Домат във Версай

Стилистиката на есента отново ни отвежда до фермерския пазар и дори по-далеч – до безкрайни полета, където природа, съзидание, въображение и щастие се сливат в едно

Серия от видеа, представящи процеса на събиране на мед от кошери с пчели, прибиране на реколта от различни видове зеленчуци и плодове, както и самите култивирани растения или добивът от тях, огрени от късното лятно слънце и естествено озвучени от птичи песни, кучешки лай, жужене на пчели, бръмчене на мухи и цикади, скрити сред шумолящите листа на дърветата, ботушите на фермерите, потропващи по прашната земя… Как който и да е от тези образи и звуци се свързва със света на модата? Отговорът сгрява душата точно толкова, колкото и самите те.

С помощта на безкрайната сила на човешкото въображение домати, боровинки, ягоди, череши и дори лук и розмарин изскачат от щандовете и чиниите и се превръщат в нещо повече от облекла и аксесоари. Превръщат се едновременно в гениални арт обекти, в ода на човешкото въображение и в предмети-символи на съвършенството на природата и произхождащата от нея простота на добрия живот и щастието.

Домат във Версай

Кратките фермерски видеа, разпространени в края на лятото, са подписани от модна къща Jacquemus като любовни картички към живота. По традиция за бранда и дизайнера зад него – Симон Порте Жакмюс, вдъхновението е едновременно много лично и универсално, защото се корени в колективни спомени от детството като безгрижни летни дни, прашни селски пътища, разноцветни градини. Резултатът от пътешествието през времето и съзнанието за Симон представлява вълнуваща, заредена с емоции колекция (отвъд времева и извънсезонна, представена в разгара на изминалото лято), издигаща в култ начина на живот и съответно гардероба на неговото семейство и техните предци – поколения фермери от Южна Франция. Освен свободни минималистични силуети, изработени от лен и памук, забрадки, дълги надиплени унисекс престилки, моряшки райета и плетива на една кука дизайнерът се гмурва в познати природни форми, които претворява буквално на подиума с помощта на въображението си и на удивителното майсторство на шивашките си ателиета. Представените облекла са допълнени от причудливи кожени чармове и ключодържатели – чесън и нанизани на връв малки рибки. Чантите (също от гладка кожа) имитират плетени пазарски кошници, маратонките – червени пиперки, а героите на модната къща носят под мишница кожени връзки лук и кожени касетки с ягоди и домати-талисмани или с клъчове Jacquemus в меланж от тъмнокафяво и зелено или наситено тъмновиолетово като добре узрели патладжани. Ключодържателят с рибки допълва касетка, пълна с чантички, изработени от белезникава кожа, лъскава и преливаща като рибени люспи. Реколтата от работата на дизайнера се оказва въображение, заключено в модни арт обекти – едновременно символизиращи и излъчващи позитивни послания, което именно е неговата цел. „Искам да доведа слънцето в модата“, казва Симон пред Vogue не само по повод последната си колекция, но и за работата си като цяло.

Jacquemus

(Сюр)реализъм срещу реалност

Loewe

По същото време други модни къщи също издигат в култ обекти, точно толкова простички и обичайни като череша, узрял домат, връзка къпини, порозовели ягоди, диви цветя само за да докажат, че детските спомени на Симон Порте Жакмюс са всъщност част от колективното човешко съзнание и точно по тази причина толкова въздействащи. Става въпрос за предложенията на артистични брандове като Loewe (за които доматът отдавна се е превърнал във фирмен плод), Miu Miu (известни с непукизъм и младежки дух) и Louis Vuitton (възродили през 2025-а колаборацията си с японския артист Такаши Мураками и изпъстрили класическите си чанти с череши). Като бранд, изконно известен с чантата си с формата на слон, съвсем не е изненадващо за Loewe да предложи на пазара кожен клъч-домат в естествени средиземноморски размери – като допълнение към дългогодишния герой в предлагането си – домашните парфюми с аромат на докоснати от слънцето доматени растения. Или пък талисман за чанта – клонка с боровинки и дори шушулка зелен боб – едновременно толкова обикновени обекти и толкова ексцентрично решение в контекста на модата.

Всъщност темата плод-зеленчук тормози модните умове от десетилетия, но интерпретациите сякаш никога не са били толкова буквални и триизмерни, както през 2025-а. Архивите пазят спомена за рокля Givenchy от 1953-та година с New-Look силует, в морска сол-бяло и с избродирани яркочервени домати в реален размер. Анди Уорхол превръща банана в попарт символ, а от Dolce & Gabbana вплитат средиземноморската флора съвършено в модната си идентичност (принтовете с цитруси и аксесоарите с форма на плодове са тяхна запазена територия, а освен калабрийски лимони дизайнерите Доменико Долче и Стефано Габана включват в репертоара си целия фермерски пазар през 2012-а – с принтове на домати, патладжани, лук, тиквички и чушки).

Dolce Gabbana-пролет 2012

Други брандове, изкушени през годините от съвършените форми на природните творения, са Cynthia Rowley (със серия рокли с принт на кочани царевица и домати през 1993-та), Moschino (познати със своите щампи на плодове и зеленчуци още от 90-те години на миналия век), Prada и Stella McCartney (с цитрусови принтове за пролет 2011), Henrik Vibskov с доматената си колекция есен-зима 2023, Junya Watanabe и Marimekko за пролет 2018 със стилизиран, ръчно рисуван принт, наречен „Най-доброто от градинаря“, който представя графични зеленчукови форми, почти геометрично подредени върху структурирани бели облекла. И ако още по-буквални препратки към света на изкуството изобщо са нужни – за пролет-лято 2018 от Comme des Garçons изпращат на подиума измежду други принтове също и две обемни рокли, изцяло щамповани с разпознаваемите ренесансови лица-натюрморти на италианския художник Джузепе Арчимболдо. Смятан за предшественик на сюрреалистичното течение в изкуството, паралелно с реалистичните портрети на кралските фамилии във Виена и Прага Арчимболдо твори нетрадиционни, изпреварили времето си композиции, изградени от плодове и зеленчуци.

В зависимост от посоката, в която е обърнато платното, те представляват натюрморт или човешко лице. Именно те със своята неочакваност, символизъм и артистичност се появяват в съзнанието на Рей Кавакубо при създаването на колекцията от 2018-а, носеща по думите на Vogue усещане за „творческа съпротива“ и „фантазия… във време на сгъстяващ се мрак и страх“. Седем години по-късно противопоставянето между творчество и страх изглежда седем пъти по-оспорвано. Така божественото съвършенство на природните творения, значимостта на човешкото съзидание, невинността на детските спомени изскачат от плоските граници на двуизмерните щампи и се превръщат в триизмерни талисмани, защитаващи не само гардероба, но и душата от мрачната страна на реалността.