Снимка: Keystone/Getty Images
Първият, който се обяснява в любов на Франсоаз, когато тя е в Париж, за да работи по декори и костюми на известна балетна трупа, е Костас – грък, философ и писател. Крайно изненадана е, но решава да опита. След финала на ангажимента Франсоаз се връща във Валори, а Костас всеки ден ѝ пише писма с призива да не се огъва пред Пикасо. Художникът за пореден път демонстрира своята безпардонност – Жило трябва да се оперира заради чести и силни кръвоизливи, но той ѝ отказва „отпуск“. И тя най-после предприема решителната крачка – купува билети за влака. До последната минута, когато Жило и децата се качват в таксито, което ще ги откара до гарата в Кан, Пикасо не вярва, че си тръгват. Ругае каруцарски, дори не целува Клод и Палома за довиждане. На Франсоаз не ѝ се получава с Костас – три месеца се опитват да се нагодят един към друг, но няма как да се случи след десетте години на Пикасо.
Когато в Париж се разчува, че Жило е избрала свободата, журналистите дават дежурства пред прага на апартамента ѝ, задръстват улицата пред дома ѝ. Тя не обелва и дума, но това не пречи на репортерите да тиражират измислици и „признания“. Художникът злорадства, че опитът ѝ за интимност с Костас пропада, а тя открива, че Жаклин Рок е обличала роклите ѝ от гардероба във Валори. Пикасо слага на масата нов вид договор: духовна близост, тъй като не може да живее без разговорите с Франсоаз, а
Сексът – вън от вкъщи
Той предлага приятелството като награда за доскорошната любов. През голямата ваканция всички са заедно в „Ла галоаз“. Последната услуга, за която Пикасо моли Франсоаз през онова лято, е тя да открие борбата с бикове във Валори, излизайки на арената, яхнала кон. Шоуто, което е в чест на Пикасо, е грандиозно. Жило е прекрасна върху седлото. „Ти си единствената, с която ми е забавно. Ако си тръгнеш, ще умра от скука“, откровен е художникът. Следват етюди с измислено болно сърце и с други телесни проблеми, въпреки че Пикасо е здрав като любимите си бикове.
Година след като напуска Пикасо, Франсоаз среща случайно в книжарница на Левия бряг в Париж Люк Симон – сюрреалист, стар приятел от тийнейджърските години. Двамата решават, че се обичат, а когато тя съобщава на Пикасо, че ще се омъжва за Люк, той отново я окачествява като чудовище, мислещо само за себе си, и я замеря с подарения от нея ръчен часовник. Сватбеното пътешествие на Жило и Симон е във Венеция, докато децата са в новата вила на баща си – „Калифорния“ в Кан. „Ла галоаз“ е собственост на Франсоаз, но докато тя се наслаждава на Венеция с Люк, някой – вероятно по поръчка, опразва имота ѝ. Още по-непоносимо става, когато ражда от новия си мъж. След като се прибира от клиниката с дъщеричката си Аурелия, получава писмо от Канвайлер, с което той прекратява договора ѝ. Търговците на изкуство и галеристите един след друг се отдръпват от нея, като най-смелите между тях признават, че се страхуват да не изгубят благоразположението на Пикасо. Много от общите им познати с испанеца ѝ обръщат гръб. През 1961 г. Франсоаз се развежда със Симон. По това време започва да представя свои творби в Ню Йорк – най-вече акварели и керамика. Дългата ръка на Пикасо не успява да стигне до другата страна на океана. Там харесват фигуративната живопис на Жило, в която няма нито един остър ръб или ъгловата форма, така емблематични за платната на Пикасо. Тя все пак пробива блокадата в Европа – лондонската галерия „Тейт“ я кани да рисува абстрактна серия, посветена на мита за Тезей и Минотавъра.
Жило през 2012 г. (Снимка Fernando Leon/Getty Images)
През 1964-та – 11 години след раздялата им, Жило написва „Живот с Пикасо“ в тандем с изкуствоведа Карлтън Лейк. Художникът се опитва да спре публикуването, но дори съдът е безсилен. Тиражът е умопомрачителен – един милион на десетки езици. Отмъщението е безмилостно – Пикасо се отказва от Клод и Палома. Печалбите от книгата са използвани от Жило за дело, което трябва да признае Клод и Палома за законни наследници на Пикасо.
През 1969 г. Франсоаз прави изложба в Лос Анджелис. Там се запознава с Джонас Солк, създател на полиомиелитната ваксина, който силно се вълнува от визуални изкуства и архитектура. Стават неразделни и се женят през 1970-а в Париж. Бракът им продължава до смъртта на Солк през 1995-а. Франсоаз продължава да рисува в Ню Йорк, Ел Ей и Париж, а Солк търси нови ваксини. Понякога живеят дори на различни континенти, но това не нарушава баланса в чувствата им. Тя написва още няколко книги, като една от тях е за приятелството между Пикасо и Матис. Проектира костюми, декори и маски, нейни творби има в музея „Метрополитън“ и в МоМА в Ню Йорк, в центъра „Помпиду“ в Париж. Прави изложби из целия свят, ползва се с огромното уважение на международната гилдия. През 2012-а открива грандиозна експозиция на Пикасо в галерията „Гагосян“ в Ню Йорк, представя негови ретроспективни експозиции в Япония, Унгария, Германия. През 2018-а издава три скицника, които документират живота ѝ във Венеция, Индия и Сенегал. През 2021-ва нейната картина Paloma à la Guitare – портрет на дъщеря ѝ от 1965 г., е продадена за 1.3 милиона долара в „Сотбис“ в Лондон.
Мари Франсоаз Жило си тръгва от този свят малко преди да навърши 102 – само три месеца преди сина си Клод, който умира на 76. Сбъдва се предсказанието на Пикасо, че Жило няма да го надживее „с много“ – той си отива на 93. Жаклин Рок – втората законна госпожа Пикасо, гони Клод и Палома от погребението му. Но милионите на художника не ѝ носят късмет – тя се самоубива на 59.
