С обувки или без?
В сравнително малкия за индийските мащаби, едва 300-хиляден, град Биджапур, попадам в разгара на мюсюлмански празник. Хотелът е пълен, а на сутринта виждам, че хора спят в коридора. Налягали са направо на голия под без завивки. Явно не се притесняват, че е мръсно, още повече че в Индия не е прието да се влиза с обувки не само в домовете, но и в храмовете, в по-малките магазини, събуват се дори пред офисите. Разбира се, от чужденците никой не изисква да оставят обувките си отвън. В най-големия сикхски храм в Делхи, където и мъжете, и жените влизат покрити от главата до петите, има отделно помещение за чепиците на чужденците, сакън някой да не им посегне, което поне за мен е дискриминация към местните.
По улиците обаче, които наистина са много прашни, огромната част от хората са боси. Веднага се набиват в очи отчайващо загрубели и напукани пети и черни нокти, които биха хвърлили в ужас козметичната редакторка на DIVA!
Докато пътуваме към Агра, по шосето срещу нас върви колона от мъже и жени. Приличат на хора, които се връщат от работа на полето. Нищо подобно, казва Джавут. Това е цяло село, поело към храм на Шива. Отиват, за да измолят нещо от своя бог. Джавут ме уверява, че Шива изпълнява всяко желание. Ами, ако то причинява някому зло, питам недоверчиво. Да, повтаря Джавут, Шива изпълнява всяка молба, дори и за нечие убийство. След това обаче ще се превъплъти в материален образ и ще въздаде справедливост, затова човек трябва добре да помисли какво си пожелава.
Моята карма, първи епизод
Не знам дали има връзка с традициите и дълбоката религиозност на хората, но в Индия, където официалните езици са близо 30, а диалектите – стотици, и, за да се разбират, местните говорят по няколко езика, едва 65% от населението е грамотно. Жените, които знаят да четат и пишат, са около 45%, а мъжете – 75%. Колкото един човек е по-образован обаче, толкова повече може да разчита на добър брак.
Джавут планира догодина да се ожени. Той няма приятелка, но и не търси. Традицията повелява майка му да му избере съпруга. Не го притеснява, че ще види лицето й едва след сватбата, но вярва, че ще бъдат заедно цял живот. В Индия почти няма разводи. „Ако не е красива, майка ми никога няма да я поиска за моя жена” – убеден е Джавут. Той искрено вярва, че човек не бива да се противи на волята на родителите. Кръвните връзки са най-важни, само в семейството си човек може да е щастлив. И това го казва умен и образован младеж, владеещ перфектно руски и английски език…
В Индия по традиция браковете се уреждат от родителите. Ако някой реши да се противопостави, да избяга, да се бори за любовта си, наказанието е смърт. Младите обикновено нямат пари, за да се скрият надалеч, обяснява Джавут. Намират ги бързо и ги наказват жестоко. Затова почти никой не се решава на подобно геройство и безумие – да се опълчи на рода, да скъса връзките с най-близките. Тези престъпления не стигат до полицията, затова и няма наказани. Нищо, че страната е дала двама нобелисти – по физика и по икономика, и е световна сила в телекомуникациите, космическите технологии и ядрената енергетика. Обичаите са пуснали мощни корени и начинът на живот в семействата, дори и в големите градове, е почти същият както преди векове.
Брачният партньор се намира от дума на дума, от уста на уста, а доста често и с обява във вестник. След като се омъжат, жените не работят, макар че имат право да заемат и високи държавни постове. Обикновено си стоят у дома, занимават се с домакинска работа и гледат безкрайните сериали на Боливуд (с изненада установих, че и в Индия, и у нас жените се строяват пред телевизорите, щом започне „Малката булка“). Излизат на пазар или на разходка само придружени от съпрузите или свекървите си.
Бяла, неомъжена, с паспорт
Джавут не може да се начуди как пътувам сама из Индия и съм неомъжена. Обяснява ми, че майка му и баба му, а също и дядо му никога през живота си не са напускали Агра, където са родени. „Те дори нямат паспорти, а и не им трябват” – казва той. Момичето на рецепцията в хотела в Гоа също споделя, че няма паспорт, а и не й трябва. Тя ще работи още малко, само докато я омъжат. Не вижда смисъл да си вади лични документи.
От дума на дума местните ме повеждат в интимния си свят, из който властва сексизмът. Разбирам, че ако някой мъж овдовее, той е длъжен да създаде отново семейство, за да не угасва свещеният огън в неговия дом. Вдовиците обаче не могат да се омъжат повторно, длъжни са да съблюдават пост и молитва, да ходят с обръсната глава и да носят само бели дрехи без накити. Все пак това е далеч „по-хуманно” пред ритуала „сати”, който повелява вдовицата да се хвърли и да изгори върху кладата заедно с покойния си мъж. Брамините учели, че само така тя ще се очисти от земните грехове и ще бъде щастлива на небето в продължение на 35 милиона години, колкото са според тях космите по човешкото тяло.
Този отвратителен обичай е забранен със закон от англичаните още през XIX век. Въпреки това обаче немалко индйци са убедени и досега, че умира мъжът на онази жена, която в минал живот е отнемала чужди съпрузи, и затова я гледат с презрение. Впрочем и моногамията става задължителна за всички едва през 1955 г., когато е приет закон за брака. Година по-късно жените получават и право да наследяват недвижима собственост.
Нещастието да се родиш момиче
Голямата драма за индийското семейство започва, ако се роди бебе от женски пол. Причината: момичето носи единствено разходи. Когато дойде време то да се омъжи, родителите му договарят откуп, който да дадат на семейството на жениха. В затворите в Индия и досега имат отделения за зли свекърви. Те попадат зад решетките заради престъпления и жестокости към снахите, чиито роднини не са успели да изплатят очакваната сума. От груби думи свекървите преминават към побои, стига се до осакатяване и убийства на младите жени.
Ако и второто дете в семейството е от женски пол, трагедията за майката е пълна – буквално я захвърлят в ъгъла и й подават храна, колкото да не умре. Заклеймена е като „негодна”. На много места, особено в Северна Индия, и досега убиват бебета-момиченца. Затова в някои населени места на 1000 мъже се падат около 700 жени.
Селективните аборти в родината на „Кама Сутра”, йога и аюрведа са забранени едва през 1994 г., като специален закон забранява и определянето на пола преди раждането. Причината е, че жените стремително намаляват, обясняват моите индийски приятели. Осъдени за убийствата на бебета няма, защото тяхното ликвидиране е със съгласие на родителите и жалби в полицията няма. За убийство на тигър обаче директно пращат доживот в затвора.
Въпреки тези жестокости и обичайно високата детска смъртност (новородените се записват едва след като навършат 2 години) през 2020 г. се очаква Индия да задмине Китай по брой на населението. Гидът ми Джавут е убеден, че родината му вече е най-многолюдното място на планетата. Просто статистиката не е точна при повсеместната липса на лични документи. Преди години са правени опити да се ограничи прирастът на населението с идиотски стимули. Мъжете, които доброволно се подлагали на вазектомия, получавали подарък… транзистор!
Това е Индия – въпреки постиженията си във високите технологии огромна част от населението живее в плен на средновековни представи и води тежка битка за оцеляване, а човешкият живот понякога няма никаква стойност. Идва обаче ново поколение, което постепенно ще скъса с мрачните традиции. В Карнатака например попаднах на една различна картина – там нямаше боклуци по улиците, а къщите на местните, макар и скромни, бяха спретнати и чисти. Вместо свещени крави край всяко село „лежеше“ училище. Момичета и момчета в униформи, с раници на гърба бързаха за час.
Това също е Индия.
