„Моите изследвания разкриха раждането на цял нов клон на науката, който доказва съществуването на изключително важна медицинска връзка между възприемането на природата чрез сетивата и нашето здраве“, казва авторката на книгата Good Nature Кати Уилис
Фотография © John Cairn
Преди петнадесет години Кати Уилис, професор в Оксфордския университет, попада на публикувано през 1984 г. в списание Science научно изследване, според което оперирани от жлъчка пациенти се възстановяват три пъти по-бързо, когато прозорците на стаите им гледат към дървета вместо към тухлени стени. Освен това те се радват на по-голямо следоперативно психологическо благополучие и се нуждаят от по-малки дози силни болкоуспокояващи. Авторите тогава стигат до заключението, че самата гледка на растения може да има пряко положително въздействие върху здравето. „Проучването се различаваше от всички останали, тъй като предполагаше, че не самото растение чрез влиянието си върху околната среда предизвиква положителните резултати, а че има по-пряка връзка между начина, по който преживяваме растенията чрез сетивата си, и произтичащите от това ползи за здравето“, пише Кати Уилис в увода на нашумялата си книга Good Nature (на англ. от Bloomsbury, на исп. от Salamandra). В нея представя изследвания и открития за връзката между зелените площи и човешкото здраве, настроение и продължителност на живота.
Ухание на роза за по-добро шофиране
Проучване, проведено от университета Чиба в Япония, установява, че ваза с розови рози на бюрото успокоява служителите дори само след няколко минути. Друго изследване, в което е използвана електроенцефалограма за измерване на мозъчната активност, установява, че наблюдаване на жълти цветя повишава продуктивността и творческото мислене. Освен зрението мирисът е един от най-директните механизми, чрез които външният свят може да промени вътрешното състояние на човека. Отделяните най-много от иглолистните дървета органични молекули пинени са причина за типичния освежаващ аромат на горите. Само минута и половина вдишване на напоен с тях въздух води до забавяне на сърдечния ритъм. От своя страна ароматът на кипариси и хвойна не само кара хората да се чувстват по-спокойни, но и стимулира клетките „естествени убийци“, които помагат на организма да се справя с вируси и рак. Мирисът на рози е толкова успокояващ, че под негово въздействие хората стават по-добри шофьори, съответно по-бавни, по-спокойни и с по-малка вероятност да катастрофират.
Най-голямата ботаническа градина в света
Кати Уилис дълги години се занимава с палеоекология, която използва фосилизирани растителни останки, за да реконструира промените в растителността с течение на времето в отговор на климатичните промени, човешкото влияние и други фактори на околната среда. Под микроскоп тя изследва предимно растителен материал на хиляди години, загубил първоначалния си цвят, форма и мирис. Когато става основател и директор на Института по биоразнообразие към Оксфордския университет, професионалните ѝ отношения с живи растения не нарастват особено. До 2013 г., когато става научен директор на най-голямата ботаническа градина в света – тази в Кю, близо до Лондон. През петте години, прекарани там, се оказва заобиколена от живи растения от целия свят. Започва да ги класифицира в съзнанието си не по латинските им имена, а според височината им, формата на листата, цвета, мириса, текстурата и дори звука, който издават на вятъра. „Престанах да гледам на растенията само през призмата на микроскопа и като насочих вниманието си към сложната им роля в екосистемите, те оживяха за мен, въздействайки върху всичките ми сетива“, казва Кати Уилис, която през 2022 г. получава титлата „Баронеса Уилис от Съмъртаун“ и става член на Камарата на лордовете в Британския парламент.
„Прегръщачи на дървета“
Уилис е помолена да напише доклад за международен проект, в който подробно и с конкретни примери да опише ползите за обществото, породени от растенията. В процеса на работа тя открива все повече изследвания в полза на идеята, че гледането, мирисането, слушането или докосването на определени растения може да предизвикат измерими и понякога трайни положителни промени във физическото и психическото здраве. На пръв поглед не става въпрос за нещо ново. Тя припомня, че писатели и философи от всички времена са вярвали в това. Стоическата школа, създадена от гръцкия философ Зенон от Китион през IV в.пр.Хр., твърди, че за да достигне човек до оптимално философско състояние, му е необходимо да се настрои към природата. През VI в.пр.Хр. Сидхарта Гаутама Буда установява, че горите са най-доброто място за медитация. През последните десетилетия обаче се надигат много гласове, които поставят под съмнение еволюционната хипотеза. Според тях е почти невъзможно да се докаже например, че нашите предци са били по-малко стресирани в изобилстващата зелена среда, като това им е дало някакво еволюционно предимство и е повишило шансовете им за оцеляване. Именно липсата на недвусмислени научни доказателства за връзката между възприемането на растенията чрез сетивата ни и нашето здраве е породила такъв скептицизъм, който понякога прибягва до обидни термини като „прегръщачи на дървета“ или „псевдонаука“ по отношение на онези, които твърдят за съществуването на такава връзка, казва Кати Уилис.
Днес обаче тези скептични гласове намаляват бързо най-вече вследствие на иновациите в научните изследвания, които започват да предоставят неуловими досега доказателства за пряка връзка между взаимодействието на човешките сетива с растенията и за редица положителни ефекти върху здравето. „Моите изследвания скоро доведоха до раждането на цял нов клон на науката, който доказва съществуването на изключително важна медицинска връзка между възприемането на природата чрез сетивата и нашето здраве“, твърди Уилис.
На баня в гората
Тази тенденция е добре илюстрирана в историята на Шинрин-йоку, или горското къпане в Япония, което буквално означава да се потопиш в атмосферата на гората с всички сетива. Макар да звучи като хилядолетна традиция, всъщност терминът е създаден през 80-те години на миналия век като рекламен слоган за привличане на хората към многобройните красиви японски паркове. Научни доказателства в подкрепа на идеята, че горските „бани“ действително може да имат измерими ползи за здравето, идват десетина години по-късно. Няколко екипа японски учени стигат до изненадващи резултати. Например при 15-минутно ходене в гора в сравнение с градска среда се наблюдава намаляване с до 16% на кортизола, основния хормон на стреса, както и значително понижаване на пулса и кръвното налягане. Повишава се и парасимпатиковата нервна активност, свързана с релаксациятя. Освен това хората в гориста среда се чувстват по-спокойни и в по-ведро настроение. Установени са подобрения във функционирането на сърдечносъдовата и дихателната имунна система, както и положителни ефекти върху депресията, тревожността и стреса.Така благодарение на новите научни доказателства Shinrin-Yoku е потвърден като реален феномен.
Здравето на растенията
Според Кати Уилис положителен ефект получаваме не само при разходка в гората, но и вследствие на „излагане“ на растителност в града, включително и у дома. Доказателства идват от комбинираното използване на биобанки и сателитни изображения. Биобанките на населението представляват събрани проби от биологичен материал, кръв, ДНК и т.н., представителни за цялото население. Те се развиват успоредно с друг много важен източник на данни – сателитните сензори за околната среда, сред които ценен показател за разбиране на връзката между здравето и характеристиките на природната среда е индексът за здравето на растителността на дадено място (NDVI). Според проучване колкото по-зелена е средата в дома, толкова по-малко депресирани са обитателите. Въпреки това колкото важни и богати на данни да са проучванията, доскоро те не успяват да обяснят какво всъщност се случва в човешкото тяло, когато сетивата взаимодействат с тях. Т.е. те илюстрират корелацията, а не причинно-следствената връзка.
Сетивата и природата
„Оттук започна истинската изследователска работа за мен и това е основната цел на книгата – да се опитам да разбера как взаимодействието на сетивата зрение, слух, мирис и допир с природата ни влияе физически и психически. Исках да разбера какво наистина се случва в мозъка, хормоните, имунната, дихателната и сърдечносъдовата ни система, когато взаимодействаме с растенията, и кои сетива се активират, за да предизвикат тези реакции“, казва Кати Уилис. Тя се опитва също да открие как най-добре да взаимодействаме с растенията както на открито, така и на закрито, за да постигнем максимални физиологични и психологически ползи.
Сред участниците в изследванията има не само ботаници и биолози, а и лекари, психиатри, урбанисти и представители на здравните власти. Общата им цел е да използват науката, за да открият точните механизми, чрез които взаимодействието ни с природата може да повлияе благоприятно на здравето. След това да приложат тези знания, за да променят начина, по който включваме природата във всекидневието си и в обществената политика. Кати Уилис смята, че пандемията от ковид-19 е поднивила желанието да се прекарва повече време в близък контакт с природата. Тя се надява, че нейната книга ще доведе и до друг ефект – на хората, които прегръщат дървета, да не се гледа вече с насмешка.
