Корфу: Градината на боговете

Остров излязъл от роман, който носи духа на дете бунтар

Корфу е горещ. Още със слизането от самолета те лъхва жежкото усещане, че си в друго време, на друго място, в друг свят. Особено, когато само преди час си бил в София, където дъждовете се леят така все едно Ной строи прословутия си ковчег. В този смисъл Корфу е най-близкото и далечно гръцко място, което няма нищо общо с Гърция. Поне не тази Гърция, която човек познава от обичайните ръкави и курорти. Не е нито по-добро, нито по-лошо, просто е различно. Винаги съм възприемала Корфу като място в мястото, като острова на Джералд Даръл, като фон на драматични събития, като екзотика заключена в задния ти двор. Така, както възприемам Сицилия – част е от нещо по-голямо, но някак е сама за себе си. Не случайно Джералд Даръл нарича Корфу „градината на боговете“. Там мирише на горещо слънце, розови цветя, цикади и разни други твари, които ти гледаш и те гледат теб. „Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство“, казва Джералд Даръл и аз го разбирам толкова добре.

До Корфу и обратно

Има два начина да се стигне до екзотиката на Корфу от родна земя – суша и въздух. В България някак сме свикнали, че тъй като Гърция ни е съседка то е редно, ако не и задължително, до там да се ходи непременно с кола. Плющенето по горещи магистрали по 8 до 10 часа не ни притеснява и когато говорих с различни хора за Корфу по-честият съвет, който получавах беше, че до там трябва да се отиде по земя и с автомобил. Пътят с кола обаче е над 8 часа до Игуменица и два часа с ферибот за 70 евро в посока. Затова ние избрахме по-бързото придвижване – това със самолет. Пътят до острова е точно 50 минути по въздух, летището е малко, компактно, добре организирано и колкото и шокиращо да звучи – полетите му не закъсняват. Другият плюс на летенето и пристигането на гръцка земя по въздух е, че летището е на 15 минути пеша от центъра на Керкира, столицата на Корфу. Има и автобуси, разбира се, като цената им варира между евро и 2,50 в посока.

Корфу обаче не е практичен остров.

Независимо от размера му, който е малък – от единия му край до другия се стига за 2 часа време – динамиката на това място се гради на забавление, екзотика и обстоятелства, а не на удобство за прииждащите на талази туристи. Начинът, по който аз лично структурирам почивките си винаги е с цел бързо придвижване, затова за мен самолетът е за предпочитане. Билетите в началото и разгара на лятото са между 35 и 40 евро в посока, полетът, както вече казах е кратък, а всичко останало е въпрос на организация.

Разбира се, всеки плюс има своите минуси. По времето на Джералд Даръл Корфу е бил още по-екзотичен и натъпкан с природа, като всичко това е максимално запазено и до днес, поради което придвижването от село в село, от място в място, от плаж на бар и обратно, е по-трудно логистично от това на други острови, на които съм била. Да, стигането до Корфу с кола е по-дълго и неприятно, но сметка на това островът е много по-достъпен, ако имате автомобил. За толкова малко място Корфу е блъскан с автомобили и в пика на сезона си има задръствания за влизане в столицата, от които висенето на Цариградско ще ви се стори като най-обикновено забавяне. Но гърците на острова, защото те не са като гърците на други места, са помислили и за това – за удобството на туристите те са пуснали Green Line. Линията автобуси с цена от 2,50 евро в посока и обслужва целия остров, а централната им гара е само на 10-тина минути пеша от летището, като има и градски автобус, който ще ви закара до там, ако не ви се ходи. Зелените линии са ви необходими само ако ще се придвижвате от едно място на друго, защото такситата са безбожно скъпи. Но веднъж стигнали до точката на кипене, всичко е проходимо пеша. С изключение на разни лагуни, пещери и екзотични храсталаци, но до там пък има екскурзии по вода, в случай, че това е вашето нещо.

Керкира, Даръл и селата наоколо

Когато човек отива в Корфу за първи път той винаги се чуди къде да отседне. Както казах – без кола островът е трудно проходим. Керкира е столицата на Корфу и носи старото име на острова. Тя напомня на смесица от Малта, Италия и малко от една забравена отдавна Европа. Там няма да видите белосаните къщи, правите улици и гигантски паметници на гръцки богове. Керкира има най-пасторалното пристанище, което вечер свети като фар. Има малки улици, тесни входове, красиви паркове, крайбрежни алеи и заведения, които се пръскат по шевовете. Столицата разполага с много селца в близост до себе си – Гувия, Потамос, Канали…

Ако успеете да се доберете до Гувия и стигнете до плажа Контокали, който освен, че е един от малкото в този район с пясък, ще видите, че само на някакви минути от там се намира Вила Посилипо – запазена отвън в максимално оригиналния си вид, но направена отвътре с удобства, оградена от голяма стена и с разлепени забрани за снимане, които ще ви избодат очите, това е къщата на семейство Даръл. И да, там са снимани голяма част от сцените на сериала със същото име. Непосредствено до нея се намира Corfu Beach Cottage – Durrells Dressing Rooms или Плажната къща в Корфу – съблекалните на семейство Даръл. Хубавата новина е, че може да отседнете във всяка една от тях стига да искате. След дълга и скъпа уговорка, разбира се.

Керкира от своя страна комбинира в себе си градски пасторал с усещането за селско преживяване. В близост до нея се намира прословутия Ахилион – дворецът на императрица Елизабет Баварска (Сиси). Километрите до там са 10 и макар в момента да е в реставрационен ремонт, вярвам съвсем скоро отново ще отвори врати. Но дори и без двореца на Сиси Керкира разполага с истински бижута за гледане – пристанище, парк, статуя на Джералд Даръл и брат му Лорънс Даръл, древната крепостна стена на Корфу, която е пазила острова от нашественици, а днес служи за атракция, стълбища, улици, пазар за плодове и зеленчуци, където може да си купите известните от острова кумкуат (нещо като мини портокали, но не точно) – има ги пресни, има ги и захаросани.

Има и много вкусна храна!

Ако ще избирате район за хранене – обяд, вечеря, следобедно хапване (Керкира разполага с места в изобилие), спрете се на ресторант Bougainvillea (Бугенвилия). Кръстен на цикламеното цвете специфично за острова, подобно на него и острата му миризма, Bougainvillea разполага със смесица от гръцка, европейска и островна кухня (препоръчвам мусаката от Корфу). Но освен това Bougainvillea може да е вашата гурме отправна точка. Всичко в този район на Керкира е вкусно и прясно, добре направено и има за всеки по нещо. Ако си го помислите и искате да го опитате, вярвайте ми, в Корфу го правят.

Плажове, море, Палеокастрица

Керкира има само един проблем – там няма много плажове. Най-близките се намират до селата, а както вече уточнихме достъпът е малко особен. Зелените линии вървят на всеки час, като разписанието им варира по гръцки и ако автобусът е пълен, той просто не спира на вашата спирка. Бъдете подготвени и с план Б за тази лека спънка и островна негостоприемственост. И друго уточнение – в тази част на острова плажовете са каменисти. Освен ако изведнъж от неволя не сте открили чара на каменистия плаж, то мястото, на което трябва да отидете щом стъпите в Корфу е Палеокастрица.

Пътят от Керкира до Палеокастрица се равнява на един час и някакви си 20 минути, ако случайно ви хванат задръствания. Палеокастрица е селски пасторал на стероиди, в който има всичко – от буболечки и силни миризми, през барове в скали, заливи със студена като лед вода, хлъзгави камъни, планина и море на една ръка разстояние. Четири от най-красивите плажове в Корфу се намират на 20 минути пешеходно разстояние един от друг и боговете на Даръл са решили да разположат всичките именно в това най-отдалечено от столицата село. Дали ще изберете плаж Акрон – най-близо до някои от характерните за района заливи и два от най-добрите барове там или ще се спрете на доста по-централните Ампелаки и Агиос, няма особено значение. Красота, питиета и пясък до ушите ви очакват с отворени обятия. А ако решите да останете в Палеокастрица за поне една нощ (лично аз препоръчвам поне три нощувания, за да се видят заливи, места и един красив манастир), то има два задължителни бара.

La Grotta Bar и Acapulco Bar нека да бъдат вашите нощни дестинации

Палеокастрица е известна с три неща – природа, плажове и заливи. Няма по-добър начин да се насладите на залива от това да изпиете едно питие в сърцето му. Бар Акапулко се намира точно на влизане в селото и трябва да се мине през къмпинг и няколко приличащи на гора храсталака, за да се стигне до него, но нека това не ви плаши или спира. В сърцето на цялата тази природа има висок залив, а на върха на този залив е кацнал бар. Безбрежие и селска идилия се стелят от Акапулко. Може да стоите на върха му, удобно разположени на шезлонги и да наблюдавате най-синьото море. Може да използвате и дървените стълби и да слезете до сърцето на залива. Има къде да се печете, а ако сте смели – може и да се гмуркате. Има храна, има пиене, има природа, има град, има гъсеници… Акапулко бар разполага с онези неща, които Джералд Даръл би харесал преди век в Корфу и с онези, които модерният човек би предпочел днес за себе си.

La Grotta bar (Ла Грота бар) е може би най-известното място в Палеокастрица. Запокитен буквално в скала и все едно изскочил от нея, La Grotta е близо до най-красивия залив в селото и оттам може да се наблюдава залеза, ако харесвате такъв тип неща. За да стигнете до бара трябва да слезете по грубо 50 стръмни стъпала и е добре още на идване да помислите как по-късно ще ги изкачите обратно. Но вярвайте ми, всяко стъпало си заслужава. La Grotta започва от пещера и минава към скалите, където досами залива са накацали маси и чадъри. Има хора във вечерни рокли и панталони и такива по бански. Не се лъжете, макар Корфу и Йонийско море да са в синьозелената гама и да изглеждат примамващи, заливът на La Grotta е дълбок и водата е доста студена дори през лятото.

Може да не стъпите на нито едно друго място в Палеокастрица, макар да има пътувания с лодки, заливи, пещери, сини лагуни и какво ли още не, и пак ще си е заслужавало, ако сте напълнили дупето с оня жълтокафяв пясък и сте си потопили крака поне веднъж в студените води на La Grotta, докато казвате наздраве на залеза.

Градината на боговете

Както съм се научила още в ранна възраст – по-умните хора винаги са прави. В този смисъл описанието на Джералд Даръл за остров Корфу е не просто точно, то е поезия и практичност в едно. В неговите думи се заключва същината на този остров. Даръл много добре е усетил Корфу и Корфу е усетило него.

Островът се лашка между старото и новото и подобно на жителите си не може да си намери място. Нека селският чар не ви заблуждава обаче. В Корфу има митична сила, която ще ви подейства като жежко питие в късен следобед. И днес там почиват боговете, а вие ще имате възможност да се докоснете до тях.  

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Теа Денолюбова: Имам усещане, че светът се задъхва от болка
Десет години след като е плакала по най-красивите площади в Милано, писателката...
Read More
0 replies on “Корфу: Градината на боговете”