Модните начини да прекараш ваканцията си сам или с цялата рода варират от замяната на по-топло с по-хладно място до носталгично завръщане към локации, наситени със спомени за по-добри времена, или до такива, където да се наспиш или да преживееш нещо неочаквано
Туризмът, както всичко останало, търпи развитие. Една от най-гъвкавите индустрии, той се адаптира към променящите се нагласи, потребности и интереси на хората, които обичат да пътуват. Тези промени са видни не само в световен мащаб, но и у нас. Все повече – туристи например избират приключението и адреналина пред удобството на ол инклузива и предпочитат сами да задават параметрите на пътуването си.
Като казах „в световен мащаб“, 2025 г. носи интересни тенденции – някои от тях са продължение на нагласите от последните години, други са нови, но като цяло повечето са свързани с идеята за устойчивост, запазване на природното и културното наследство и приспособяване към новите реалности. Събрала съм по-значимите, в случай че ви липсват вдъхновение и идеи за ваканцията.
Noctourism (от nocturnal и tourism) или нощен туризъм е терминът за нов вид туристическа активност, която се измества от деня към нощта. Всъщност нощните часове предлагат немалко интересни неща за правене, като се започне от музеи, отворени за посещение през нощта (у нас също има Нощ на музеите), през наблюдение на биолуминесценция в океана или нощното поведение на животните в джунглата до съзерцаване на Северното сияние. 2025-а се очертава като годината с най-висока слънчева активност от десетилетия и това ще осигури впечатляващи прояви на Aurora Borealis, които си струва да се видят, така че на повишен интерес се радват дестинации като Финландия, Норвегия и Исландия. Този вид туризъм кореспондира със стремежа към по-силна връзка с природата и околния свят, освен това разпределя по-равномерно туристическите тълпи.
Тълпите впрочем се превръщат във все по-голяма заплаха за дестинациите (немалко градове и места в Европа и по света вече са „пропищели“ от туристическа свръхнатовареност и въвеждат ограничения). На всичкото отгоре са досадни и за самите пътуващи – неприятно е да установиш, че Миконос например няма нищо общо с онова от картичките и е трудно да направиш снимка, без други снимащи туристи да ти влязат в кадър. Решенията са в няколко посоки. Едната е с т.нар. дестинации-двойници (destination duples) – вместо преексплоатирано туристическо място избираме нетолкова популярно, но е с почти идентични туристически ресурси. Като примери мога да дам Албания вместо Гърция, Черна гора вместо Амалфийското крайбрежие, Валенсия вместо Барселона, Гент вместо Брюж, Палермо вместо Лисабон, Парос вместо Санторини. Другото решение е удължаването на туристическия сезон, което позволява по-спокойно пътуване извън традиционно натоварените летни месеци. Покрай глобалното затопляне може да плажувате по Средиземноморието през октомври, за разглеждане на културни забележителности да не говорим.
Глобалното затопляне очертава още една тенденция като трайна и все по-актуална. Ако допреди няколко десетилетия хората искаха да пътуват някъде „на топло“, вече искат някъде „на хладно“. През следващите години вероятно ще наблюдаваме изместване на ваканционния поток от традиционното Средиземноморие на север, към по-поносими през лятото климатични пояси. Не е изключено дестинации като Ирландия, Швеция и Великобритания да станат по-предпочитани от Гърция, Испания и Португалия. България впрочем също би могла да извлече полза от този тренд, ако се позиционира правилно на световния пазар.
Спокойствие и само спокойствие, както би казал Карлсон. Стресът идва в повече на всички ни и понякога имаме нужда просто да презаредим, без да се натоварваме с нови впечатления и информация. Уелнес туризмът бележи стабилен ръст и това е напълно обяснимо. В случая говорим обаче не просто за излежаване край басейна на луксозен хотел, а за различни ритрийти, СПА и бюти терапии, които се грижат за възстановяване на тялото и духа в спокойна и близка до природата обстановка. Тишината лекува и възстановява, а ако добавим към нея дигитален детокс, релаксацията ще е пълна.
Към тази тенденция спада и спалният туризъм. За нас може би звучи малко крайно и като „глезотия за богати“, но истината е, че безсънието мъчи страшно много хора, които биха дали мило и драго просто да се наспят добре. Немалко хотели и курорти яхват тази вълна и предлагат не само спокойна среда, добре затъмнени и шумоизолирани стаи и удобни матраци и възглавници, а и услуги като релаксиращ масаж, хипноза, успокояващи чайове и консултации с хипнотерапевт.
На другия полюс е приключенският туризъм, все по-популярен и у нас. Понякога преситените от ежедневие и баналности сетива имат нужда от разтърсващо преживяване и доза адреналин, които традиционните туристически програми не могат да осигурят. Този вид пътувания са предпочитани от хора, които искат да се чувстват не като туристи, а като истински пътешественици и не се страхуват от физическо натоварване, предизвикателства, изненади и екстремни ситуации. Всъщност дори не е задължително приключението да е толкова екстремно, за да събуди тръпката. Една българска агенция, за която вече съм писала, например предлага пътуване до непозната дестинация – не знаеш къде точно отиваш, просто следваш указанията стъпка по стъпка и крайната точка е изненада.
Соло пътуванията са другото любимо нещо на авантюристите. Светът вече е едно голямо село и нищо не ни спира просто да си грабнем раницата, да хванем самолета (или да тръгнем на стоп) и да заминем нанякъде, без да се съобразяваме с никого. С натрупания от организирани и групови пътувания опит и произтичащата от това увереност все повече хора пътуват сами без притеснение, независимо дали става дума за отскачане до европейска столица през уикенда или за истинско пътешествие.
В Европа обаче си проправя път и противоположна тенденция – многопоколенческите пътувания. Нещо като да вземете майка си с вас на море, за да гледа детето ви, но в по-голям мащаб и без елемент на корист. Цели фамилии синхронизират свободното си време, за да прекарат ваканцията заедно. Този тренд вероятно идва като отговор на изолацията и отчуждението по време на ковид пандемията и острата нужда от близост и споделяне на емоциите. И макар да има риск да се превърне в кошмар, ако не се разбирате добре с роднините, може да бъде и сплотяващо и обогатяващо всички преживяване.
Все по-популярни стават и носталгичните пътувания, особено сред по-възрастните поколения. Говорим за преоткриване на места, свързани с щастливи моменти и събития от младостта и детството, но и такива, които не са емоционално заредени, а просто носещи духа на миналото. И това също е нормално – в епоха на икономически и политически сътресения хората търсят опора и утеха в спомена за едни по-спокойни и щастливи времена.
И като стана дума за носталгия, какво по-носталгично от пътуването с влак! Вероятно повечето от нас имат незабравими спомени от нощни пътувания с влак до морето с цялото безсънно вълнение, което сега е поизчезнало. Железопътният транспорт бележи ренесанс в Европа – говорим както за емблематично носталгичния Ориент Експрес, така и за нормалните влакове. Пътуването с влак може да не е толкова бързо, но дава възможност да се насладим на гледките, да се отпуснем и да забравим за малко обичайната си свръхнатовареност и свръхефективност, така че е нещо, което си струва да си припомним. Може би не точно с БДЖ и не точно до нашето море, но все пак…
