„Страсти в кухнята” събира съдбовно най-скъпо платената френска актриса с Беноа Мажимел 20 години след раздялата им, а дъщеря им Хана казва, че е удивена от тяхната хармония на екрана. И се скрива в банята да плаче
Жулиет Бинош е романтично-философски озарена в нашумялата драма, която спечели престижни награди в Европа, но очаквано качествата ѝ не бяха осъзнати от политически коректните закостенели мозъци в Американската филмова академията, раздаваща Оскарите – филмът и създателите му не получиха нито една номинация.
„Актьорството е като да белиш лук – разгръщам люспа след люспа, махам обвивка след обвивка, за да вляза истински във всеки образ – казва абсолютната дива на седмото изкуство, която празнува 60. – Никога не съм се вкопчвала в младостта. Единственият начин да не остарявам е да не превръщам възрастта в проблем. Сега се чувствам по-добре, отколкото на 20. Тогава се стараех да се харесвам на другите. Днес вече мога да си позволя да се харесвам само на себе си. Не е възможно до края да живееш със страха от огледалото, нали“, риторично изрича Бинош. Тя все така изглежда като аристократична порцеланова статуетка, сякаш изваяна от ръцете на собствения ѝ баща – скулптора Жан-Мари Бинош. Въпреки крехката грацилност у нея открай време напират сили и енергии. В драматичните моменти от живота ѝ те я извеждат от блатото на самосъжалението.
„Изборите са само мои. В този луд живот най обичам приключенията. Всеки следващ филм ме убеждава, че всички преминаваме през еднакво количества предателства, раздели, примирение, любов. Щастливият край е в пътя, в голямото предизвикателство да разбереш кой си, когато се изправиш пред трудности. Затова обичам неизвестното – поражда страх, а да го приемеш и да го превъзмогнеш, е неописуемо чувство.“
Снимка: Vittorio Zunino Celotto/Getty Images
Жулиет калява характера си в невръстната детска самота. Тя е първият ѝ спомен. Едва на четири е, когато осъзнава, че приказките невинаги имат щастлив край. Родителите ѝ се развеждат, а тя и по-голямата ѝ сестра Марион са изпратени в пансион. През следващите три години майка им – нереализираната актриса Моник Сталенс, просто отсъства. „Беше урок. Оттам нататък започнах да възприемам всичко като възпитание на чувствата“, споделя тя. Но не крие, че раните от този урок остават задълго в сърцето ѝ и свиква да живее с болката, със страха да не бъде изоставена, оприличаван от нея на бездънна яма. Още тогава в пансиона узрява, отказвайки се от сълзите и от съзнанието на жертва. Проблемите в училището пък я провокират да се обърне към семейния занаят – изкуството.
На 14 се чуди къде да търси себе си – в рисуването, което като занимание самотно ще ѝ създава душевно спокойствие, или в киното. Все още няма достатъчно самочувствие, за да си представи как ще излезе пред публика. Не допуска, че е красива – вкъщи нямат огледала, което е твърде странно. Зарязаната от съпруга си нейна майка нито веднъж не споменава думата „красота“. Когато гледа първата пиеса, Жулиет е силно впечатлена от емоциите, които предизвиква у зрителите. Изборът е направен, Рубикон е минат.
На 15 Жулиет изкарва пари, включвайки се в няколко спектакъла. Не се страхува да се пробва дори в пиеси на Луиджи Пирандело и Молиер, които не са лъжица за нейната уста. Хонорарите не са големи, но и тя не ламти за повече със своето почти аскетично всекидневие. Зад изящната хубост на Бинош обаче се крие
Железен източноевропейски характер
Баба ѝ оцелява в ада на Освиенцием и успява да избяга във Франция. Внучката е благословена от съдбата – като компенсация за ужаса на баба ѝ и несгодите на майка ѝ, която никога не става популярна, въпреки че жертва детството на дъщерите си в името на своите нездрави амбиции.
Жулиет остава без диплома – влиза в Националната академия за драма, но атмосферата не ѝ допада и напуска. Тръгва на частни уроци при театралния педагог Вера Грег. Киното също я очаква – стартира с малка роля в „Семеен живот“. Самият Жан-Люк Годар я режисира в „Здравей, Мари“. Докато през 1985 година снима в „Среща“ на Андре Тешине, където е до титана Жан-Луи Трентинян и до Ламбер Уилсън, за първи път среща Леос Каракс, една от най-странните птици във френското кино. Откровеният хулиган, който най-безцеремонно се изхвърля: „На 25 спрях да гледам филми – повече нямаше какво да науча“, е като магнит за госпожицата. Той я режисира в „Лоша кръв“ и в „Любовниците от Понт Ньоф“. Тя се отдава не само на Леос, но и на творенията му, в които има
Голота, брутален секс, насилие
Прекалено млада е, за да се поколебае, а е и достатъчно стабилна психически, за да поеме риска. Каракс се мисли за толкова гениален, че снима донякъде биографичния „Лоша кръв“ в продължение на три години, и измисля толкова сложни кадри в „Любовниците от Понт Ньоф“, че Бинош за малко да се удави в Сена. Тя буквално се е запътила към отвъдното, когато най-после изплува, за да поеме кислород. За петте години с Леос той се опитва да я подлуди поне още няколко пъти – най-невинното му изискване е тя да ходи на уроци по пеене и танци. Но на Леос все нещо не му е достатъчно и той изневерява на Жулиет с руската ѝ колежка Катерина Голубева. „Най-опасната съперница е тази, която не съществува“, ще каже по-късно Жулиет. И ще завърти главата на двама мъже едновременно. „Бях влюбена и в двамата. Усещането за вина беше непоносимо. Първо си тръгнах от единия, а после и от другия. Майка ми и баба ми се развеждат съвсем млади – може би заради тях бракът винаги ме е плашил. А и нямам нужда от съпруг, който да ме успокоява, защо да се омъжвам!“
За първи път снима на английски на 23 – в емблематичния филм на Филип Кауфман „Непосилната лекота на битието“ по едноименния роман на Милан Кундера, където е в компанията на Даниел Дей-Луис и Лена Олин. Камерата на Свен Нюквист, оператора на самия Ингмар Бергман, се любува на французойката, която
Не се бои да опитва от всичко ново
С Даниел Дей-Люис – бърза, кратка и изпепеляваща връзка, която я докарва до депресия
Снимка: Getty Images
Тук е разкрепостена госпожица – не чака да я изберат, а тя посочва сексуалните си партньори. Даниел Дей-Луис, един от най-енигматичните и лаконични мъже на европейския екран, се прехласва по Бинош. Детайли за началото и края на връзката им няма, защото и двамата сякаш дават обет за мълчание. Единственият актьор с три Оскара за главна роля никога не говори за сантименталните новели от младостта си – нито за Бинош, нито за Изабел Аджани, от която има син.
Жулиет има честта да играе в последния забележителен филм на класика Луи Мал –„Вреда“, където е в тандем с Джеръми Айрънс. „На екрана тя е зашеметяващо красива и добра, но да се сблъскате с нея в живота е истинско проклятие“, заковава Луи Мал след края на снимките. Друг майстор на изтънчения католически психологизъм – Кшищоф Кешловски, също я снима в лебедовата си житейска песен „Три цвята: синьо“. Тя е половин полякиня и добре разбира мъчителния му сценарий, в който е отчаяна жена, опитваща се да се върне към живота след смъртта на мъжа си и дъщеричката им. За образа Бинош е удостоена със „Сезар“ и „Купа Волпи“ във Венеция.
С Ралф Файнс в „Английският пациент”
Но любовният живот на актрисата си остава все така изключително сложен. През 1994-та ражда син от професионалния водолаз Андре Хале. Не му предоставя никакви шансове да останат под един покрив. Бебето тъкмо е проходило и тя се впуска в авантюра с Оливие Мартинес, с когото са двойка в „Хусар на покрива“ на Жан-Пол Рапно и който по-късно ще зареже превъзмогналата рака Кайли Минуог, а за кратко ще бъде съпруг на Хали Бери. Бинош успява навреме да се измъкне от шармантните капани на плейбоя. На когото не му върви в любовта, му върви в киното – особено ако Антъни Мингеля го режисира в
„Английският пациент“
Една от деветте номинации за „Оскар“ е извоювана от французойката, една от спечелените девет твърде желани статуетки също е за нея. Дори тя не я очаква – всички са убедени, че ще я получи легендарната Лорън Бакол за „Огледалото има две лица“ на Барбара Стрейзънд. И досега се смята, че това е най-голямата изненада в летописите на Американската академия за кинематография. А после Бинош предприема супернеочакван ход – вместо да подпише дузината договори, които ѝ предлагат френски и холивудски продуценти, отива на сцената. Не иска да се повтаря, не ѝ е интересно да я затварят в клишето.
Тя и Джони Деп в „Шоколад” – не е ясно дали е имало флирт между тях и извън снимачната площадка
Не се е разчуло Бинош да е заформила флирт с Джони Деп, с когото си делят славата в „Шоколад“, великолепната история на Ласе Халстрьом с великата Джуди Денч – за изкушението, насладата и страха от тях, отвеждащ към омразата. И досега „Шоколад“ остава недостижим като качество, въпреки че няма Оскари.
Страсти в кухнята
„Живея винаги в настоящето, каквото и да ми струва това. Не отричам миналото, но то е обърната страница“, казва Бинош. Тя е Жорж Санд в „Децата на века“, когато се запознава с Беноа Мажимел. Преди това го гледа за първи път в „Крадците“ на Андре Тешине и е силно впечатлена от неговата небрежняшка освободеност на терена и извън него. Все още не знае, че Беноа, син на банкови служители, на 12 печели кастинг за централен персонаж в социалната комедия „Животът – това е дълга спокойна река“. Така започва възходящата му кариера – от улични момчета през Луи XIV в „Кралят танцува“, заради когото три месеца репетира бароков балет, до „Пианистката“ и „Пурпурните реки 2“.
Нейният „Оскар” за поддържаща роля е най-голямата изненада в историята на Американската киноакадемия
Снимка: Bob Riha, Jr./Getty Images
Преди началото на снимките за „Децата на века“ Диан Кюри, която ще режисира филма, им организира среща на чаша червено вино. Мажимел омайва Бинош с жестовете си, подчертано мачовски. Секси е дори когато пали цигарата си. По-късно той ще ѝ признае, че я е тествал – дали нейната Жорж Санд веднага би могла да си падне по неговия Алфред дьо Мюсе. Тя поддава леко, но все пак успява да остане сдържана до началото на снимките. Той веднага започва да нарушава границите – извън сценария изненадващо я хваща за ръката и уж дискретно се приближава до нея повече от очакваното. Жулиет е шокирана, но въобще не ѝ идва на ума да го формулира като сексуален тормоз. „Беше съвсем приятелски – през първия ден винаги трябва да се измисли нещо за разчупване на леда, за преодоляване на напрежението“, мотивира се той. Жулиет категорично отхвърля всякакви закачки. В сериозен разговор уточняват, че не бива да смесват професията с любовта, защото ще стане объркващо и болезнено.
Мажимел и Бинош – двойка за милиони
Снимка: Stephane Cardinale – Corbis/Corbis via Getty Images
Налагат дистанция – Мажимел не желае тя да реши, че той спекулира с близостта, която изискват ролите им. Не иска Жулиет да си помисли, че е поредната му бройка, нито пък го блазни толкова баналната ситуация. „Да се влюбим един в друг, беше огромна изненада. Предпочитах да бъдем заедно след снимките“, категоричен е тогава Мажимел. И прилага изпитана и стара като света стратегия – отдръпва се от бойното поле. Игнорира Бинош и обръща внимание на другите дами от екипа, демонстрирайки кавалерска щедрост. За момент дори допуска, че с Бинош могат да бъдат приятели, но привличането между тях е много силно. „То сякаш съществуваше отделно от нас, имаше собствена логика, нямаше как да го спестим“, коментира Мажимел. Бинош действа ва банк – признава му чувствата си, но го призовава да се държат като възрастни хора, а не като пощурели пубери. Беноа е точно това – момче, което се колебае дали да порасне. Два дни не отговаря на офертата нито с „да“, нито с „не“. Донякъде се страхува да не оплете конците. Следващата им обща сцена е във Венеция, където Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе търсят убежище за романса си, разбунил Париж. Но на двамата актьори нещо не им се получава, тъй като
Реалността се слива с фикцията
докато се питат възможно ли е да работят и да живеят заедно. Толкова са изнервени, че са като побеснели куче и котка в оставащите снимачни дни. Бинош е нервна и заради разликата във възрастта им – тя е с 10 години по-голяма от Мажимел.
Но и двамата дават най-доброто за „Децата на века“, дишат в пълна хармония, докато са в костюмите. Всеки петък екипът организира партита с танци и Мажимел бди над Бинош, докато другите мъже се скъсват да я свалят. „Правеше го като защитник, а не като прелъстител, и това ме трогна до дъното на душата ми“, разказва тя. Много внимават по време на интимните сцени да не изложат на показ реалните си емоции. Мажимел джентълменски се грижи осветлението да стига до перфектната кожа на любимата му. Това е първият им кинодует и повече се вълнуват от качеството на работата си, отколкото от развоя на любовните им приключения. Мажимел – като Алфред дьо Мюсе, се пита постоянно: трябва ли артистът да страда, за да твори като никой друг?
„Изграждам дълбок образ само когато съм готова да жертвам нещо от себе си. Понякога изпадам в депресия, докато се връщам в собствената си кожа – аз и героинята ми имаме различен светоглед и съм длъжна да се откажа от егото си, за да възстановя равновесието“, сякаш му отговаря Бинош.
За тях „Децата на века“ е съдба, но те са тези, които я избират. Мажимел се мести при Бинош с един куфар дрехи две седмици след края на снимките. „Живеех във Вокресон, на 20 минути от Париж. Той наистина се грижеше по най-прекрасния начин като истински баща за сина ми Рафаел, който тогава беше на 6. Затова поисках да имам дете от него. Когато видях колко е всеотдаен към момченцето ми, което не беше негово, останах поразена.“ Шест месеца по-късно Бинош информира Мажимел, че е бременна. Той е абсолютно възторжен. Всеки от тях намисля женско име, но не го споделя с другия. Колкото и да е необикновено, оказва се, че и двамата са избрали едно и също – Хана. „Тези неща изглеждат написани, те опростяват живота“, категоричен е щастливият баща. Безоблачното им време продължава само четири години. Бинош, която постоянно търси провокации, иска да играе на „Бродуей“. Обяснява на Беноа, че в душата си е театрална актриса, и мечтае да се върне към корените си. Той не е убеден и споровете започват. Разделят се. Тя
Твърди, че е зарязана, той се кълне в същото
Жулиет е обидена, тъй като Беноа ѝ отказва подкрепа във важен момент, въпреки че имат идентична професионална философия – и за двамата шансът не съществува, нито пък случайността, а ролята идва, когато са готови за нея. И двамата, както и героите им, преминават през едни и същи екзистенциални фази. Но Мажимел се оправдава, че в техния бизнес е прекалено сложно да имаш стабилен живот – задължителните избори съсипват всичко. „Най-трудното е да останеш присъстващ“, метафоричен е той, но всяка седмица взима Хана, след като напуска дома на Бинош. На 16 дъщерята вече иска да играе Хамлет в училищна постановка. „Само житейският опит храни актьора, единствено с времето разбираш определени неща. Отказахме ѝ да бъде Хамлет, защото той е далеч от нея“, разказва Бинош за семейните дебати. Тя и Мажимел поддържат приятелските си отношения и затова няма учудени, когато двете звезди изгряват заедно в „Страсти в кухнята“ – 20 години след раздялата. Героите им – Йожени и Доден Буфан, са заедно от точно толкова. Шеф-готвачът, този Наполеон в кухнята, иска да се ожени за най-съвършената си партньорка в живота и в кулинарията, но тя му отказва, страхувайки се за свободата си. Бинош и Мажимел са изключителни в този апетитен в своята разточителност и еротичност триумф на сетивата. От началното им 30-минутно почти безмълвно общо готвене стигат до опоетизирането на смъртта, която не може да помрачи радостта от живота. „Страсти в кухнята“ връща Бинош и Мажимел в собствената им история. „Щастието е да продължаваш да искаш това, което вече имаш. А теб някога имал ли съм те?“, пита Доден Буфан с носталгията на Мажимел. Тази двойственост е не само пикантно интригуваща, но донякъде е кино в киното.
Беноа Мажимел и Жулиет Бинош са омайна двойка в „Страсти в кухнята”
вертюрата към нея е не по-малко интересна. „Прочетох сценария година и половина преди началото на снимките. Актьорът, който трябваше да бъде Доден, отпадна. Следващият каза „да“, но три месеца по-късно и той се оттегли. Тогава режисьорът Тран Ан Хунг подхвърли: „Мога ли да дам сценария на Беноа?“ Бях сигурна, че вече му го е дал, но искаше да види как ще реагирам. Отговорих: „Да, разбира се, дай му го, не мисля, че той ще приеме.“ Беноа прие и спаси филма“, уточнява Бинош, която в началото не е сигурна как ще се нагодят след 25 години антракт в съвместната им работа.
„Четях сценария и плачех. Този филм е за любовта, за която няма ограничения и тъкмо заради това Йожени не иска да се омъжи за Доден, пази магията между тях. Толкова е модерно“, е мнението на Мажимел.
За Бинош магията е в още нещо – във възраждането на близостта им в настоящето. Докато снимат „Страсти в кухнята“, са заедно всеки ден – четири седмици. „Всъщност ние никога не сме се карали. Бях разочарована, че той си тръгна, но имаме обща дъщеря, така че общуваме, въпреки че аз го търся по-често“, искрена е Жулиет. И двамата споделят, че най-много им липсват разговорите с другия. Покрай премиерата на „Страсти в кухнята“ се шегуват, че всички се вълнуват дали ще се съберат отново.
Жулиет и Хана Мажимел – майката и дъшерята са от най-чаровните дами във френското кино
За Хана филмът е изумително откровение за чувствата между родителите ѝ, въпреки че те използват чуждите думи, за да си кажат неща, до които нямат смелостта да стигнат вън от фикцията. Два дни след като гледа „Страсти в кухнята“, Хана казва на майка си, че е поразена от тяхната хармония на екрана. И се скрива в банята, за да плаче. Бинош се опитва да я успокои, но сълзите задушават и нея. „Никога не съм искал Хана да идва на премиерите ми. А да види майка си и баща си в любовни сцени на екрана, със сигурност не е лесно“, наясно е Беноа Мажимел. Хана обаче няма как да не разбира от качествено кино. Още повече че самата тя вече е професионален сценарист и планира да режисира. „За нея беше важно да се изправи срещу страха от прочутите имена на родителите си. За това се иска много смелост – и тя ѝ помогна да разбере какво иска да прави“, обяснява Бинош. Мажимел е против дъщеря им да стане актриса, вярва, че ако не ѝ идва отвътре, няма смисъл, не носи радост. „Актьорството е болка, която се трансформира в наслада. Откровение със себе си и с другите, победа над страха“, е мнението на Бинош.
Днес тя продължава да рисува и да експериментира с нови персонажи, да търси роли на жени в процес на вътрешна метаморфоза. Вярва, че човек може да променя не само себе си, но и света. Според нея идеята за смъртта прави живота по-истински.
*
Според някои светски анализатори Бинош отново е с Патрик Малдун, с когото два пъти се събира и разделя. Той е само с четири години по-млад от нея – актьор, продуцент и солист на британската рок група The Sleeping Masses. Доста образован за американец. Далеч е от А-отбора на Холивуд, но зрителите го познават от сериалите.
Тя никога не анализира краха на романсите си. „Ако имаш всичко, няма какво да те движи напред. Именно липсата те кара да търсиш нещо по-добро”, загатва причините Жулиет. Неслучайно у героините ѝ понякога се прокрадва малко и от собствената ѝ меланхолия. „Но те не са тъжни, излъчват живот. Не избират трагедията, тя избира тях”, изповядва се Бинош. За нея филмите са отворени врати, през които стига до ново измерение на „аз”-а, далеч от навика, този „синоним на смъртта”.
