Със създадена от нея рокля Анди Макдауъл позира на корицата на L’Officiel Монако
Във време, в което модата често се превръща в маркетинг, срещата с Ивет Бианки е като глътка чист въздух. На едва 20 години вече има свой бутик, колекции с ясно изразена естетика и рокли, носени на червения килим в Кан – включително от самата Анди Макдауъл за фотосесия на L’Officiel. Без диплома по дизайн, но с отдаденост, дисциплина и безкомпромисен усет към детайла, Ивет е доказателство, че подкрепен с труд, талантът може да проправи път дори през най-трънливия терен. Разговаряме за страстта ѝ към официалната мода, за трудния старт и как се създава бранд с дух, стил и визия.
В един спокоен вторник прекрачвам прага на бутика на Ивет – пространство, което тя до голяма степен е преобразила със собствените си ръце. Интериорът е в нюанси на любимото ѝ синьо. Облечена в същата гама от глава до пети, тя заявява ясно своята индивидуалност сред безличните визии на софийските улици.
В един момент си в България без модно образование. В следващия – рокля на корицата на L’Officiel, носена от Анди Макдауъл. Как стигна до Кан? Възможността се появи, след като получих „Златна игла“ в категорията „Най-добър млад дизайнер“. Тогава вече знаех, че правя нещо специално. Свързаха се с мен от шоурума, който подбира дизайнери за червения килим в Кан. Първоначално се стреснах, знаех какви рокли се търсят там и не бях сигурна дали моите са подходящи. Но реших да направя колекция, изцяло отразяваща визията ми, без да се питам дали някой ще се престраши да я облече. Това са дрехи за хора, които знаят какво искат. И съвсем естествено се оказаха на правилното място.
Какво почувства, разбирайки, че именно твоя рокля е облечена от Анди Макдауъл? Бях шокирана. Изобщо не очаквах. А после, когато излезе фотосесията ѝ за L’Officiel, съвсем не можех да повярвам. В интернет започнаха да ме обвиняват, че съм си платила. И си казах – сериозно ли вярвате, че мога да платя на Анди Макдауъл, която е посланик на L’Oréal?
Къде се зароди твоето чувство за стил? Имаше ли някой в семейството, чийто вкус те е вдъхновявал като дете? Не бих казала. Никога не съм подражавала на конкретен човек. От малка се интересувах от мода, винаги съм била артистична. Шиех кукли от чорапи, баща ми ми показа старата шевна машина, на която направих първите си опити. Обожавах ръчната работа – от глина до правене на грим и коса.
Как реши да създаваш официални рокли? Привличаха ме още от дете. На 13-14 вече събирах пари, за да си купувам рокли. Сещам се за един случай – родителите ми и братята ми заминаха за Италия и ме оставиха сама. С джобните, които ми бяха оставили, не си купих храна, а рокля.
Първата ушита от мен рокля е свързана с лично разочарование. Току-що бях приключила токсична връзка и реших, че няма да плача, а ще се преобразя. Уших си сама роклята за откриването на една дискотека. Точно този ден, в който приключи една глава от живота ми, започнах да пиша нова. Връщайки лентата, виждам как нещата са се подредили толкова естествено.
В края на това лято отидох до Ница. Обиколих цялата ривиера, включително и Кан. Толкова се вдъхнових от тази елегантност, че като се върнах, казах, че ще си направя фирма и ще се явя на Sofia Fashion Week. Това го заявих месец и половина преди събитието (смее се). Нямах шивач, крояч, нищо. И успях въпреки това.
А защо избра името на бранда да е Ivette Bianchi (правилно се произнася Бианки – б.а.)? Фамилията ми е трудна за произнасяне. Не пасваше на стила, който исках да създам. Затова го измислих отрано, още преди марката да съществува. В началото се притеснявах, но после разбрах, че и Ралф Лорън е сменил името си – и то заради същото.
Твоят бутик – колко трудно беше да го направиш реалност? Много. Това беше първият магазин, който видях. Почти всичко направихме сами, предимно с помощта на приятели. След ремонта бутикът стоя затворен половин година, докато намеря подходящ човек да помага. Но цялото усилие беше важно за мен, защото роклите ми трябва да се видят на живо, да се пробват, да се усетят.
Родителите ти са сериозна подкрепа в създаването на твоя бранд. Как приемаш негативните коментари от хора, които си обясняват успеха ти със средствата на семейството ти? Много хора ме осъждат, че съм взела пари от баща си, но аз започнах бизнеса си на 18 – откъде да намеря средства? Това не ме прави лигла. Баща ми е интелигентен и не би инвестирал в нещо, в което не вижда перспектива. Тази инвестиция се усеща от цялото ни семейство и аз работя усилено, за да я оправдая. Натискът е огромен – искам да мога сама да издържам това, което съм започнала. Много хора подценяват работата с мода, но тя е като да минеш през огъня.
Ако родителите платят за образованието ти, никой не те съди, но когато инвестират в бизнеса ти – да. А всъщност и това е инвестиция в бъдещето ти.
Самото плащане не стига, ако ти не си дадеш зор. Родителите ми повярваха, че мога да го направя, и това е най-важното.
Кои са хората, които ти помагат в изработването на роклите? Да намериш добри шивачи, е може би най-трудното. Работя с една жена, която е на почти 80 години, бивш главен моделиер. Тя е като баба за мен. Без нея не знам как щях да се справя. В началото нямах никаква представа от кройки, имах само идеи в главата си. С времето благодарение на нея се научих и вече се случва да следва моите инструкции. Тя казва, че Господ я е държал жива, за да се срещне с мен, да ми помогне и да види докъде ще стигна. Като се върнахме от Кан, ми сподели, че съм реализирала една нейна мечта.
Разкажи повече за материалите. Как подбираш платовете? В началото взимах по 2-3 метра от скъп плат и шиех с него. Никога не съм правила компромис с качеството, защото името ми стои върху всяка рокля. Материите са предимно от Италия, Франция, Испания, Португалия. Винаги от Европа, не ползвам китайски платове. Освен че качеството е различно, знаем и при какви условия се произвеждат. Това не е устойчиво – нито морално, нито физически.
Смяташ ли, че хората тук разпознават това качество? Част от тях, да. Но мнозина не го оценяват. Имах хора, които питаха защо роклите са толкова скъпи, без да осъзнаят, че всъщност не са по-скъпи от стандартните официални рокли, но са в пъти по-качествени. За щастие, времето показа, че тези, които разбират, се връщат. И аз усещам кога някой цени това, което съм вложила, защото не продавам просто дрехи, а труд, креативност, сълзи… Карфици са ме пробождали, плакала съм, когато нещо не се получава.
А как изглежда една типична рокля на Ivette Bianchi? Имаш ли подпис? Първите колекции бяха вдъхновени от Италианската и Френската ривиера. Всяка от роклите е кръстена на крайбрежен град. Много се вдъхновявам от пътувания. Когато станах на 18, започнах да пътувам сама – Милано, Лондон, Ница, Кан. Това отвори съзнанието ми. Освен природата, която обожавам, друг постоянен мотив при мен е естествената женска красота. Харесвам прозрачни елементи – не в рамките на пошлостта, а като израз на изящество.
