Актьорът обича да разказва истории, и то не непременно на големия екран, но най-много иска да запази спомена за Велио
Фотография / Тихомира Крумова
Имам един проблем. Много ми е трудно да приемам хубавите неща, които ми се дават. Често се боря с някакъв вид вина. Винаги съм чувствал… не че не заслужавам някакви неща, но винаги съм усещал, че когато нещо хубаво ми се случи, трябва да се отплатя за него – казва Игнасио Серикио в началото на разговора ни. Той беше в България за първи път заради фестивала „Синелибри“. – Обичам хора и различни култури. В този смисъл винаги търся начин да срещам нови и да ги опознавам. Хареса ми България, която никога не е била популярна дестинация в Европа, но сега мога да разкажа колко страхотно е тук и как трябва да видят София. Признавам си, че преди да дойда, единственото, което знаех за България, беше Стоичков. Аз съм огромен футболен фен.“
„Хареса ми България, която никога не е била популярна дестинация в Европа, но сега мога да разкажа колко страхотно е тук и как трябва да видят София”, казва Игнасио, който беше част от журито на „Синелибри”. Двамата с Мария Бакалова идват на церемонията по награждаване в НДК
Растейки в Аржентина,
идеята да бъде актьор идва при него още когато е малък. „Растейки и гледайки телевизия, знаех, че искам да бъда в тази кутия, без да знам какво означава това. Исках да бъда като хората там и не вярвах, че всъщност са човешки същества. Наистина! Чак на 19 години, когато се преместих в САЩ, осъзнах, че всъщност можеш да учиш актьорство. Баща ми ме попита тогава – защо не учиш театър, и аз отвърнах, че не можеш да учиш театър. А той добави: „Можеш, специалност е в университета.“
В „Трафикантът” с Клинт Истууд
Първата му актьорска поява е в „Д-р Хаус“. Игнасио почти се разплаква, когато агентът му се обажда, че ролята е негова. По-късно получава постоянен договор за сериала General Hospital и колелото се завърта. Напуска само след два сезона – за учудване не само на екипа на сериала, но и на родителите си. Но Игнасио е спонтанен и прави нещата, както ги чувства. И вярва, че рано или късно се нареждат. Така успява да включи във филмографията си заглавия като „Изгубени в Космоса“, „Шепот от отвъдното“ и дори да снима с Клинт Истууд „Трафикантът“.
Новината за кастинг за „Трафикантът“ идва, докато Игнасио се готви да си вземе почивка и да гледа световното по футбол в Русия. „Не че се съмнявам в себе си, но не смятах, че съм работил достатъчно дълго и упорито, за да бъда във филм на Клинт Истууд. Заснех се, изпратихме записа и забравих за него, защото го направих само за да бъде мениджърът ми доволен. И в един момент той ме извести, че съм получил ролята.“
В популярния сериал на Netflix Lost in Space (Изгубени в Космоса)
„Често се боря с някакъв вид вина – казва ми Игнасио. – Защото другите хора… нямат нещата, които аз имам. Това чувство се засили, когато малкият ми брат почина. Тогава разбрах, че дори просто да се събуждаш сутрин, е достатъчно. Всичко друго е екстра, не го заслужавам. Но през последната година работя много върху себе си и върху това да позволявам нещата да ми се случват. Много работя за менталното си здраве и научих, че независимо какво става, нищо не трае вечно. Нещата рано или късно се оправят, просто трябва да си търпелив. А междувременно се наслаждавай на цялата комплексност на това да си човек.“
След като губи брат си, Игнасио трудно се задържа на едно място. „Беше напрегната година. Имахме още една голяма загуба в семейството ми и беше трудно. Но за мен беше вълнуващо да реша да се прибера в Лос Анджелис. Досега живеех в Сицилия, за да съм по-близо до корените си. Винаги съм знаел, че семейството ми е на първо място, но специално тази година моята роля стана още по-силна, по-важна. Откакто брат ми почина, имам чувството, че се нося насам-натам, не се задържах. И тази година за първи път се почувствах на място. Почувствах, че отново имам дом. Отне ми 8 години. Идвам от сицилианско семейство с корени и в Неапол. За първи път отидох в Сицилия през 2017 г. и не само се влюбих в мястото, но и го почувствах като свой дом. Реших да ходя там всяка година. През 2019 г. се влюбих в едно момиче от Италия и реших да живея в Сицилия през половината време от годината. Беше страхотно. Там срещнах невероятни приятели, за които съм благодарен, че са в живота ми. Между другото, преди София бях в Сицилия. Там винаги ще бъде мой дом, винаги. В града, в който живеех, се държаха с мен все едно съм им дете, брат, близък роднина и от отношението им разбрах, че там винаги имам дом, в който мога да се върна. Сицилия е много специално място за мен и има специално място в сърцето ми винаги.“
Игнасио се включи и във форума на „Синелибри” B.O.B (Based on Book)
Шокиращо за мен, Игнасио не гледа много кино. И не просто филмите, в които участва. А всякакви. „Знаеш ли, най-странно е, че обичам филми, но не гледам достатъчно. Предпочитам да съм някъде навън и да правя нещо. Обичам да съм сред природата, да уча нови неща. Не казвам, че не уча нищо от филмите, но обичам да усвоявам нови умения. Дори когато бях за кратко във Ванкувър и навън валеше сняг, пак предпочитах да съм сред природата. Много ми е трудно да седна два часа, без да мърдам, и да гледам филм. Когато ми казаха, че трябва да изгледам 10 филма за един месец, казах си – това е истинско предизвикателство.
Винаги пиша или чета нови книги. Винаги търся истории за разказване. Не мисля, че моята мисия е да разказвам истории чрез чужди филми, мисля, че е да разкажа моята история. Онова, което ме движи, е по-скоро интеракцията с други хора, но независимо от това винаги търся нова история. Аз съм като дете – всеки ден съм любопитен, откривам нещо ново и искам да разкажа за него. Нямам план. Винаги уча нови неща и предизвиквам себе си.“
В памет на брат си
всяка година прави информационна кампания за важността на менталното здраве. „Бих искал един ден да разкажа историята на брат ми или моята с всичко, което се случи, но още не съм готов за това. Едни от най-важните ми неща са менталното здраве и хората. Мисля, че ако трябва да определя някаква своя основна цел, то е да събирам хората. Дали ще е чрез филми, събитие, музика или вечеря, това е основната ми цел. Затова не казвам, че трябва да разкажа нещо просто чрез кино, за мен филмите са просто още една медия. Но основната ми цел е да обединявам хората.“
Актьорът има две татуировки – едната е „Велио“, прякор, с който са се наричали с брат му. Погледната на обратно, е „Але“, съкращение на името на брат му – Алехандро. Другата татуировка е код, при сканирането на който с телефона чува гласа му: „Здрасти, Велио, дано имаш хубава седмица, много те обичам!“
Може би именно това е историята, по която работи в момента. „Написахме един сценарий за шоу с моя партньор. Отне ни близо две години и сега се надяваме да го продадем и да успеем да го направим. Създадохме страхотен свят, от който съм част вече 15 години, и решихме да разкажем за него с надеждата хората също да го харесат. Много е визуален, различен и има много култури.“
Казвам на Игнасио, че ще чакам и щом излезе, ще го гледам. „Стискай палци първо да го направим,“ отвръща ми той. Стискам, разбира се!
