Леонардо ди Каприо и Лили Гладстоун са претенденти за „Оскар” с ролите си във филма на Мартин Скорсезе „Убийците на цветната луна”
В историята на седмото изкуство едва ли има друг режисьор, който да снима със същия размах, страст и брутален реализъм, както живата легенда на киното Мартин Скорсезе. Филмите на този неуморим гений с кариера вече седем десетилетия се редят сред най-големите шедьоври и Скорсезе отново ще докаже недостижимото си величие с може би най-амбициозния и безкомпромисен проект до момента – епичната криминална драма „Убийците на цветната луна“.
За Мартин Скорсезе идеята за този филм за първи път покълва преди почти 50 години, по време на посещение му в резервата Пайн Ридж в Южна Дакота през 1974 г. „Това беше откровение за мен – пише той. – Да видя условията, в които живееха сиуксите Оглала, беше истински шок. Прекарах само няколко дни в резервата, но тези дни ми оставиха впечатление, което така и не изчезна.“ Така че, когато прочита книгата на Дейвид Гран през 2017-а, Скорсезе казва: „Това е моят шанс да изразя чувства, които съм таил толкова много години – от видяното в Пайн Ридж и от местната духовност. Проектът беше подарък.“
В сцена от „Убийците на цветната луна”
Филмът изправи на крака публиката
на 76-ото издание на фестивала в Кан и още тогава се заговори, че двете му големи звезди – Леонардо ди Каприо и Лили Гладстоун, ще са едни от основните претенденти в надпреварите за „Оскар“ тази година. А после British Vogue ги сложиха на октомврийската си корица.
Филмът адаптира базирания на действителни събития бестселър на Дейвид Гран „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“, преиздаден у нас със заглавие „Убийците на цветната луна“ („Сиела“). Действието се развива през 20-те години на ХХ век в Оклахома – период, известен като „Големият терор“. Членовете на племето Осейдж, на което петролът носи огромно богатство, за една нощ се превръщат в едни от най-богатите в света. Благополучието им привлича бели пришълци, които манипулират, изнудват и крадат, преди да прибегнат и до хладнокръвни убийства. Ди Каприо и Гладстоун влизат в ролите на реално съществувалите съпрузи Ърнест Бъркхарт и Моли Кайл, която е индианка от племето Осейдж. Двамата са една от малкото междурасови двойки, които живеят в резервата Осейдж през 1920 г. в Оклахома. Бурните промени повлияват на отношенията им.
Робърт де Ниро, Мартин Скорсезе, Лили Гладстоун и Леонардо ди Каприо на премиерата на филма на тазгодишния фестивал в Кан (Снимка: Ernesto Ruscio/Getty Images)
Гладстоун е една от малкото актриси, за които Мартин Скорсезе казва, че е идеална за ролята още след първата им среща по Zoom, тъй като подготовката за продукцията започва по време на пандемията. Тя е играла във филма „Определени жени“ и в сериала Reservation Dogs, който разказва за четирима тийнейджъри от местното население в Оклахома. Казва, че ролите и възможностите за актьор от индиански произход в Холивуд не са големи. „Живеех у дома с родителите си. Мислех си, че не искам да се местя в Ел Ей, защото съм някак нетипична за там. Казах си, че ще ми е трудно да намеря своето място, ако поема по този път.“ Преди обаждането на Скорсезе Лили Гладстоун е на ръба да се откаже от актьорската професия и да се отдаде на страстта си – защита на местните пчели. „Изпитвам почти родителска любов към пчелите.“ Тя дори успява да осинови пчела, която за кратко е неин домашен любимец.
Автентичността на изпълнението на Гладстоун
в „Убийците на цветната луна“ обаче може да се отдаде само отчасти на нейния произход. От страна на майка си Лили има кръвна връзка с британския министър-председател Уилям Гладстоун, който е неин първи братовчед, а от страна на баща си е пряка потомка на вожда на една от най-известните етнически групи в Америка – Blackfeet (чернокраките – б. а.) – Red Crow или Червената врана, един от водачите на Великите равнини. Именно той през 1877 г. сключва договор с британската корона. „Моето културно разбиране е по-формирано от Чернокраките, защото това е резерватът, в който съм отгледана. При нас има невероятно разнообразие – повече от 560 федерално признати нации и още няколкостотин, които не са федерално признати.“
Снимка: British Vogue
Макар да запазва връзка с корените си, на 11 години Лили се мести със семейството си от резервата Блекфит в Браунинг, Монтана. Там завършва с отличие колежа в Монтана с бакалавърска степен по изящни изкуства и актьорско майсторство и като втора специалност – индиански изследвания. Нейни колеги я наричат трансцендентална актриса и човек, който винаги се е откроявал в тълпата. Започва да работи с Living Voices, образователна театрална компания с представления за маргинализирани истории, която обикаля из страната. С тях е до 2013 г., когато прави дебюта си на екран. Първата ѝ роля е във филма „Джими П.“ с Бенисио дел Торо. Три години по-късно си партнира с Кристен Стюарт в „Определени жени“ и печели номинация за наградата Independent Spirit за най-добра поддържаща женска роля.
Оформена съм от моята общност и получих пълна подкрепа в амбицията си да бъда актриса и разказвач.
Лили е много отдадена на представянето на местното население на Америка пред широка публика. В миналото си работи с индианска младежка театрална програма Red Eagle Soaring, базирана в Сиатъл.
Макар Лили да е част от Холивуд, Монтана остава в нея. „Никога няма да напусна напълно Монтана. Харесва ми да съм на място, където мога да работя с местните общности. А Мисула (град в Монтана – б. а.) е наистина хубаво място, когато си работещ пътуващ артист.“ Тази пролет във Ванкувър тя снима сериала Under the Bridge, базиран на реална история от 1997 г., когато 14-годишната Риена Вирк отива на парти и никога не се прибира. Случката е описана в книга на Ребека Годфри. Гладстоун влиза в ролята на Кам Бентланд, една от малкото цветнокожи жени в полицията във Виктория, Британска Колумбия.
Леонардо ди Каприо е абсолютно различен от партньорката си
В Оклахома, щата Мисури, където филмът на Скорсезе се снима близо 6 месеца, той се сблъсква с реалността. В течение на десетилетия многократните премествания от федералното правителство принуждават местните общности да заживеят в най-неплодородната земя.
Момче, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе. Родителите му са от смесен произход – Ирмалин Иденбиркин е половин германка, половин рускиня. Баща му Джордж ди Каприо е четвърто поколение американец с италианско-германски корени, уличен актьор, който е продавал комикси. Лео почти не го познава, тъй като е отгледан от майка си.
Ди Каприо става актьор още преди да е навършил пълнолетие. Като дете има малки роли в сериали, а на 16 вече е участвал в няколко епизода на „Санта Барбара“ и „Розан“. По-късно играе една от основните роли в ситкома Growing pains и заедно с част от каста снима комедията „Критърси 3“. Малко след „Животът на момчето“, където е на 19, снима и „Защо тъгува Гилбърт Грейп“. Филмът му носи номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“.
Снимка: British Vogue
Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм – „Ромео+Жулиета“, а Кейт Уинслет го счита за най-добрия си приятел и най-великолепния мъж, когото е срещала, след „Титаник“, Лео отново се озовава при големите и силни имена в киното. Това се случва след „Плажът“ на Дани Бойл. Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-арски вид, облича костюма и започва да спасява китове. И отново го прави с класа, със стил, без да изцапа костюма или да разлее питието си. С годините Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Страни от шума, от суетата и избира внимателно продукциите, в които да се появи. И режисьорите, с които работи, като това е четвърти филм за него и Скорсезе в един отбор.
Във филмографията му фигурират имената и на Кристофър Нолан, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Ридли Скот и Хосе Гонсалес Иняриту.
Аферата на Ди Каприо с академията започва през 1994 г., когато го номинират за „Защо тъгува Гилбърт Грейп“. Той е най-младият номиниран в своята категория и губи от Томи Лий Джоунс. Оттам насетне получава още пет номинации. Следващата е десет години по-късно – през 2005-а, за ролята на Хауърд Хюз в „Авиатора“, а през 2007-а – за „Кървав диамант“. Трябва да минат още седем години и безобразно добри изпълнения на Лео, като тези в „Мрежа от лъжи“ на Ридли Скот, „Пътят на промените“ на Сам Мендес, „Джей Едгар“ и „Джанго без окови“ на Тарантино, за да може академията да го номинира пак. Годината е 2014-а, филмът е „Вълкът от Уолстрийт“, а Лео е в ролята на Джордан Бредфорд. Което му носи „Златен глобус“. Оскара губи от Матю Макконъхи. Спечелва статуетката през 2016-а за ролята си в „Завръщането“. „Убийците на цветната луна“ почти със сигурност ще му донесе осма номинация за наградата.
„Животът ми никога повече няма да бъде същият“, казва Лили Гладстоун, появила се на фестивала в Кан в рокля на Valentino и многослойни обеци от денталиум на индианския дизайнер Джейми Окума.
