Роман Полански, Мики Рурк, Фани Ардан: Каква комедия ни очаква

Режисьорът със скандално минало снима нов филм и обединява сили с две не по-малко интересни имена – Мики Рурк и Фани Ардан

В Швейцарските Алпи е тихо по принцип, но не и този пролетно-летен сезон. Основният шум идва от подготовката на новия филм на режисьора Роман Полански. В луксозния курорт Гщаад се шири петзвездният „Гщаад Палас” – любим на звездите, които търсят отдих, и на най-богатите. Именно там в средата на март започнаха снимките на филма „Дворецът“ (или The Palace) на полския режисьор Роман Полански.

Истината е, че само Полански може да събере на едно място имена като Мики Рурк – лошо момче, актьор, боксьор, скандалджия, Джон Клийз – комик, ветеран на английския хумор и едно от основните звена на „Монти Пайтън“, и Фани Ардан – френска икона, съпруга на Трюфо, която и днес играе така, както по време на новата вълна във френското кино. Странна комбинация, нали? Но със сигурност Роман Полански знае какво прави.

Дворецът

Роман Полански не е изкарвал филм от 2019 година, когато излезе френският трилър „Офицер и шпионин“ по романа на Робърт Харис и върна добрия вкус в устата ни, развален от „По действителен случай“ – отново негов филм от 2017-а.

Повече от 40 години след делото по обвинение за сексуални контакти с непълнолетна, заради което  Полански избяга първо във Франция, а после в Швейцария, режисьорът продължава да снима. По-голямата част от кариерата му де факто е минала в сянката на присъдата, макар два от шедьоврите му – „Бебето на Розмари“ и „Китайският квартал“, да са правени непосредствено преди това.

За комедията „Дворецът“– жанр, в който Полански няма толкова опит, колкото в натурализма и трилъра, той получава финансиране от италианската филмова компания RAI Cinema. Филмът със сценарист Йежи Сколимовски, с когото режисьорът работи по първия си пълнометражен филм – „Нож във водата“, разказва за група богаташи, събрани в луксозен хотел в новогодишната нощ на 1999 година. Идеята хрумва на Полански, докато пие кафе в същия хотел. И целта му е,  освен да направи хубава комедия, да отдаде почит към мястото, което е негово убежище от близо 40 години.

Нека припомним защо.

Полански е на 44 години, загубил втората си съпруга Шарън Тейт и нероденото им дете, убити от група последователи на Чарлз Менсън, които нахлуват в дома им. Няколко години след като снима втория си филм в Америка – „Китайският квартал“, и се сприятелява с Джак Никълсън, Роман Полански попада в центъра на скандал със сексуален характер. 13-годишната Саманта Гейли, по-късно известна като Саманта Гаймър, го обвинява в различни сексуални действия с нея, след като я почерпил с шампанско в комбинация с опиати. Саманта е поканена от Полански за снимки за френския Vogue, където той е гост-редактор. С разрешение от майката на Саманта снимките започват. Всичко върви нормално, докато Полански не моли Саманта да се преоблече пред него. Макар да не иска да се връща за втора сесия, тя все пак го прави. Така се озовава в една късна мартенска вечер в дома на Джак Никълсън в Мълхоланд.

Когато Саманта казва на майка си какво се е случило, Полански е обвинен в изнасилване след употреба на наркотици плюс перверзия, содомия, похотливост и сладострастен акт с дете под 14 години, както и задаване на контролиран за разпространение и продажба опиат на непълнолетна. Режисьорът се признава за виновен и сключва сделка за по-малкото зло – осъществяване на незаконни сексуални контакти с непълнолетна. Прекарва в затвора 42 дни, пуснат е под гаранция и изчезва към Европа.

За случая има документален филм от 2003-та, в който Саманта дава повторно интервю, а екипът пътува до Швейцария, за да снима дома на Полански и третата му съпруга – актрисата Еманюел Сение.

В двете държави, в които може да се движи свободно – Швейцария и Франция, Полански снима всичките си филми от 1979 година насам. Първият е „Тес“, а последният засега – „Дворецът“. През 2003-та печели първия си „Оскар“ за режисура за работата си по „Пианистът“, но не присъства на церемонията. Печелил e „Сребърна мечка“ и два Златни глобуса. „Не можеш да разказваш за обезглавяване, без да покажеш отсичането на главата“, казва Полански, чието кино се характеризира с достоверност, натурализъм и ярки сюжети.

Другото специфично са ярките актьори, световните звезди. В „Горчива луна“ той снима своята трета съпруга Еманюел Сение заедно с Хю Грант, Кристин Скот Томас и Питър Койот, в „Китайският квартал“ е Джак Никълсън, в „Пианистът“ – Ейдриън Броуди, а в „Дворецът“ се цели  още по-високо – в главните роли са Фани Ардан и Мики Рурк.

Ардан и Рурк – неочаквана комбинация

На 71 Фани Ардан е грандамата на френското кино. Като малка живее с родителите си в Монако, където учи с принцеса Каролина, а принц Рение и баща й са приятели. Интелектуалка, със силен афинитет към хубаво кино, изложби и литература, Фани Ардан живее в центъра на Париж и избягва светския живот. Пикът на новата вълна във френското кино я подхваща, когато е на 30 години. Преди това е снимала сериали, участвала е в телевизионни филми, правила е и малки роли, но е била и… сервитьорка. В живота й обаче рязко влиза Франсоа Трюфо – едно от най-ярките имена сред режисьорите от това време. Двамата се влюбват, когато той й дава роля в „Съседката“. Това я прави звезда и негова спътница в живота за кратко. Година след като се ражда дъщеря им Люмир, Трюфо умира. Ардан твърди, че другата й голяма любов след Трюфо е актьорското майсторство. Играе в кино, телевизия и театър. Снима се в английски, френски и испански продукции. Има още две дъщери и отказва да се омъжи, защото не смята, че бракът прави двойките по-щастливи.

Мики Рурк преди години беше лошото момче с ангелско лице, но боксът и пластичната хирургия се погрижиха вече да не е така. Роден като Филип Андре Рурк в Ню Йорк, но пораснал в Маями, Мики е агресивен тийнейджър с афинитет към спорта. В началото е бейзболът, а после боксът. Аматьорският бокс му помага да изкарва агресията от себе си. Актьорът твърди, че тъй като много млад е търпял насилие,  решил, че това е начинът да се справя с живота. Кариерата в бокса за Мики започва рано. Първата си мозъчна травма получава през 1969-а, тогава е на 17 години, а се боксира от 12-годишен. Но въпреки съветите на лекарите той не се отказва още дълги години. След множество травми и счупвания обаче спирането е наложително. Рурк започва да се снима в телевизионни продукции, където играе предимно спортисти или дори боксьори. Осъзнава, че актьорската работа му харесва много. А режисьорите го харесват заради алфа излъчването му, красивото му лице и чудесно оформеното тяло. В началото на 80-те кариерата му в киното е в абсолютен пик. Обявен за секссимвол, Рурк снима и чудесните „Телесна топлина“, „Годината на дракона“, „Девет седмици и половина“ и „Ангелско сърце“. Но независимо от успехите в кариерата психическото му здраве страда. Започва да се държи безобразно на снимачната площадка, агресивен е както към екипа и партньорите си, така и към журналисти. Рурк влиза в списъка на „трудните актьори“, с които никой не иска да работи.

Макар да продължава в малки продукции и малки роли, той се връща към бокса с идеята да балансира агресията и да си възвърне увереността пред камерата. Но второто връщане на ринга му носи много травми, включително счупен нос, ребра и пръст на крака, като дори в един от мачовете Рурк за момент губи паметта си. Пластичните интервенции правят актьора неузнаваем. Когато се появява след дълго затишие в главна роля в комиксовия ноар трилър Sin City,никой не вярва, че това е той. Но благодарение на Sin City и на няколко комерсиални филма след него Рурк отново е в светлините на прожекторите, макар и с ново лице. На близо 68 години се е кротнал и рядко ще чуете някой да се оплаква от него, което преди бе ежедневие.

Независимо от всичко очакваме „Дворецът“. Най-малкото едва ли ще видим тази тройка някога отново заедно.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Момичешка сила

Момиче с потенциал Promising Young Woman Черна комедия, натъпкана догоре с феминизъм...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ