Лофт – луксът на отвореното пространство

Ако по случайност не знаете какво е лофт – това са онези големи жилищни пространства с високи тавани и огромни прозорци с гледка към централна градска част, които виждаме основно по филмите (обикновено обитавани от някой секси адвокат). И докато въздишаме по лукса, авангардните мебели и ваната, разположена в центъра на хола, някаква част от нас, свикнала на пренаселени панелки, подозрително мърмори: „Е как така без стени? Как така без пердета? Ами ако ти дойдат гости, как ще отидат до тоалетната?“

Лофтът като концепция е продукт на урбанизацията, на модерната цивилизация и донякъде на вървящото с тях отчуждение. Трудно можем да си представим лофт в някоя южноевропейска патриархална култура например, където всички живеят заедно от – до. Въпреки това времето си казва думата и дори у нас този лайфстайл започва да си пробива път.

Първите лофтове се появяват в средата на миналия век в Ню Йорк. През 1940 г. заради високите наеми много фабрики и складове са принудени да се преместят извън града, оставяйки празни големи индустриални помещения. Те бързо се заемат от млади хора с творчески професии и относително ниски доходи. По това време да живееш в лофт е изгодно, тъй като помещенията се отдават за смешни суми, а многото светлина, навлизаща през големите прозорци, прави мястото подходящо за художници, които го ползват едновременно за ателие и жилище. Към края на 50-те лофтовете вече се превръщат в елитни имоти, символ на лукс, и само богатите могат да си ги позволят. Днес, общо взето, все още е така, но лофтът не е само модерно жилище, с което да се изфукаш, той е начин на мислене и на живот. И макар да е неприложим за семейства с деца (пък и каквито и да е конфигурации, включващи повече от двама души), той безспорно има чар и притегателна сила – „като по филмите“.

По-малко прегради, повече въздух

Минимум мебели, минимум декорации, максимум пространство плюс усещането за минималистична и изтънчена елегантност. Така може да се обобщи в едно изречение идеята на лофт интериора. Макар всяко жилище да носи индивидуалния дух на обитателите, все пак има някои основни характеристики, които важат навсякъде:

Отворено пространство с площ поне 100 кв.м, с високи тавани и големи прозорци, с няколко функционални зони, разграничени с помощта на цвят, текстури, осветление. Стъклените стени също са приемливи, тъй като не нарушават визуалната цялост. Изключение (макар и невинаги) правят банята, спалнята и сервизните помещения. Тоалетната винаги е закрита, но ваната може да се сложи и директно в спалнята.

Индустриално минало. Стар дървен или циментов под, тухлени стени, носещи колони и арки, стоманени конструкции, тръби и вентилационни системи – всички те са желателни за един истински лофт интериор. Комбинират се хармонично с хай-тек елементи, саунд системи, хромирани повърхности, стъклени прегради и модерно изкуство.

Светла и хладна цветова гама – бяло, сиво, кафяво, синьо. Често една от четирите стени е боядисана в друг цвят, покрита с мазилка с различна текстура или оставена тухлена, по този начин също се разделя помещението на зони. Въпреки грубите индустриални текстури на пода и стените лофтът не търпи тъмни цветове, които поглъщат светлината – все пак тя е най-голямото му предимство. Поради това много рядко ще видите и завеси в лофт.

Допълнителни елементи като камини/огнища, с които да се отоплява цялото помещение, както и стълби. Често, ако височината позволява, спалнята се обособява като второ ниво. В този случай стълбите, метални или дървени, играят ролята и на декоративен елемент.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Бабата на Instagram

„Крада мъжете ви от 1928 г.“ – така се представя в социалните...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ