Би ли се нарекла класик? Да, но обичам класиката, вплетена в личния стил. Нещо, което напомня за Одри Хепбърн, но е създадено за днешния свят. Има рокли, в които приятели усещат духа на Chanel например, но аз не искам да имитирам. Искам просто да създавам нещо с характер и усет.
Страдаш ли от носталгия към изминали, по-елегантни времена? Как може съвременният човек да бъде елегантен? Да, но мисля, че нямаше да се чувстваме така, ако бяхме живели в по-„елегантните“ времена. Сега ни изглеждат толкова романтични, но дали са били такива всъщност? Колкото до стила на обличане, той идва от човека. От нагласата, поведението, възпитанието. Защото облеклото на първо място рефлектира на това дали уважаваш себе си. На второ – отношението ти към дрехите показва и колко уважаваш хората, с които се срещаш. Ако си се постарал, човекът срещу теб го забелязва. Това е стил. Мисля, че в момента хората, особено у нас, много претупват нещата. В Кан не видях мъж без риза. Дори бабите изглеждат сякаш са излезли от филм. Ако те могат да сложат рокля и червило, защо ние да не можем!
Вкусът възпитава ли се или е вътрешно усещане? Всеки има определен стил. Човек обаче трябва да знае как да бъде адекватно облечен за различните поводи и места. Не става дума за това какъв стил имаш. Аз мога да имам хараджуку стил (характерен японски начин на обличане от 80-те – б.а.), но на опера не мога да отида облечена така.
Какво е най-голямото предизвикателство да правиш официална мода в България? Пазарът. Хората тук свързват официалната рокля само с абитуриентския бал. А моите не са бални в този смисъл. В един период мислех, че никой не се интересува. Депресирах се. После си дадох сметка, че клиентите ми просто не са много, но са точните. Онези, които усещат материята, които казват „това е различно“. За такива хора искам да работя. Ако някой не разбира какво купува, по-добре да не го прави.
Има ли вдъхновяващи личности, които мечтаеш да облечеш? От самото начало съм си мислила за Сара Джесика Паркър. Не само заради стила ѝ, а защото носи мода с отношение. В България бих искала да облека Мария Бакалова. Имам слабост към красиви жени – не само на външен вид, а и вътрешно.
Какво е твоето мнение за колаборациите между дизайнери и инфлуенсъри: имат ли бъдеще, или вече нямат такъв ефект върху хората? Те са реална част от света ни. Всичко минава през социалните мрежи. Аз досега не съм работила с български инфлуенсъри, защото това е инвестиция. Но наскоро Изабел облече моя рокля, без да ѝ плащам, и направи всичко от сърце. Много хора ме последваха след това. Това ми показва, че понякога, когато срещнеш правилния човек, нещата се случват естествено.
Ако не съществуваха ограничения – бюджет, гравитация, материали, каква рокля би създала? От злато. Или като тази на Пепеляшка – обсипана с камъни Swarovski, блестяща без нито капка CGI. Аз ползвам тези камъни, въпреки че много хора не различават качеството. Но аз го усещам. Искам роклите ми да изглеждат магически – не просто красиви, а сякаш не са от този свят. Затова обичам тази част от модата, защото тя превръща живота ти в приказка.
Коя беше любимата ти приказка като дете? Приказката за Рапунцел. Не заради дрехите, а заради косата ѝ.
Каква е най-смелата ти мечта? Не харесвам категорията „мечта“. Като си намисля нещо, възприемам го като цел, план. Просто си казвам: „Добре, как да го направя?“ И започвам. Работя с нагласата, че ще стане, стига да положа достатъчно усилия. Така стигнах и до Кан.
