Във фотографиите от книгата Eart River Sky канадецът Роб Аткинс събира двайсет години от пътуванията си из Северно Ню Мексико
Канадският фотограф Роб Аткинс пътува до Ню Мексико над двадесет пъти в продължение на две десетилетия „в търсене на душата на това място“. В деня преди да си тръгне за последен път, сяда сам в църквата в Таос, построена почти 20 години преди САЩ изобщо да бъдат държава. Църквата е последният обект, който той иска да снима за книгата си „Земя Река Небе“ (Earth River Sky: A Journey in Photographs Through Northern New Mexico), издадена от Glitterati Editions. В нея той събира повече от 125 фотографии, в които улавя несравнимата красота на тези земи и това, което ги прави различни от всичко останало.
Повече небе, отколкото земя
„Когато останах сам в църквата, бях поразен не само от това, което видях, но и от това, което чух. Или по-точно – което не чух. Писах за тази дълбока тишина в бележника си заедно с други неща, преживени през последните няколко години и запечатани в паметта ми: сутрешната светлина над черния път; въздух, ухаещ на градински чай, след като в пустинята е валял дъжд; сенки от легнали върху кирпичени стени греди; звука на Рио Гранде, състезаващ се с този на вятъра през хвойните и боровете“, пише Роб Аткинс в увода на книгата си. Той признава, че е вдъхновен от думите на известната американска художничка Джорджия О’Кийф. „Повече небе, отколкото земя“, казва тя за Ню Мексико, където се премества и остава да живее от 1949 г. до смъртта си през 1986-а в Санта Фе.
Макар и пустинен, районът е характерен със своите планини и гори, с високи плата и дълбоки каньони. Рио Гранде се извива като гръбнак, като на места по пътя си прерязва драматично близо тристаметровото дефиле. Но това, което остава постоянно в този пейзаж от контрасти, са отекващите думи на О’Кийф и пълното господство на елементите огън, земя, въздух, вода. „Често когато се озовавам в осветено от слънцето място, съзирам ясно сто мили в една посока, докато от другата бурята носи дъждовна завеса от тъмносиви облаци.“
В Ню Мексисо и до днес живеят осем индиански племена пуеблоси. Сред тях е Таос, най-старата общност в страната. Фотографът споделя, че понякога цял ден пътува, без да чуе друга реч освен испански език. Имената на населените места също са предимно испански, а на някои места се говори диалект, донесен от испанците преди столетия и почти непроменен оттогава. Архитектурата също напомня за наследството на Иберийския полуостров. Повечето селища разполагат с напоителни канали, доставящи вода чрез добре организирана система от доброволци. Характерната кирпичена зидария също е от испанците, които заимстват елементи от мавърското и от северноафриканското строителство.
27 000 лунни изгрева
Аткинс разказва свързана с друг фотограф история, вече „фиксирана на небосклона на фотографията“. Американецът Ансел Адамс пътува късно следобед в Северно Ню Мексико. Когато навлиза в долината Еспаньола на няколко мили на запад от Рио Гранде, вижда как луната се издига над планините Сангре де Кристо в далечината. После забелязва нещо, което го кара рязко да спре, да изскочи от колата и да настрои камерата си. Малка църква и селище улавят последните лъчи на слънцето, дървените кръстове са „подпалени“ от угасващата вече светлина. Той изчислява експозицията наум и прави една снимка. Преди да успеe да направи втора, светлината избледнява и сцената потъва в мрак. В онзи следобед на 31 октомври 1941 г. Адамс прави снимката „Изгрев на луната, Ернандес“, превърнала се в истинска икона в историята на фотографията. Църквата и пейзажът все още са там. Роб Аткинс прави почти същата снимка и пресмята, че откакто я е направил Ансел Адамс, Луната е изгрявала 27 000 пъти.
Мисията на Фаустино
При друго от пътуванията си Роб Аткинс се озовава в нещо средно между фризьорски салон и арт галерия в столицата Санта Фе. Над 80-годишният собственик Фаустино Ерера де Варгас му разказва за своята мисия „Да се върнем у дома“: да нарисува всички кирпичени църкви в Северно Ню Мексико, много от които се намират на места, неотбелязани на картата. Фаустино успява да нарисува над седемстотин, преди да умре.
„Когато погледна през камерата, представям си бяло платно, очакващо да бъде трансформирано от цветове и светлина“, казва Роб Аткинс за своето физическо и духовно пътуване през Ню Мексико. Интересът му към фотографията се ражда през 70-те години на ХХ век и се превръща в професия десетина години по-късно, когато заминава за Ню Йорк. Работил е за „Ню Йорк таймс“, „Майкрософт“, „Гугъл“. Освен по-личните му проекти, като тези от неговите пътувания, снима предимно архитектура, интериорен дизайн. Всички фотографии от книгата се продават в различни формати на неговия уебсайт.
