Ели Димитрова: Балет с хвърчило

Битката със страховете отвежда кайтсърфистката Ели Димитрова към призванието й да язди вятъра и да създава емоции

Историята на Ели Димитрова и кайтсърфа й е от онези приказки за мечтите, които по неочаквани пътища те водят в Рая. Нейният са лазурните плажове на Занзибар, който отскоро е новият й дом. Там 28-годишната бивша балерина от Поморие прави своите пируети над вълните и учи ентусиастите как да улавят вятъра.

„Кайтсърфът е сравнително нов спорт, който събира в едно две стихии – вятър и вода. Ако не сте го виждали, ще го обясня така – кайтът е спорт, при който се плъзгаш по повърхността върху дъска, която се задвижва от силата на вятъра, уловен в крило. Именно то се нарича кайт или хвърчило на английски. В зависимост от майсторството на сърфиста с кайт може да се правят различни пируети във въздуха, подскоци или форми, които изглеждат магично“, обяснява накратко Ели, която е сред най-добрите жени инструктори и спортисти в тази дисциплина в България. 

Нейното приключение с хвърчилото започва, след като дълги години е посветена на танца. Учи балет и класическо пиано в Музикалното училище в Бургас, но след това рязко сменя курса в посока към икономика. А любопитното е, че днес всичко това разнородно знание се е обединило по неочакван начин в живота й.

„Любовта ми към кайта започна сравнително късно – след университета. Дипломирах се с грамота за отличен успех в УНСС, но сякаш не откривах своя път за развитие. Не исках да работя в офис от 9 до 5, а да пътувам и да опознавам света. Имах приятел, който беше в катарските авиолинии, и ме изкуши да стана стюардеса“, започва своето вълнуващо приключение по гребена на вълната сърфистката.

Подава документи, за да се включи в екипа на катарските линии, но преди да постъпи на работа,  избира да си вземе едно последно спокойно лято, в което да презареди батериите и да опита нещо ново. Отдавна гледа кайт ентусиастите, които се упражняват в Поморийското езеро, но все не се е изкушавала да опита. Докато един ден нейна приятелка не я закачва за своя кайт, за да я повози.

„Усетих силата на вятъра в тялото си, изплаших се, но и изпитах изключително силна позитивна емоция. Казах си – ето шанс да превъзмогна един свой страх, докато си почивам. Последвах приятелката ми в Турция, където тя замина, за да гони по-силен вятър, и тогава сърцето ми остана в този спорт.“

При онази първа кайт екскурзия Ели не влиза във водата с хвърчилото, но потъва дълбоко в емоцията, която носи сърфът. Пленяват я магията на номадския живот на атлетите, лекотата да улавяш мига, да се наслаждаваш на съвсем простички неща, да си близо до природата. Веднага щом се връща в Поморие, се екипира с всичко нужно за един сърфист  – неопрен, трапец, кайт. Остава да открие човека, който да я учи да управлява вятъра. Неговото име е Красимир, шампион и известно име в сърф средите. На Ели й отнема доста време да го убеди да я обучава.

„Преследвах го с любимите му шоколади дни, дори седмици наред по петите. Не искаше да ме учи, защото не беше инструктор, но аз имах доверие само на него. Накрая го склоних и така започнаха първите му уроци. Към края на лятото вече имах някакви умения и това още повече ме запали по кайта.“

Открила новата си страст към спорта, Ели среща и любовта. Тя окончателно затръшва вратата на кариерата си на стюардеса и я поставя пред нов житейски път – на номад и професионален атлет.

„Влюбих се в инструктор и собственик на кайт училище в Турция. Заминах с него и през първия сезон бях като общак – помагах за всичко, учех се и карах колкото може повече. Така се напредва бързо, а когато вече бе студено да се кара при нас, с него поставихме традиция да продължим лятото към някое място с топъл климат и добра прогноза за каране. През следващите пет години почти целогодишно бях във водата и това ми даде възможност да напредна много. Успехът ми беше забелязан от спонсори в чужбина, които пожелаха да ме подкрепят. Това е и най-голямото признание за един професионален атлет – да намериш голяма фирма, която иска да я представляваш като посланик на марката й“, обяснява Ели.

Неусетно една битка със страховете и търсенето на себе си я отвежда към призванието й – да създава спомени и емоции на другите. С времето Ели избира да преподава по-рядко, но фокусира силите си в организирани кайт пътувания. Води групи по красиви екзотични места, среща ги с местната култура и бит, а всичко е гарнирано с много каране по вълните. Обикаля Бразилия, Венецуела. С усмивка си спомня някое и друго екстремно приключение. Като това как с известния парапланерист Веси Овчаров затъват в джунглата на Амазония с кола. За щастие се разминават без произшествия.

Приказката й изглежда безкрайна до миналата година, когато избухва ковид кризата. Малко преди светът да потъне в пълен локдаун, Ели се завръща от поредно пътуване по екзотични плажове и се налага да се приземи в Поморие. Активен човек като нея попълва времето със  себеусъвършенстване, но когато температурите навън падат и я принуждават да си остане у дома, изпада в депресия. Новата ситуация я кара да търси нови предизвикателства и така попада на зимните версии на кайта. Започва да учи и сноуборд, но признава, че повече я влекат плажовете и топлият климат. Едва изтрайва да паднат стриктните мерки и заминава за Занзибар с една от кайт групите, които организира. Уцелва хубаво време за каране, кръвта отново кипва от емоции и… среща нова любов.

„Още щом се пробрах в България, потърсих билет, с който да се върна обратно – почувствах, че това е моето място и това е моят човек. Той също кара кайт, което за мен е нещо естествено. Днес дори не мога да се замисля да бъда с някого, който не споделя тази страст, защото сърфът е не просто част от живота ми. Той е животът ми. И ако трябва да съм честна, не мога да си представя за какво повече от това, което имам, мога да мечтая“, обяснява Ели.

Поглеждайки назад, младата жена открива, че всяка малка стъпка неизменно я е водила към този момент на пълна хармония и удовлетвореност. Е, няма да откаже и някой ден да подобри своя 180-градусов луп скок с още няколко метра. Но дотогава й остава просто да се наслаждава на пътя, по който я носи кайтсърфът й.

Spread the love
Публикувано от
Още от Надя Костова

Дилян Марков и fine art

Изкуството по време на карантина е възможно и дори повече от необходимо...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ