„Моят път“ – книгата на Лео Бианки вече е на пазара. Книга, която може би е логическият път, по който известността те носи, особено ако си Лео.
Готвач, пицар, майстор на пастата, телевизионна звезда, герой от „Биг Брадър“, „Мастър шеф“, водещ на „Животът е прекрасен“ по bTV, певец, при това рапър…
Невъзможно е човек да не разпознае чаровния акцент на Лео Бианки – италианецът, който от години е част от родната артистична сцена и кулинарния бизнес. Какво обаче е довело момчето от италианската провинция именно в България? Защо е решило да остане, а по-късно да отглежда децата си и да развива бизнеса си тук?
Под редакцията на Георги Тошев Лео Бианки се опитва да разкаже собствената си история и не спестява нищо – от детството в Италия, през трудностите, до онова, което го е довело тук. Лошо момче в своето детство, младеж, преминал през обрати, а днес модел за подражание – баща, съпруг, работодател, човек, заставащ зад смислени каузи. „Тази книга показва трудностите, през които съм минал в живота си дотук, но и хубавите моменти, които съм преживял. Път с хепи енд!“, казва Лео.
DIVA се срещна с Лео и му зададе няколко въпроса за детството и нещата от живота, непосредствено преди премиерата на книгата, която вече може да откриете в най-близката книжарница.
Нещата, които харесваш в България?
Един човек може наистина да има една мечта и може тази мечта да стане реалност. В България не е толкова трудно, колкото като да си в другите държави, където ако нямаш таланта или нямаш сили и мечти, нещата може да не се получат. Тук можеш да направиш всичко, важното е да имаш ум, уважение и да ги направиш от душа.
Онова, което ти липсва от дома?
Ако се върна обратно към моя дом ми изниква един приятен мирис на кафе. В моя дом в Италия може да се правят поне по седем, осем, десет броя италианско кафе, ние го наричаме мока – прави се в онези малки кафеварки. И там винаги мирише на кафе. У нас, ако някой дойде на гости, винаги се приготвя кафе, за да кажем „добре дошли“. Това е нещо, което ми липсва, освен цялото ми семейство, което вече го няма. Но когато се прибера в Италия и усетя мириса на кафе, това винаги ми напомня на моето детство и на времето с майка ми.
Нещата от детството, които искаш да запазиш?
Срещу моята къща в Италия имаше една площадка, там играехме футбол. Тогава нямаше PlayStation, телефони и интернет, нямаше и компютър даже. И нашето забавление беше да излезем и да ритаме с една стара топка, а врати правехме от каквото имаме. И най-хубавите моменти бяха, когато в паузите всички идваха в моята къща, за да пият вода от чешмата. Това беше времето, в което хората не държаха толкова на материалните неща.
Нещата, които научи от баща си и искаш да научиш децата си?Баща ми доста е грешил в живота си, но това ми дава възможност да се поуча от неговите грешки. Говорили сме много и той винаги ми е казвал: „От моите грешки ти трябва да се научиш.“ Така че, аз искам да науча децата си на тези неща – да учиш от грешките. Винаги ми е казвал е, че по-възрастните хора трябва да се уважават и винаги трябва да можеш да помогнеш. Това е нещо, което искам моите деца да научат. И да не са вулгарни. Вулгарните момчета и момичета са хора, които не ми допадат, както на мен, така и на баща ми.
Ако можеше да се родиш навсякъде, къде би избрал да го направиш?
Този въпрос сигурно всеки си го е мислил и хората често казват: „Ние сме късметлии, че сме родени в нашата си държава.“ – аз като италианец и вие като българи. Ако трябва нещо да променя в държавата, в която съм, може би ще бъде само това, че аз обичам много топли държави – да нямат зима, винаги да е топло, така че ако трябва да съм някъде, бих искал да съм в Южна Америка. Мисля, че там е много приятно и сигурно ще ми хареса.
