „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс – адаптация в три части, и „Кралицата на Шотландия“. Като цяло обаче, преди малкият екран да стане достатъчно голям, за да побере в себе си и големите звезди, Гай Пиърс се озовава изгубен между Ебенизър Скрудж, тупаници с Вин Дизел и гонене на Дявола. Паралелно с това Брейди Корбет вече търси актьорски състав за „Бруталистът“. „Малко след като приключих със снимките на „Мер от Ийсттаун“, се върнах в Австралия около Коледа и започнах да работя по друг проект. Всичко беше много необичайно тогава – носехме маски през цялото време, спазвахме дистанция.“
Още тогава с премиерата на „Мер от Ийсттаун“ имах възможност да се видя с Гай Пиърс, макар и виртуално, за да поговорим за сериала, киното и успехите въобще. Кой да предположи, че паралелно с интервютата, подготовката за снимки в България – филмът е Memory и заедно с Гай Пиърс у нас пристигат Лиъм Нийсън и Моника Белучи, Пиърс вече прелиства сценария на „Бруталистът“. Година е 2022-ра, но пътят до втори „Златен глобус“ и „Оскар“ е малко по-дълъг.
В ролята си в „Бруталистът”
Нагоре и надолу по актьорската стълбица
След дебюта си в Neighbours като млад актьор от Австралия, пък бил той и от британски произход, Гай Пиърс трябва да работи екстра, за да бъде забелязан. И това се случва само няколко години по-късно с ролята му в кървавия ноар „Поверително от Ел Ей“. Морално спорният персонаж Ед Ексли му носи световна слава и оттам насетне вратите за изсеченото с длето лице на Гай към Холивуд са широко отворени. Голям диапазон, стоически типажи и злодеи – в периода на началото на новото хилядолетие Гай Пиърс доказва, че може да играе всичко. Само три години след „Поверително от Ел Ей“ се появява обърканият и задъхан трилър „Мементо“ на Кристофър Нолан и е филмът, който изстрелва Пиърс сред обещаващите нови имена в киното. Следват роли в „Граф Монте Кристо“ с Джим Кавизъл, „Машината на времето“, „Лунно отражение“, „Войната е опиат“ и „Пътят“. До мига, в който последният се случва, хората вече са на мнение, че Гай Пиърс е страхотен актьор, но му трябва още една голяма и важна роля като продължение на изпълнението му в „Мементо“, която да затвърди усещането за широкоскоростна известност и талант в едно.
В най-известната си роля и тази, която му носи слава – „Мементо” на Кристофър Нолан
Няколко години преди „Войната е опиат“ и „Пътят“ режисьорът Том Хупър предлага на Гай Пиърс главната роля в „Речта на краля“. Филмът дълго време търси финансиране и подкрепа и може би затова ентусиазмът на Гай изчезва. Не искам да казвам, че някой трябва да го е яд за решенията, които взима, но „Речта на краля“ е пропуск, който дори Гай Пиърс признава като грешка. Ролята отива при Колин Фърт и му носи „Оскар“, а Гай все пак се качва на борда на проекта буквално в последния момент, за да изиграе ролята на крал Едуард VIII. Някои казват, че по онова време кариерата на Гай Пиърс вече е започнала да се носи между особени пълнежи от слаби филми и хубави проекти, но вторите са по-скоро изненада.
Подобно на различни персонажи, които е играл, Гай Пиърс, без да иска, влиза в руслото на великолепен актьор, който така и не хваща големия шанс. „Славата е нещо особено. Имам много приятели, които са много известни и винаги ми е било интересно да разбера как това променя хората. Защото е толкова неестествено, все едно някой е поставен на пиедестал. И колкото бързо са поставени там, точно толкова бързо може да бъдат свалени. Моята сестра има забавено развитие и в живота ù е доста трудно, от друга страна – познавам хора, които винаги получават нещата лесно, слънцето винаги ги огрява. Виждал съм този огромен дисбаланс между нормалния живот и живота, когато си известен. Така че винаги ми е било интересно да играя персонажи, които са имали тази слава преди години, но днес са напълно наясно, че това време е отминало.“
Семейството е в основата на всичко
Фотография / Joe Maher/Getty Images
Семейството, корените и идентичността са само част от темите в „Бруталистът“. „Защото независимо колко странни, необичайни и екстремни са някои аспекти в живота ти, накрая всичко опира до семейството и връзката, която човек има с тези хора. И това е най-хубавото, защото всички ние имаме проблеми със семейството си понякога. Караме се, борим се, обичаме се и се мразим, но никога не можем да избягаме от семейството си. Затова за мен лично това е важна тема. Синът ми е на 4 години и половина. С Кейт преди време си говорехме какво е да отглеждаш дете и как го прави всеки от нас. Семейството е в основата на всичко в крайна сметка.“
В личен план Гай Пиърс не се лашка така, както в кариерата си. Не чака големия шанс, а го е имал, при това два пъти. На 30 години се жени за детската си любов – психолога Кейт Местиц. Двамата се развеждат след 18 години брак. На снимачната площадка на уестърна Brimstone среща холандката Карис ван Хоутен, която познавате като Мелисандра от „Игра на тронове“. Днес те живеят заедно и отглеждат сина си Монти, който се ражда през 2016 година.
Истории за разказване
„Винаги съм ентусиазиран от всякакъв тип истории и без да ти издавам нищо, много скоро ще идвам в България, за да снимам един филм, но няма да ти кажа друго. Иначе ме привличат всякакви истории и ако прочета сценарий с нещо подобно на друго, което вече съм правил, то интересът ми не е голям. Винаги ме привличат нови неща, персонажи, по които мога да работя и на които мога да дам нещо. Или ако е нещо, което се доближава до това, което вече съм правил, то заобикалящият го свят трябва да е различен. Предполагам, че съм по-привлечен от меланхоличните и психологическите аспекти от живота, нетолкова от супергерои или зомбита. Не мога да съм съпричастен към това, макар че снимането на нещо такова може да е забавно от време на време. Самият аз съм правил „Железният човек 3“ и „Прометей“, което не е точно филм за супергерои, страшно различен от тях е. Но мисълта ми е, че винаги съм бил по-привлечен от човешката драма – хора се опитват да разберат нещата помежду си. Дали това има по-драматични краски, както е в криминалните истории, или са просто семейни драми, това, което намирам за интересно като актьор, е разбирането на всички тези малки детайли, които живеят под повърхността.“
