Столица на Белгия и централно звено на Европейският парламент Брюксел, рядко е първата дестинация, за която човек се сеща, когато реши да планира пътуване.
Но малкият европейски град комбинира в себе си дух и творчество, особено ако го хванете в хубаво време.



Безкрайни паркове и градини, малки улици и шоколади, островърхи сгради и виенско колело, бистра, кафенета и бира с вкус на лято в бутилка, Брюксел разполага със забавления за едно поне тридневно пътуване.

Музеят на шоколада, пешеходният център, виенското колело (ако се качите на него няма да сбъркате), европейският квартал, където се помещава Европейският парламент и Ботаническата градина са част от нещата, които си заслужава да се видят и опитат. Както и шоколада, вафлите и картофките – колкото повече, толкова по-добре.



В центъра на Брюксел, начело на Европейския квартал, в близост от централна спирка на влака и в задушевна прегръдка с няколко секси бистра и поне един фестивал посветен на уличната храна, се намира Европейският парламент. Всяка година (преди време в края на есента, но сега в много по-удобно време в началото на пролетта) в него се провежда церемонията по раздаването на наградите LUX Audience awards (Наградите на европейската публика).

Наградите LUX се организират от Европейския парламент и Европейската филмова академия в сътрудничество с програмата „Творческа Европа“ и Europa Cinemas. Наименованието на наградата идва от латинската дума lux, която означава светлина. Номинираните филми насочват вниманието към актуални социални и политически въпроси, включват зрителите в дебатите за Европа по начин, предизвикващ размисъл, и отразяват красотата и многообразието на европейското кино.
Тази инициатива дава по-голяма видимост на номинираните филми и им помага да пресекат границите и да достигнат до по-широка аудитория. Като позволява на зрителите от целия Европейски съюз и извън него да гледат филми, които иначе не биха били прожектирани в техните страни.

Наградата LUX започва своето съществуване през 2007 година, като в началото се присъжда всяка година само и единствено от членове на Европейския парламент. Церемонията се случва в Страсбург. През 2020 г. нещата се променят и зрителите започват да участват активно в гласуването. Така вотът за победителя се разпределя между зрителите, които имат възможност да гледат филмите и самата церемония онлайн, така и между членовете на Европейския парламент.
Наградите LUX 2025
Като всяка година и тази от всички пратени и подадени филми членовете и екипът на наградите избира пет финалисти. Два документални, два игрални филма и една анимация се бореха за гласовете на публиката.




Номинираните за наградата LUX и тази година филми бяха мощни свидетелства за европейската креативност и разказване на истории. Номинираните филми са гръцкият филм Animal („Животно“) на режисьорка София Екзарху, където България се явява ко-продуцент; Dahomey („Дахомей“) – документалният филм на французойката Мати Диоп; Intercepted („Прихващане“) на украинската режисьорка Оксана Карпович и Julie Keeps Quite („Жули запази мълчание“) на белгийския режисьор Леонардо ван Дейл. Всеки филм разглежда належащи социални проблеми с поразително артистичност, представяйки едни от най-добрите филмови продукции, които Европа може да предложи. Победител обаче се оказа една малка, черна котка.

Анимацията Flow („Потоп“) на латвиецът Гинтс Зибалодис грабна и тази награда и се окичи с поредното си отличие. Трогателната история без диалог, само с музика и звуци, за група животни, които бягат от потоп залял гората, в която живеят мачка като валяк конкуренцията. „Потоп“ вече има „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“ и номинация на миналогодишния фестивал в Кан, откъдето филмовият път на черното коте и неговите приятели започва.



Ако не сте гледали „Потоп“ го направете, достатъчно добър е, както за малки, така и за големи. Но ние имахме възможност да бъдем на церемонията в Брюксел и да видим и петте номинирани филма. Малко повече за тях разказваме долу, като ви приканваме да гледате всеки един от петте – налични са онлайн, и да обръщате внимание на чудесното европейско кино.
Flow
Живеещ в свят, в който няма хора малкият черен котарак прекарва дните си гонейки и ловейки. Всичко се променя, когато потоп залива гората, в която котето живее и то е принудено да се спаси. Така намира убежище в лодка, населена от различни видове животни, които трябва да се обединят въпреки различията помежду им, за да поемат на едно пътешествие, което променя гората, но не и тяхната същност.
Julie keeps quiet
Жули обича тениса. Играе всеки ден. И е един от водещите играчи в академията, където се обучава. Но когато срещу треньора ѝ започва да се води разследване и той внезапно е отстранен от длъжност, всички играчи на клуба се осмеляват да говорят. Освен Жули, тя решава да запази мълчание.
Animal
Добре сте дошли под парещото гръцко слънце на един „ол инксузив“ хотел, където аниматорите се подготвят за натоварения туристически сезон. Каля е лидер на групата. Хартиени декори, лъскави костюми и танци изпълват сцената. С напредването на лятото и с увеличаването на напрежението в работата нощите стават все по-жестоки. А през гледната точка на Каля се разгръща едни напълно различен и скрит свят, където всичко изглежда лъскаво отвън, но е доста по-различно отвътре.
Dahomey
През ноември 2021 година 26 съкровища от Кралство Дахомей са на път да напуснат Париж, за да се завърнат в страната си на произход – днешната Република Бенин. Наред с хиляди други, тези артефакти са били разграбени от френски колониални войски през 1892 г. Но какво отношение трябва да се възприеме при връщането на тези артефакти в държава, която се е изградила в тяхно отсъствие? Дебатът сред студентите в Университета Абомей-Калави се разгорещява, а филмът проследява целия процес.
Intercepted
Какво кара хората, идващи във Вашата държава, да водят война? Intercepted е опит да се намери отговор, като се покажат два паралелни свята. Камерата регистрира изображения на разрушения в плавно редуващи се кадри, в които виждаме украински села, градове, къщи и автомагистрали след освобождаването им от руската окупация. В целия филм звукът образува шокиращ контраст. Чуват се записите на телефонни разговори, прихванати през 2022 г. от украинските тайни служби, между руски войници в траншеите в Украйна и техните семейства. Трудно е да се прецени кой елемент е по-опустошителен: признанията на войниците за изнасилвания, грабежи и брутални изтезания на украински цивилни лица и военнопленници или женските гласове „от дома“.
