„Лавандулата е като бебе, което иска внимание, любов и грижи“, казва създателката на козметичната марка AYAN
Когато за първи път се срещнах с Яна Моравска, последното, което ми хрумна, бе, че тя е фермер. С фина слаба фигура, обезоръжаваща усмивка, сияйна кожа, тя изглежда като момиче, виждало трактор само на снимка. Истината обаче е, че Яна не само знае как работи огромната машина, но и сама я кара из своите лични поля от лавандула, които се простират на площ от 450 декара. На крехките си плещи носи един успешен ароматен бизнес, който трупа признание и успехи у нас и в чужбина.
„Вярвам, че всяко нещо започва от семейството. Родителите ми винаги са се занимавали с нещо странично, с някакъв бизнес към основната си професионална дейност и това е било пример за мен. Бях сигурна, че някой ден ще имам свой собствен бизнес. Нямах представа какъв ще е, но се учех на дисциплина, постоянство и предприемачество. И както често става в живота, в подходящото време пъзелът се подреди“, започва историята на своята козметична компания младата фермерка.
Днес тя е уверена, че живее мечтата си, но преди почти 10 години е на кръстопът. Харесва работата си като организатор в офис на голяма компания, но това не й е достатъчно. Радва се на привилегии, добра заплата, но усеща, че нещо й липсва. Още не знае какво е, докато в средата на август 2011 година за първи път вижда своите бъдещи лавандулови полета и е омагьосана от тях. Любов от пръв поглед, която се превръща не просто в бизнес начинание, а в житейски проект.
Изглежда, историята й оттук нататък е съдба – дори фамилията на Яна – Моравска, е със значението на наситенолилавия цвят, който лавандулата има на залез-слънце. Фермерката вярва в тези знаци по пътя и ги търси за потвърждение, че интуицията й работи в правилната посока.
В онази августовска вечер, когато среща бъдещото си стопанство в Долината на тракийските царе, тя познава лавандулата още съвсем бегло. Прекарва часове в четене как се засажда, как се отглежда и как се извличат етеричните й масла. Решена е да опита да го прави по екологичен и грижовен за хората и за природата начин. Скача в земеделието презглава, без никакъв опит и семейни традиции, върху които да стъпи. Единствената подготовка е разговор с приятел, който обещава да изкупи реколтата й следващата година. Но тя трябва първо да бъде произведена.
„Нямах никаква представа с какво се захващам, преди да поема този бизнес. Точно преди да се появят лавандуловите насаждения, обмислях да напусна България. Имах много добро предложение за работа в Германия, но, от друга страна, винаги съм била комбинативна, умела в справянето с нови предизвикателства и готова да уча нови неща. Да разчиташ на собствените си силни качества, е предимство и едновременно независимост“, спомня си онзи период Яна.
Силата на корените се оказва мощна мотивация. Яна прави пълна промяна на живота си – оставя работата в офиса, високите обувки, регламентираното работно време и сигурната заплата. Хваща мотиката и гумените ботуши и излиза на полето. Буквално.
„Когато се появих в селото, до което са разположени полетата с лавандула, местните се хванаха на бас колко бързо ще се прибера в София. Сигурно са малко разочаровани, че 10 години по-късно все още съм там“, през смях разказва младата фермерка.
И все пак земеделието не е за всеки, а само за хора със здрави нерви и готовност да се изцапат, когато се наложи. Работниците, които Яна наема, за да подготвят и да засадят полетата, са повече от 150 души от ромски произход, живеещи в съседни села. Комуникацията с тях никак не е лесна. Момичето от жълтите павета, както я наричат местните, забива пети в земята, за да покаже, че няма да се даде. Твърдоглавието на земната й зодия Телец помага. На опитите на работниците да я послъгват, да се скатават от работа или да използват неопитността й тя отговаря с още повече усърдие и упоритост. Участва във всеки от етапите на посаждането и грижата за лавандулата до днес. Всяко растение, наредено ред по ред в нейните 450-декарови поля, е минало поне веднъж през фините й пръсти. Звучи като някаква легенда, но истината е, че Яна проверява лично корените им, преди да бъдат засадени. Подрязва ги, оформя ги и ги предава нататък на работниците. По оран сама управлява тракторите, помага в събирането на реколтата, координира подготовката за изпращане в дестилериите.
“Лавандулата е като бебе, което иска внимание, любов и грижи в частта, която зависи от нас, а другото е в ръцете на природата. Но и двете не могат едно без друго.“
