Няколко седмици преди смъртта си звездата от „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“ тиражира клип как прави упражнения с дъмбели в дома си. „Никога не съм ходил на фитнес. Поддържах форма за снимки с тенис, плуване и езда“, споделя той под видеото
Холивуд обедня – Робърт Дювал си отиде. След него трудно ще се намери подобен виртуоз на така наречените поддържащи роли, с които като никой друг той конкурира централните персонажи. Без да е лъскав красавец и плейбой от жълтите хроники, титаничният актьор е от най-магнетичните мъжкари в Меката на киното. Страстта му към занаята продължава
70 години, през които играе в над 100 филма
Фотография / CBS via Getty Images
Между първата и последната му седма номинация за „Оскар“ се простират близо четири десетилетия. На 84 е най-възрастният жрец на седмото изкуство, в топ 5 на академията за съвършеното му превъплъщение в „Съдията“, където е непреклонен бранител на закона, уязвим във всекидневните си човешки слабости. На 88 е страхотен във „Вдовици“, на 90 влиза в „12 могъщи сираци“ – драма за футбола по истинска история от началото на миналия век. После участва в спортната комедия „Ударът“ и крими екшъна „Бледосиньото око“, чиито премиери са през 2022 г. Телевизията също го обича още от 60-те; в колекцията му има поредица от наградите „Еми“. „Боб даваше всичко на героите си, защото за него беше важна истината за човешкия дух. Затова остави трайни и незабравими следи“, пише в социалните мрежи съпругата му Лусиана Дювал. Тя отказва официални церемонии и предлага на феновете да почетат паметта му, гледайки негов филм, да „разкажат добра история около маса с приятели или да се разходят из провинцията, за да оценят красотата на света“.
Като тийнейджър Робърт замалко да отстъпи пред волята на баща си, който иска да го облече във военната униформа, която самият той носи цял живот. Битието на семейството, в което растат три момчета, преминава в Сан Диего и в Анаполис, Мериленд, където е Военноморската академия на САЩ. Боб и братята му виреят в среда, надъхана от дисциплина и козируване, макар че посещават християнско религиозно училище. „Хич ме нямаше като ученик, едва завърших. Бях дете на армията, но не си представях, че мога като баща си да стана капитан на 39 и да се пенсионирам като адмирал. Единственото, в което ме биваше, беше играта – провалях се във всичко друго“, ще сподели актьорът след години.
Боб успява да се отърси от вменената вина за неизпълнен синовен дълг пред контраадмирала от военноморския флот на САЩ и записва „Драма“ в колеж по изкуства в Сейнт Луис, щата Мисури. През 50-те обаче няма как да се отърве и служи по време на Корейската война. Единственото му удоволствие в онзи момент е ангажимент в аматьорско представление. А после се впуска в Ню Йорк, за да се пробва на сцената, насърчаван от майка си, която е непрофесионална актриса. Реваншът към баща му е пред камерите – във времето Дювал е
перфектен в образи на герой или подлец с пагони
В Ню Йорк, където става студент на известния Санфорд Майснер, е в група с Джеймс Каан, Джийн Хекман и Дъстин Хофман. Бъдещите титани на Холивуд работят каквото им попадне – разносвачи в пощата, продавачи и шофьори, за да плащат наема в споделеното мизерно апартаментче.
Десетина години играе на различни сцени в мегаполиса. В началото на 60-те влиза в киното с епизодичен, но категоричен персонаж – странния млад мъж Радли Плашилото, смятан за опасно откачен, в антирасисткия филм на Алън Пакула „Да убиеш присмехулник“. Първото му партньорство с Франсис Форд Копола е в „Дъждовният човек“ от 1969 г. Друг кинаджия от Новата вълна в Холивуд – Джордж Лукас, го кани за водеща роля в дебютния си филм „THX 1138“, чието действие се развива в XXV век, а обозначените с цифри върху голите си глави мъже и жени се бунтуват срещу строго контролираното общество. Но става масово популярен след „Военнополева болница“ на Робърт Олтман, където е високомерният Франк Бърнс в скандално трио с Хоукай на Доналд Съдърланд и Трапър Джон на Елиът Гулд.
Той е вече на 40, когато неговият Том Хейгън, адвокатът на Дон Корлеоне в първите две части на „Кръстника“ на Копола, му носи международна слава. Копола го снима и в „Разговорът“, без Дювал да се засяга, че във фокуса на шпионския екшън е добрият му приятел Джийн Хекман. Сидни Лъмет веднага го компенсира с централен образ в епохалната сатира за корумпираните и пошли медии „Телевизионна мрежа“. Едни от малкото интелектуалци в Холивуд – Сидни Лъмет, сценаристът Пади Чайефски, Фей Дънуей и Дювал, още в средата на 70-те отказват да са политически коректни. Авторитетното списание Empire подрежда „Телевизионна мрежа“ в топ 100 на всички времена. А после настъпва лудостта, наречена „Апокалипсис сега“, струваща 230 снимачни дни, 30 милиона долара и 30 килограма от теглото на Копола. Дювал е изперкалият полковник Килгор, първоначално предназначен за Джийн Хекман. Толкова е ненормален, че крещи: „Обичам миризмата на напалм рано сутрин“, докато ескортира американските бойни хеликоптери, които под звуците на Вагнеровия „Танц на валкириите“ пикират към виетнамско село, за да изстрелят ракети и димни бомби. Другата прочута негова реплика от „Апокалипсис сега“ е „Чарли не сърфира!“. Дювал е номиниран за „Оскар“ за едва 10 минути екранно време, получава „Златен глобус“ и БАФТА. Следващата му кандидатура за „Оскар“ е вече за главната роля във „Великия Сантини“ за баща, който потиска сина си с изискванията на алфа героизъм. Но печели наградата чак на 53 като кънтри певеца Мак Следж в уестърна „Нежно милосърдие“ на Брус Бересфорд. Страхотен е като алкохолика, който заради собственичка на мотелче в Тексас се опитва да скъса с „огнената вода“. Дювал изпълнява и песните в лентата – друг талант, качващ цената му. Неслучайно отказва на Копола да бъде отново Том Хейгън в „Кръстникът 3“ срещу хонорар, няколко пъти по-малък от този на Ал Пачино. По-късно пред Лари Кинг ще коментира, че е било „въпрос на принципи“.
