Холи Голайтли със скъсани кецове
Не закусвахме в Тифани. Даже изобщо не закусвахме. С Климентина много други неща може да се правят, защото тя талантите сякаш си ги пази в таен джоб и ги вади един по един. Ако имаше бал на дебютантките, то тя щеше бъде една от най-красивите сред тях. Но за какво й е бал, като през лятото не само дебютира на снимачната площадка във филм на Виктор Божинов, но този сезон изгря на сцената на Драматичен театър Пловдив в новия спектакъл на Диана Добрева „Закуска в Тифани“, и то в главната роля на Холи Голайтли. За момичето, което още дори не е завършило НАТФИЗ, това със сигурност са сбъднати мечти. А киното и театърът със сигурност тепърва ще си мечтаят за красивата и изящна Климентина Фърцова.
За ролята на Холи се явява на кастинг, невярваща и с мисълта, че би било твърде хубаво, за да е възможно. Още повече че трябвало да се изправи до момичета с много по-голям опит от нея. „Винаги съм обожавала Холи Голайтли – най-енигматичния женски образ от литературата на XX век. Мисълта, че някоя ще има възможност да бъде Холи за два часа на сцената, ме въоръжи със странно вдъхновение и си казах трябва да съм аз – казва Климентина. – И може би е вярно това за мечтите, че когато вярваш, се сбъдват!“
Да влезе в образа на Холи, за нея е предизвикателство. „Не е лесно да я разгадаеш. Тя е истински хамелеон. Откакто започнахме репетициите, всеки ден откривам нови неща за нея. Сутрин може да я видиш в елегантна рокля с перли на шията, два часа по-късно може да я завариш да краде ябълки от нечие дърво по халат просто защото никога не го е правила“, разказва Климентина. Припознава се в черти от характера ѝ и докато разнищвала историята на Голайтли, открила много общи неща. „Това ми помогна да си отговоря на някои въпроси и изобщо да подходя към образа. Но колкото си приличаме, толкова се и различаваме. Аз свиря в рок група и харесвам скъсаните си кецове. Обувки на ток е почти невъзможно да обуя, а котките не ме впечатляват кой знае колко. И въпреки различията има нещо, което със сигурност ни свързва – мечтите и жаждата за приключения.“
Неизбежно е сравнението с Одри Хепбърн, която с малката си черна рокля, изящните перли и косата на кок превърна образа на Холи Голайтли в един от емблематичните в киното. „Казват, че има някаква визуална прилика между нас и все по-често ме сравняват с нея. Това, разбира се, за мен е страхотен комплимент. Харесвам Одри. А филмът е сред любимите ми“, казва Климентина, но бърза да подчертае, че в постановката не се придържат към образа от филма, а по-скоро към този в книгата, където „Холи е описана много по-богато, с други нейни изненадващи черти, които не присъстват в екранизацията. Може би е глупаво да се правят подобни сравнения. Нашата Холи ще бъде повече по Капоти. По-малко от Одри и повече от Климентина“, с широка усмивка допълва младата актриса.
Тази година Климентина със сигурност ще запомни не само заради Холи, Капоти и Одри, но и защото получи първата си роля в киното и заслужи своето място във филма „Голата истина за група Жигули“ на Виктор Божинов. „Имах възможност да снимам с големи актьори, които харесвам и на които винаги съм се възхищавала. Да видя как работят, как действат пред камера, да науча нещичко от тях и, разбира се, да разбера какви са извън снимачната площадка.“ И ако до преди няколко месеца била твърдо убедена, че нейното място е на театралната сцена, то сега не е толкова категорична. Защото всеки нов свят и нов екип, който опознава като актриса, е все по-привлекателен от предишния. Затова припомня добре познатото клише, че ако искаш да разсмееш Бог, трябва да му разкажеш плановете си. „При мен сякаш всичко е случайно и изведнъж. Със сигурност най-напред си се представям с диплома в ръка на голяма сцена в НАТФИЗ с целия ми клас. После нещата ще се наредят от само себе си. Признавам, че имам големи мечти и за сцената, и за екрана, и за музиката. Дано имам късмет.“
Какво общо има музиката с всичко останало ли? Ето, че дойде ред да извадим още един талант от тайния джоб, защото някъде между репетициите в театъра, препускането из коридорите на академията и камерите Климентина работи със своята музикална група. „Бандата е изключително важна за мен. Тя е второто ми семейство. Не зная как да го опиша. Събраха се правилните хора на правилното място в правилното време и стана малко чудо!“, споделя тя. И въпреки че никога не си е помисляла, че ще свири и ще пее в група, това вече е факт. „Свирим алтернативен рок, правим авторски парчета. Това ни позволява да импровизираме, постоянно да търсим и да откриваме. Композиторът на парчетата, който всъщност ни събра – Ивайло Андонов, е прекрасен музикант. Повечето песни, над които работихме, бяха по-стари, писани от него и изпълнявани през последните години от други формации. Но това все пак е музика. Всеки оставя част от себе си, когато изпълнява дадено парче. Успяхме да превърнем парчетата в нещо ново, наше и също да завършим още няколко чисто нови“, продължава ентусиазирано да разказва тя, защото им предстоят записи и наистина много се вълнува.
Но както никога не е очаквала подобно развитие с музиката, така и до завършването на гимназия не е предполагала, че ще се озове в НАТФИЗ. Планирала да учи маркетинг в Германия. Една случайна среща обаче обърнала живота й. „Той беше актьор, леко подпийнал, много тъжен и, естествено, страшно приказлив. Разказа ми как близък негов приятел бе починал и както плачеше, изведнъж спря. Валеше дъжд, стана и затанцува с чадъра си. Пееше една песен на Тодор Колев. Закачаше се с минаващите хора. Странно, но всичко това ме вдъхнови и си казах, че искам някой ден да накарам някого да се почувства така, както той ме накара да се почувствам.“ Решението вече било ясно като след истинска буря – кандидатстване в НАТФИЗ. „Едно от най-добрите решения, които съм взимала. Помогна ми да разбера, че няма смисъл да се хващаш с неща, които не ти доставят удоволствие. Откакто започнах да се занимавам с театър, не съм го усещала нито за миг като задължение. Когато вършиш нещо с желание и любов, то винаги ти се отплаща“, категорична е Климентина, вече изкачваща стълбата на успеха. Там, където тепърва ще чува хиляди аплодисменти. Но за какво всъщност си мечтае едно младо момиче като нея? „Мечтая си за един Тардис, с който да обиколя целия свят. Който е запознат със сериала Doctor Who, ще разбере. За останалите нека остане тайна.“ А ние очакваме своята покана за закуска в Тифани.