Хайкинг, трекинг и основното, което трябва да знаете за тях
Лятото отново е тук (макар че сякаш изобщо не си е тръгвало) и сезонът за outdoor приключения е официално открит. Някои от нас вадят моряшките тениски и белите ленени рокли и започват да мечтаят за пясък, вълни и плажни барове. Други пък – раниците и палатките. Особена порода са тези, вторите. Обичат да им е трудно и предизвикателно и откриват в дискомфорта комфорт, непонятен за „обикновените хора“. Но наградата си струва – обсипаното със звезди небе нощем и слънцето, изгряващо над билото на планината сутрин, те карат да забравиш всички неудобства. Бонусите всъщност са много повече – чист въздух, страхотни гледки, физическа активност извън задушните фитнес зали, удовлетворение от постигнатата цел.
През последните години, когато говорим за пешеходни преходи, често използваме термините „хайкинг“ и „трекинг“. Мнозина смятат, че са синоними, и макар донякъде да е така, между двете има съществени разлики в продължителността, трудността и екипировката.
Хайкингът (да го наречем с хубавата българска дума „излет“) е разходка сред природата в рамките на един ден – обикновено няколко часа. Не изисква особена подготовка, подходящ е за всеки, маршрутите не са трудни и в повечето случаи са по маркирани туристически пътеки. Трябват ви единствено удобни обувки, лека връхна дреха и малка раница с вода и сандвич.
Трекингът, от друга страна, е ниво за напреднали. Преходът е по-продължителен – от няколко дни до няколко седмици, теренът е по-труден, понякога извън туристическите пътеки, а също и по-разнообразен заради по-голямата продължителност. Не е задължително да е в планината – може да е в пустиня, джунгла или равнина като Camino de Santiago например. За него ви трябва солидна екипировка, голяма раница, резервни дрехи, оборудване за къмпинг, палатка или спален чувал, както и допълнителни неща като карта, компас, GPS, фенерче, аптечка. Иначе казано, ако решите в събота да се качите на Витоша, това е хайкинг; ако решите да изминете „Ком-Емине“, това вече е трекинг.
И ако за хайкинг не ви трябва кой знае каква подготовка, за трекинг тя е задължителна, като се започне от детайлно проучване на маршрута, планиране на прехода и купуване на подходяща екипировка и оборудване и се стигне до избиране на спътници и проверка на прогнозата за времето. Ако не искате да се нагърбвате с цялата организация, у нас вече доста агенции предлагат този тип приключение. А като за начало и вдъхновение нека хвърлим поглед към най-атрактивните трекинг маршрути в света.
Торес дел Пайне, Чили
Дължина – 136 км
Продължителност – 9 дни
Ниво – труден
Подходящо време – от октомври до април
Националният парк Торес дел Пайне в Чили редовно е начело в класациите за най-красиви места в света и щом зърнете неговите синьо-бели ледници, вековни гори, тюркоазени езера, бистри реки, обширни пасища и грандиозни гранитни „кули“ (torres), които дават името му, ще се убедите, че има защо. Много трекинг маршрути прекосяват Чилийска Патагония, а изградените край тях къмпинги и заслони са отлични.
За да изпитате най-доброто от този терен и да получите най-страхотната гледка към „кулите“, трябва да изберете един от двата основни обходни маршрута – O Trek или W Trek. O Trek се изминава за девет дни и е по-малко населен, докато W Trek отнема четири или пет дни. На който и от тях да се спрете, ще бъдете възнаградени със спиращи дъха пейзажи и будещи завист снимки. Имайте предвид, че вятърът е много силен, екипирайте се добре.
Haute Route, Франция и Швейцария
Дължина – 200 км
Продължителност – 14 дни
Ниво – труден
Подходящо време – юли, август и септември
С начало в Шамони, Франция, и край в Цермат, Швейцария, преминавайки през Вале, двуседмичният маршрут Haute Route пресича някои от най-високите и най-впечатляващи места в Алпите. В случая говорим за летния Haute Route, който е пешеходен; има и зимен, който е за скиори.
Маршрутът е труден и изисква добра физическа подготовка. Понякога ще прекосявате тучни алпийски ливади като от реклама на шоколад, достойни за йодлери и „ойларипи“. Друг път обаче ще се сблъсквате с ледници, пропасти и зъбери. Ако се питате защо трябва да си го причинявате, отговорът е заради гледките. Швейцария е просто създадена за пешеходен туризъм. Очаквано – инфраструктурата по маршрута е отлична. Навсякъде покрай пътя има хотели, хижи и заслони, да не говорим за планинските железници, които може да ви закарат до една или друга точка, ако решите да кръшнете леко.
Inca Trail, Перу
Дължина – 39 км
Продължителност – 4-5 дни
Ниво – умерено труден
Подходящо време – от април до октомври
Пътеката, водеща до перуанската цитадела от XV в. Мачу Пикчу, е била използвана от местните в продължение на векове, преди американският археолог Хайръм Бингам да я „открие“ за света през 1911 г. Днес тайната определено е разкрита – пътят до най-известната забележителност на Перу е пълен с туристи с раници и фотоапарати. Но гледката на потъналите в мъгла гори и Мачу Пикчу в далечината определено си струва. Плюс това тълпата изобщо не е чак толкова голяма – за да се съхрани мястото, броят на туристите, които може да го посетят, е ограничен до 200 на ден. Затова ви е необходима резервация поне 3-4 месеца предварително, няма как спонтанно да решите да отскочите до Мачу Пикчу.
Пътеката се вие през планините, изкачва се, слиза, минава през три прохода. В определени участъци се издига до 4200 м надморска височина, което може да доведе до здравословни проблеми. Специалистите съветват преди това да прекарате минимум 2 дни в Куско, за да се аклиматизира организмът.
Базов лагер Еверест, Непал
Дължина – 130 км
Продължителност – 2 седмици
Ниво – умерено труден
Подходящо време – от февруари до май и от септември до ноември
Изкачвайки се до 5545 м в най-високата си точка, двуседмичният преход до базовия лагер на Еверест е най-популярният маршрут в Непал. Пътят преминава през криволичещи речни долини, ледници и планински манастири и макар да не изисква солидна физическа подготовка, на места е истинско изпитание за мускулите и издръжливостта. Златното правило е да не пренебрегвате надморската височина заради риска от височинна болест. Изкачвайте се бавно и спазвайте препоръчителните дни за почивка, за да може тялото ви да се аклиматизира.
Инфраструктурата е отлична, на вашите услуги ще бъдат шерпи и водачи, а уютни чайни и хижи по целия маршрут осигуряват топло легло и вкусна местна храна. Пътят е пренаселен, разбира се, но трудните условия създават усещане за другарство и взаимопомощ, което не може да се забрави.
Килиманджаро, Танзания
Разстояние – 37-90 км
Продължителност – 5–9 дни
Ниво – умерено трудно
Подходящо време -от януари до март и от юли до октомври
Слънцето бавно изгрява над прашножълтата савана. В далечината жирафи грациозно поклащат дългите си шии, стада зебри и антилопи напрегнато се ослушват, в прегорелите треви се спотайва хищник. На хоризонта се извисява бялата шапка на Килиманджаро, в главата ви звучи The Lion Sleeps Tonight. Не, това не е началото на „Цар Лъв“, а съвсем реално приключение. Да преминете от тропическа жега към снежна покривка в рамките на няколко дни – не звучи ли вълнуващо!
Седем са маршрутите за изкачване на Килиманджаро, като най-популярни са Марангу и Мачаме. Отнемат от 5 до 9 дни, но специалистите препоръчват да изберете някой от по-дългите, за да е по-плавно изкачването и да минимизирате риска от височинна болест. Връх Ухуру се слави като най-лесно достъпния петхилядник в света. Това прави Килиманджаро предпочитана дестинация за планинари с малко или никакъв опит, трасето не е непосилно трудно.
Camino de Santiago, Франция и Испания
Разстояние – 800 км
Продължителност – около 5 седмици
Ниво – трудно
Подходящо време – пролет и есен
Camino вероятно е най-известният трекинг маршрут, макар доста неща да го отличават от класическия трекинг. На първо място, той е поклоннически маршрут. Не че не е изпитание за тялото, напротив, но изминаващите го не гледат на него като на спортно постижение, а като на духовно преживяване. На второ място, докато повечето трекинг маршрути са в планински терен, Camino е по-скоро в равнинен. На трето място е дължината – изминаването му може да отнеме месец и повече.
Camino de Santiago всъщност не е един маршрут, а цяла мрежа от пътища, водещи до катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела в Испания и тръгващи от различни начални точки. Най-популярен е френският маршрут, който започва от Франция, изкачва Пиренеите и прекосява Северна Испания. Дължината му е около 800 км и може да се премине пеша, с велосипед или на кон. В идеалния случай ще го извървите целия, но се счита за успешно преминат, ако сте изминали 100 км пеша или 200 км с велосипед или на кон.
