Правило №4
Дай последен шанс на супата от кокоши крака
„Нямам търпение да се прибера у дома и да сляза до китайския ресторант срещу нас, за да хапна най-сетне свястна китайска храна“, казва ми изтерзана от глад приятелка. Изчезнало е дори задоволството й от факта, че за времето, прекарано в Нанджин, е отслабнала. Храната е всичко друго, но не и това, което на Запад наричат „китайско“. Гнусливите и твърде изисканите нямат шанс. Любителите на хляба, сирената, десертите и виното са обречени! На повечето места ще успеят да ви намерят вилица, но въртящите се маси докрай ще си останат изпитание за гладния. За жадния – също.
Дори в най-изгарящата жега в китайските заведения поднасят само гореща вода в малки чашки. Просто защото вярват, че водата трябва да е с телесна температура. Да молите за студена, е загуба на време. Освен това не разбират какъв е смисълът от безалкохолно питие по време на хранене. Алкохол пък по принцип не се сервира, освен в ресторанти за чужденци. Там обаче трябва да потиснеш шока си, когато на маса за деветима оставят две бири „Тайгър“ и ви пожелават с ослепителна усмивка Enjoy! Според сервитьорите това количество е повече от достатъчно…
Едно от магическите умения на китайците е да приготвят храна буквално на улицата (върху ограда, количка, сергия, дори почти на земята), която после предлагат, продават или сами изяждат, без да оставят следа. Спаружените крака и наперените глави на птиците дебнат от всяко ястие. Видът на супите би лишил от апетит дори най-лакомите! От друга страна, ако успееш да игнорираш вида на някои ястия, добрите маниери и най-вече звуците, идващи от хранещите се наоколо, ще откриеш и наистина вкусни неща.
Правило №5
Не дразни бог Скутер
Може би най-очебийната разлика между нашия и китайския свят са превозните средства на две колела. В град като Нанджин те са буквално навсякъде. Скутерите и моторите се движат по платна, разположени успоредно на просторните булеварди. Всички до един са електрически, без никакъв шум и дим. Горивото само би добавило апокалиптичен нюанс в и без това ужасното замърсяване, заради което над града постоянно виси сивкав облак, а залезът изглежда като от края на света – едновременно красив и зловещ.
Скутерите обаче се движат далеч не само в определените за тях платна. Връхлитат от насрещното, завиват неочаквано, качват се по тротоарите, засилват се срещу теб и (най-неочакваното за всеки европеец) никога, ама никога не намаляват, нито пък спират, за да изчакат пешеходец. Дори нетолерантните софийски шофьори изглеждат като мили душички в сравнение с китайските си събратя. Единственият ти шанс е или да си бърз, или да не мърдаш.
Върху скутера буквално минава животът на много китайци – те говорят по телефона, пушат и ядат върху седалката. Освен това пренасят какво ли не с малките си превозни средства – от котки в клетка през торти в кутия, хваната с едната ръка, до малки мебели.
Много често скутерът е семейният „автомобил“ – майка, баща и дете пътуват комфортно през гъстия уличен трафик сякаш са в лимузина. В първите дни трескаво търсиш да видиш дете с каска сред десетките хиляди, които минават пред очите ти, но това така и не се случва. Вместо това с потрес наблюдаваш как невръстните създания, някои направо бебета, са се вкопчили в родителите си, а главиците им са клюмнали в опит да си доспят сред яростно бибипкане, викове, шум и прах. Здраво стискат с ръчички човека пред себе си и по абсолютно необяснимо чудо не падат…
Правило №6
Опознай Китай, за да обикнеш родината
Когато престанеш да искаш китайците да са като теб, европееца, ще ги опознаеш и вероятно даже ще ги харесаш! И ще се върнеш с хубави спомени. А твоят свят ще ти е по-скъп от всякога…
