Яна Титова: Искам да чувствам заедно с героите

Сценарият за „Диада” е написан доста преди реализацията на първия режисьорски проект на актрисата – „Доза щастие”, но е заснет в точното време и вече има една голяма награда от фестивала „Златна роза” във Варна

За нея 2023 година бележи няколко нови начала, които са толкова логични и очаквани, колкото са залезът и изгревът. Вторият ѝ режисьорски проект – филмът „Диада“, тръгва по кината на 10 ноември. Преди това той обиколи няколко фестивала, като триумфира на родния „Златна роза“, където заедно с „Уроците на Блага“ продукцията спечели голямата награда. За разлика от режисьорския си дебют – „Доза щастие“, този път Яна разказва тийнейджърска история. В центъра на филма „Диада“ е Дида, 16-годишно момиче от малък град, което се стреми да сбъдне голямата си мечта – да замине при майка си в Америка. Но проблемите ѝ са все повече, подкрепата липсва, а само няколко часа може да преобърнат целия ѝ свят. „За мен беше наистина важно да разкажа за мечтата на един тийнейджър искрено, защото вярвам, че тя е универсална и актуална, без да е обвързана с време и място. „Диада“ не може да те остави безразличен. Аз съм майка на две момичета. Освен това вече съм и преподавател, всичко в този филм ми е близко.“

Яна, как се случи филмът „Диада“? „Диада“ е заснет за 17 дни в Ямбол миналото лято. Бяхме свършили доста работа предварително – репетиции, режисьорски книги и прочие, и беше много вълнуващо, когато всичко започна да оживява пред камерата на оператора Мартин Балкански. Монтажът с Бохос Топакбашян също мина като под някаква магия. Направихме неща, които дори не си представях, че са възможни.

Това е вторият ти режисьорски проект, колко време ти отне да го осъществиш – между него и „Доза щастие“ има 4 години. Сценарият на „Диада“ беше написан преди „Доза щастие“. През последните 9 години многократно съм се връщала към тази история с желанието да я реализирам. За първи път в живота си проявявам такова търпение. Но искрено вярвах, че този филм чака най-правилния момент. И точно така се случи. Когато филмът беше финансиран от НФЦ, бях готова да го снимам на секундата. Веднага започнахме кастинги. Не мога да си представя филма без Маги и Петра. Те СА героините! За да се реализира толкова бързо филмът, помогна и Петър Тодоров – шефът на НФЦ. Времето за „Диада“ беше дошло. И съм щастлива, че излиза на екран в един много важен момент и за държавата ни. Колкото по-рано започнем да говорим за проблемите, толкова по-рано ще започнем да ги решаваме. Най-малкото – ще ги разпознаем и вече няма да са табу.

Коя е темата в него, която най-силно те вълнува? Темата за отсъстващия родител, за дупките между поколенията, за проблемите в образователната система. Всичко това са неща, които винаги са ме интересували. Всички ние под една или друга форма сме били жертви на такъв тип взаимоотношения. Било то с родители, учители или приятели.

Защо се нарича „Диада“? „Диада“ е дума, която открих в един речник за математически термини. Търсех заглавие за филма, исках да е свързано с математиката, защото в часа по математика настъпва обратът и някакси интуитивно знаех, че там е разковничето. Когато видях „Диада“ и стигнах до значението извън математиката – най-малката група в социума, група от двама души, както и силната връзка между майка и дъщеря, знаех, че съм намерила каквото искам. Това са две теми, пряко засегнати във филма. Не се страхувам, че думата е непозната. Мисля, че е важно не всичко в изкуството да е смляно и обяснено докрай. Но думата е специфична и непозната и затова също ми хареса – напомня ми за главната героиня Дида.

Ти самата как си свързана с историята, какво от нея чувстваш близко? Аз съм майка на две момичета. Освен това вече съм и преподавател, всичко в този филм ми е близко. Всеки герой е минал първо през мен, а след това оживява благодарение на страхотните актьори. Докато писах историята, многократно съм я преживявала, докато я снимах и монтирах – също. Няма как да правиш филм и да не си свързан с това, което разказваш. Иначе става студен и дистанциран разказ, нещо, което не мога да си представя да ми се случи. Аз искам да чувствам заедно с героите си и с целия си екип.

Разкажи ми малко повече за героите във филма – кои са те и чия история ти е любима? Главната героиня Дида е толкова комплексен образ, така детайлно разгледан, че няма как да останеш безразличен към нея. Независимо харесваш или не нещата, които върши. Тя е истинска, неподправена и болезнено независима. Всички герои във филма съм ги създавала с много любов. Даже прекалено – не можах да се разделя с някои имена, които всъщност са на мои учители, които нямат нищо общо с героите във филма като характер и начин на преподаване, но когато става въпрос за учителка по математика например, нямаше как да се казва нещо различно от госпожа Михайлова. Пробвах, сменях го няколко пъти, но не ми звучеше. И накрая реших да го оставя. А един от най-плътните и пълнокръвни образи, които изградихме с актрисата Жаклин Дочева, беше на Светлана – майката на Ива, най-добрата приятелка на Дида. Абсолютно незабравимо актьорско превъплъщение от страна на Жаки, която беше брилянтна. Без никакво самонаблюдение или актьорско его. Много впечатляващо.

Влагаш творческата си енергия в разглеждането на редица теми, близки до света на тийнейджърите, как подходи към тях? Честно. Мисля, че това е единственият начин да стигнем до тях. Сценарият е писан сред ученици. За мен най-важно беше да хвана модела им на общуване, сценарият да е написан на техен език. По-късно, когато вече репетирахме, ключовото беше всички ученици да са автентични. Как се движат, как говорят едновременно, как реагират на различните ситуации. Всичко това заедно с актрисите и децата от класа репетирахме в продължение на месец. Исках да се почувстват като едно цяло, като един общ организъм, който диша заедно. Толкова бяха добри, че в един момент професионалните актьори се чудеха дали са на тяхното ниво.

Като майка как ще се почувстваш, ако един ден твоите деца решат да постъпят като Дида? Това, през което преминава Дида, не е постъпка, това е едно момиче, оставено без право на избор. На моите деца се опитвам да им показвам и доказвам с личните си действия, че човек винаги има избор. Дори понякога да не му харесва какъв е той. Но винаги има повече от един път. Давам им подкрепа и ги изслушвам. Помагам им да вземат решения, с които ще са щастливи. Но никога не се бъркам в избора им. Вярвам, че само така и с много, много любов, разбира се, ще успеем да изградим стабилна връзка с децата си и ако някога са поставени в трудна ситуация, вместо да „постъпват“, ще дойдат да потърсим решение заедно.

Защо с Алек се оженихте в Италия? Италия е моето място. Винаги съм го знаела, още преди да стъпя там. Учих италиански и се влюбих в езика. Харесва ми мирисът на въздуха, храната, слънцето. Със сигурност е място, на което бих искала да живея. Нямаше как да се омъжа другаде. И се радвам, че Алек също го припозна като свое. Всичко се обърка, разбира се, но само за да се случи по-най приказния начин. Кумовете ни – Валя и Сашо Каролеви, организираха абсолютно всичко. Иначе аз бях готова да се отказвам на няколко пъти и да оставим за някоя друга година. Просто нямах време за това. Но Валя и жената на чичо ми Петя направиха тази сватба вълшебна. Валя дори спря дъжда да вали!

Какво да очакваме от теб в личен и в професионален план занапред? Ооо, много неща. Наистина много и нови. Но засега не мога да кажа повече, освен че снимах като режисьор третия сезон на „Съни бийч“ и много се забавлявах!

За финал те връщам отново към „Диада“. Филмът мина през „Златна роза“, предстоят му още фестивални участия – за кои си най-ентусиазирана? За нас успехът на филма на фестивала „Златна роза“ беше толкова неочакван и вълнуващ. Щастлива съм, че беше отличен по този начин. Сега ни предстои Варшава, където ще бъде световната премиера. Това е голям и ключов фестивал и фактът, че филмът е селектиран там, сам по себе си ме прави горда. Но честно казано, най-важната среща – тази с редовата публика, е това, към което гледам и причината заради която направих този филм. Винаги съм искала да достигне до хората и да остави отпечатък. Мисля, че най-важното за мен като режисьор е филмите ми да бъдат гледани и не на всяка цена харесвани, защото истината невинаги е лесна за преглъщане.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Милена Смит: Устата й хубава, очите й с цвят на вода
Усетът на Педро Алмодовар превърна момиче от кол център в актриса, номинирана...
Read More
0 replies on “Яна Титова: Искам да чувствам заедно с героите”