Юлия Спиридонова-Юлка: При мен първо пристига героят

За детството

„Когато бях малка, имах механично птиче с ключе. Щом завъртиш ключето, птичето започваше да пее и да маха с крилца. Много ми беше чудно как става тази работа. Затова развинтих винтчетата и погледнах какво има в птичето. Какво разочарование, намерих само някакви железни части! След тази веща намеса горкото птиче спря да пее и да маха с крилца. Затова вече не смея да гледам какво има вътре в красивите неща. От мен, види се, никога няма да стане литературен критик. Сигурно на някое друго дете това птиче щеше да се стори твърде вресливо. Или пък нямаше да му допадне цветът на металните  перца… Всяко дете, малко или вече пораснало, само избира специалните си книги. На нас, възрастните, детските критерии често ни се струват странни.  Малките читатели казват: „Харесвам тази книга, защото е розова. Защото има калинка на корицата. Защото героинята е момиче. Защото героят прави бели.” Нека оставяме децата сами да избират книгите си.

Аз откакто научих буквите, чета много и всеядно. Така  освен шедьоври съм прочела и доста глупави, зле написани книги, но и това е от полза. Така си давам сметка как не трябва да се пише. В момента една от книгите (защото обичам да чета по две,  по три наведнъж), които чета, е „Да дойдеш на света” на Маргарет Мацантини. Ако не сте попадали на филма по романа ѝ „Чуй ме” с Пенелопе Крус, непременно го гледайте. Гледах го два пъти един след друг и двата пъти щях да се удавя от плач. Не защото филмът е тъжен, а защото толкова честно разказва за любовта.“

Днес Юлия живее в Корнуол и продължава да пише. „Тъкмо започвам последния роман от трилогията “Кръстьо, частен детектив”. Това е едно много, ама наистина много смешно приключение на най-смотания детектив на света. Първият роман току-що бе издаден във Франция с щурите илюстрации на Яна Левиева. Много се радвам на това издание – и заради себе си, и заради Яна, която толкова обичаше Париж. А ето, сега нашата книга е в парижките книжарници. С издателство “Фют” за Коледа гласим ново издание на “Кръстьо” заедно с втора книга – продължение. Догодина, живот и здраве, ще излезе пълната трилогия. За мен най-голямото предизвикателство е да бъда професионален писател и да си изкарвам хляба само с писане.

Освен това с художника Дамян Дамянов сме съавтори на картинна книга за семейната памет, която всеки момент ще пуснем от гнездото. Илюстрациите са толкова красиви, че сърцето ми спира да бие всеки път, когато Дамян ми изпрати поредната. Главен герой в книгата е стара ножица, която се предава в едно семейство почти двеста години. Надявам се, че тази книга, точно както ножицата, ще стане ключ към всяка семейна памет. И всеки читател, малък или вече пораснал, ще потърси невероятните истории, стояли скрити досега в бабиния долап.“

Животът с поглед напред

„В свободното си време обикалям морския бряг, сега имам тази чудесна възможност, и не мога да му се наситя. Наблизо има и езеро с патици и лебеди, които непрекъснато сноват от езерото към морето и обратно. Един от най-хубавите подаръци на Съдбата беше, че изпрати семейството ни в графство Корнуол, в едно топло, често доста слънчево, целогодишно пълно с цъфнали цветя кътче. Тук успях да се съвзема, да се излекувам, да започна отново да пиша. Спомням си един път как горко плаках – когато написах последното изречение в романа “Кронос, тоя нещастник” (историята на едно момче, което се бори с наркотичната си зависимост). Все едно загубих приятел тогава. С Кронос някак много се сдружихме, да не чуят останалите.

Любимите ми детски книги ме връщат назад. И не само това, те продължават да са ми утеха в трудни моменти. Сега например препрочитам за кой ли път „Трите златни лъвчета”. Нейният автор – големият писател Цветан Пешев, почина преди дни. Много ми е мъчно, сякаш част от детството ми си отиде с него. Обичам да се връщам в миналото – с музика, с филм или книга, дори с аромат – книгите в библиотеката у дома сега миришат точно така, както миришеха книгите на дядо и на баба в Бургас. Сигурно е заради морския въздух. Ако можех, бих върнала поне за малко мама, да я прегърна още веднъж. Много е тежко да си сираче.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Книги за чаен следобед

Има нещо изключително романтично в идеята за студен ден, чаша чай и...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ