Суперзвезди и зони на конфликт, ледници и модни подиуми: швейцарският фотограф Мишел Комт отказва да избира между света на блясъка и някои от големите проблеми на човечеството. Галерия Camera Work в Берлин показва 30 от най-известните му творби
Фотография / Michel Comte© Éditions Comte / Courtesy of CAMERA WORK Gallery
На фотосесия в Москва за руския Vogue на швейцарския фотограф Мишел Комт са му необходими не повече от пет минути, за да направи снимката, която е искал, спомня си Андреас Пуч, който днес е попечител на грандиозния архив на фотографа с над 550 000 негатива и дигитални файлове от периода 1979-2007, съхранявани под марката Éditions Comte. „Погледнете на нещата така: всички снимки, които съм направил през живота си, са допринесли за този момент. Всъщност за да направя тези снимки, ми бяха необходими 30 години и 5 минути“, споделя самият Комт за книгата Thirty Years and Five Minutes, издадена от teNeues през 2009 г.
Галерия Camera Work в Берлин показа изложба с 30 избрани творби на Мишел Комт, представящи фотографското му наследство. А ако прекалкулираме крилатата фраза на Комт, излиза, че към онези пет минути вече се добавят 47 години.
Въпрос на доверие
С характерните за него силни контрасти на осветление Комт е създал през 80-те и 90-те години на ХХ век световноизвестни фотографии, описващи същността на своите герои по суров и достоверен начин. Портретите на Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин, Хелена Кристенсен документират ера все още непокътната от огромното влияние на дигиталната фотография и обработка на изображенията. В свят, в който всеки пиксел може да бъде трансформиран, те носят нещо все по-рядко: неподправената истина за момента, казват от галерията.
Показана е и част от фотосесията с голата Карла Бруни. Аукционна къща „Кристис“ продава гола снимка от тази серия с модела за 91 000 долара през 2008 г., няколко месеца след като става съпруга на френския президент Саркози. Пред камерата на Комт са заставали още Шарън Стоун, Жизел Бюндхен, Моника Белучи, Синди Крауфорд. В работата му се усеща нещо, което надхвърля техническото майсторство, а именно способността да накара хората пред обектива да се почувстват едновременно уязвими и защитени. „Всичко е въпрос на доверие. В известен смисъл всичките ми фотографии са като папарашки снимки“, казва той.
