Толкова е добър в хидратацията, колкото Меси във футбола. Извличайки влагата от клетките, изсушава кожата. Кое е истина и кое – мит? D!VA разгадава мистерията около спорната съставка
За разлика от вездесъщата хиалуронова киселина няма да срещнете думата глицерин в челните позиции при изброяването на съставките. Кой знае защо редакторите на лъскави списания му обръщат внимание много по-рядко, отколкото на ретинола и витамин С, макар бюти експертът и „козметична полиция” Пола Бегун да му присъди титлата best в енциклопедията си. За почти 250-годишното си съществуване глицеринът успя не само да си пробие път до всяка лавица в баните, а и да докаже безопасността и ефективността си. Но ако е навсякъде, защо никой не говори за него? Може би марките имат какво да крият? Решихме да разсеем съмненията и да извадим на светло глицерина, предпочитана съставка в продуктите за лице и тяло.
Сладък мой
Глицеринът е безцветна, прозрачна и много хигроскопична течност със сиропообразна консистенция, която има свойството да се смесва с вода във всякакви пропорции. Името си дължи на сладкия си вкус (от гликос – сладък). От химическа гледна точка е триатомен алкохол. Споко, няма нищо общо с едноатомния етанол. Благодарение на трите си молекули H2O той се разтваря толкова добре във вода и действа като магнит, привличайки влагата от околната среда. Ако оставите буркан с глицерин на прах отворен в стаята, след известно време обемът ще набъбне с 40% или дори с 60%. Веществото е познато на всеки, който се интересува от козметика. Освен като глицерин може да го срещнете като глицерол. Естествено присъстващ в тялото и в част от почти всички мазнини, той участва в циркулацията на вода в клетъчните мембрани, подпомага растежа и обновяването на клетките. Подходящ е за всеки тип кожа – от много суха до мазна, склонна към възпаление и акне. Специалистите съветват единствено предразположените към подпухвания на лицето да бъдат внимателни.
Крайъгълен камък
Известността изигра лоша шега на глицерина – интересът към него постепенно затихна. Другата причина съставката да не се кичи със звездна слава е, че тя по-скоро акомпанира, а не солира. Сам по себе си глицеринът хидратира, но във формулите на продуктите обикновено усилва ефекта. За отличната екипна работа, разбира се, в комбинация с други омекотяващи съставки и/или масла въпросната Пола Бегун го нарече „крайъгълен камък” на повечето хидратанти. Механизмът му на действие е прост и разбираем – глицеринът извлича влагата от атмосферата и я запечатва в кожата, за да не се изпари. Също като домакинска гъба съставката образува нещо като резервоар, необходим за поддържане на водния баланс и нормалното функциониране на хидролипидната бариера. Но с това плюсовете на глицерина не се изчерпват. В ролята си на проводник той улеснява транспортирането на подхранващи съставки в дълбоките слоеве на епидермиса. В синергия с други съставки образува тънък невидим филм, който предотвратява трансепидермалната загуба на влага от повърхността на кожата. Да не говорим, че омекотява и я предпазва от агресивната околна среда, подпомага зарастването на увредени участъци и дори визуално изглажда лицето (привличането на вода изпълва бръчките). Добра работа!
Истина или предизвикателство
Глицеринът изсушава кожата Със същото усилие, с което поглъща влагата от атмосферата, той извлича влага от дълбоките слоеве на кожата.
Като цяло това е невъзможно, противно на мнението на дилетантите. При ниска влажност на въздуха (под 40-50%) водата се изпарява от кожата, което води до усещане за сухота. Затова през зимата е необходим овлажнител в помещенията с климатик и парно. Според Пола Бегун само чистият стопроцентов глицерин може да провокира дехидратация, а в такава (и дори близка до нея) концентрация той не се среща в кремовете и серумите.
2 Овлажняващият ефект на глицерина се свежда до привличане на влага към горните слоеве на епидермиса. Всичко е много по-сложно. Свързването на молекулите до десетократен обем е само началото. От насищането с влага на горните и по-дълбоките слоеве на епидермиса липидите стават по-течни и аквапорините (канали, по които течността се транспортира в дермата) се отварят. Разбира се, самият глицерин не влиза в дермата, но отключва врата за хидратацията. В резултат кожата става по-мека и еластична.
3 Глицеринът може да раздразни чувствителната кожа Да, ако при производството му се използват частици хлор, които е невъзможно да се отстранят напълно. По-чистата и по-висококачествена съставка, произведена по безхлорна технология, не предизвиква отрицателни последици. Стойността на такъв глицерин е по-висока. Затова се използва в професионална и скъпа козметика.
4 Натуралният глицерин е по-добър от синтетичния. И обратното Противопоставянето им е некоректно. Глицеринът се получава по синтетичен начин чрез ферментация на захар и преработка на пропилен или чрез хидролиза (разграждане на мазнини). Те може да са както от растителни източници, така и от животински, но първите – например соеви зърна, кокосово, рапично, слънчогледово или палмово масло, са за предпочитане в тон със съвременните „чисти“ стандарти за красота.
5 Глицеринът е евтин овлажнител Тези, които го твърдят, явно не са наясно, че всяка съставка може да се произведе за различни цели – технически или козметични, както е при минералното масло, да има различни степени на очистване и като резултат различна цена. Това обаче не омаловажава овлажняващите качества на глицерина или го прави „лоша“ съставка само защото е сравнително евтин.