Няколко реда любов от времената преди телефоните и текстовите съобщения – наивна, трогателна и дълго чакана
Родени сте преди 80-те? Поне веднъж сте писали писмо – истинско, на хартия, с чернови и задрасквания, а после дни наред сте проверявали пощенската си кутия за отговор? Познавате трепета на очакването и съмнението, толкова различен от сегашното скорострелно seen? Пазили сте (а може би още пазите) стари писма в дъното на тайно чекмедже, които сте препрочитали отново и отново?
Поздравления – имали сте шанса да хванете за опашката последните остатъци старомодна романтика!
Хартиеното писмо и неговата по-лаконична сестра – картичката, носят особен дух, който не може да бъде заменен от скоростта и удобството на съвременните комуникации. Може би днес той ни изглежда наивен, малко смешен дори. Но също така предизвиква и лека завист – заради всичко, което сме изгубили.
Вижте как са се обичали нашите баби и дядовци в колекцията романтични картички от блога Romantique postcards. Любов, война и животът такъв, какъвто е.
Миличка,
Благодаря ти за картичката отъ 21.VI. Пакъ ли си се нещо разсърдила отъ картичката ми от 15.VI – азъ не ти забранихъ да ми пишеш писма, криво си ме разбрала, че не искахъ да отговарямъ на това ти затворено писмо по известни ти вече причини. Радвамъ се, че детето е добре. А ми ти как си? Купи ли си излюстровани картички, защото ще станат много скъпи.
Сърдечни поздрави на всички.
Сладко целувамъ детето и тебе
Твой Джоре
28.VI.1918
Мое мило и обично мъжленце, чудно защо не получавамъ писмата ти тъй както по рано. Много отдавна не ми е донасялъ пощальона писмо, освен онуй с дата 2.XII. Дали има някоя причина на това ти мълчание.
Джоренце моля ти се бъди тъй добъръ и ми пиши тъй както си ми писалъ и до сега. Джоре да ти кажа право че тези дни като нямахъ писмо отслабнах 3 кила.
Хайде стига толкова
Поздравъ отъ всички.
Сладки целувки отъ Даньо и менъ твоята Дора
10.XII.1918 г.
