Британски акцент, изискан вид, сдържано поведение, разкошни роли… Това е Колин Фърт и още много… А ние имаме специална среща с него по повод новия сериал „Стълбището“ на HBO Max
Колин Фърт е от онези мъже, пред които се чувстваш неудобно, ако не си вдигнеш малкото пръстче, докато пиеш чай. Не защото той те кара да го правиш или защото изисква, напротив, ти го изискваш от себе си в мига, в който погледът му се спре на теб.
На специална онлайн среща Фърт представя новия сериал със свое участие – „Стълбището“ на HBO Max. „Стълбището“ е базиран на реална история и е вдъхновен от документален сериал. А Колин Фърт, многопластов и различен всеки път на екрана – голям или малък, влиза в ролята на „най-известния новелист убиец“ Майкъл Питърсън.
Кой би повярвал, че един от най-големите джентълмени в модерното кино, мъжът с най-сдържано поведение, у когото се крият огромни актьорски заложби, би изиграл най-добре убиец? Но Колин Фърт го прави. Със замах и спокойствие на човек, който днес убива хора, а утре пие следобеден чай с кралицата. И макар часът за срещата да е късен – и за мен, и за него – желанието за чай в изискан костюм се носи из въздуха. Затова аз съм облечена в хубава рокля, а Колин Фърт носи кашмирен пуловер.
„Стълбището“ е истинска история
Майкъл Питърсън – ветеран от войната във Виетнам и автор на три романа – „Безсмъртният дракон“, „Време на война“ и „Горчив мир“, автор в различни вестници, включително и в Durham Herald-Sun, където среща втората си съпруга Катлийн Търнър, не става известен с романите си, а със злополучната смърт на жена си през 2001-ва. На 9 декември 2001 година Катлийн Търнър е намерена мъртва в дъното на стълбите в дома си. По това време там е бил само съпругът й Майкъл, който твърди, че не е свидетел на падането. В хода на разследването става ясно, че тя не е жертва на инцидент, а на убийство. Майкъл е заподозрян, срещу него е заведено дело и е осъден на затвор.
Преди време се появи документален сериал, който разказва историята на Питърсън, съпругата и децата им преди убийството, по време на процеса и след това.
Когато Питърсън излиза от затвора, написва книга за брака си, за нощта, в която съпругата му е починала, за натиска на процеса, за живота в затвора и какво е да си свободен. Когато продуцентите и автори на сериала на HBO – Антонио Кампос и Маги Кон, решават да направят художествен минисериал за случката, те са убедени, че човекът, който трябва да влезе в обувките на Майкъл Питърсън, е не друг, а Колин Фърт.
„Не съм общувал с Майкъл Питърсън, за да се подготвя за ролята. Почувствах, че начинът, по който сценарият е структуриран, начинът, по който е написан… просто целият подход към историята е собствена екосистема, така да се каже. И реших да гледам на тези хора като на измислени герои. Всички знаем, че са истински живи хора, но тук това е много внимателно калибрирано, за да се разкаже тази история по определен начин. Затова почувствах, че искам да запазя вдъхновението си, мотивацията си и усещането за изходния материал колкото е възможно повече, придържайки се към сценария. Почувствах, че това би могло да бъде изкривено, ако имам лични срещи по време на снимките с Майкъл Питърсън или с някой друг от участниците в истинската история. Ако имах лична среща, това може би щеше да ми попречи да се настроя към тази история, предлагаща най-различни възможности за един актьор.“
Актьорът джентълмен
Роден в Хампшир, Великобритания, Колин Фърт, бебе само на две седмици, се мести с родителите си в Нигерия. Живее там до 5-годишна възраст, като майка му и баща му, които са академици, преподават там, а баба му и дядо му са мисионери. Днес той и майка му продължават да са активисти на движението за защита на бежанците от Конго и Нигерия. „Безразличието към нещастието на тези хора ме разтърсва и ме кара постоянно да се боря.” От баща си е наследил щателното проучване и любовта към историята. „Баща ми беше историк и винаги ми напомняше, че колкото и да се опитваш, няма такова нещо като просто студена фактологична журналистика, защото винаги има перспектива. Фактите са представени така, както ги вижда журналистът, който може по невнимание или съзнателно да ги редактира. И дори една снимка, която несъмнено е картина на това какво е едно нещо в един конкретен момент, е същото. Защото ако фотографът стоеше два инча по-вляво, това може да е съвсем различна снимка и различна история. Това е едно от нещата, за които се сещам сега, нещо, което почти дословно използвах в „Стълбището“. Най-ярък за този подход беше моментът, когато Майкъл Питърсън води екипа на документалния филм за себе си на малка обиколка на мястото на случката, разказвайки за онази нощ. Това е сцената, която виждаме в документалния филм… Само че в нашия сериал не виждате Майкъл Питърсън сам, а заобиколен от хора, които го записват и гледат. Ние не разказваме една история все едно човек я чува за първи път. Тук различното е като урока по история на баща ми – важен е начинът, по който нещата вече са казани, и ние се опитваме да си играем с перспективите.“
