Двете илюстраторки, отговорни за луксозните издания на Шекспир – „Бурята“ и „Макбет“ на издателство „Кръг“, застават пред D!VA
Интервю Златина Димитрова Фотография Богдан Спасов/ изд. „Кръг”
Различни и същевременно с прилики, Неда и Адриана са студентки от Националната художествена академия и илюстрират новите издания на пиеси на Уилям Шекспир, преиздадени през ноември с логото на издателство „Кръг“ – „Бурята“ и „Макбет“.
Адриана работи по „Макбет“, защото трагичната тема в текста я привлича. За Неда „Бурята“ е почти първа среща с английския бард. Преди това е чела негови сонети. Неда вече има зад гърба си корици на книги на Дубравка Угрешич, на стихосбирки, на сборник с разкази.
Какво ви привлече в дизайна на книги?
А.: Любовта ми към изправянето срещу проблеми и предизвикателството да намериш решение, което да удовлетвори всички изисквания. Прекрасен бонус в дизайна на една книга е, че няма един правилен подход или метод.
Н.: Естественото ми удоволствие от това да си представям визуално всеки текст, който чета, и странната идея, че това може да бъде интересно и за други хора.
Научихте ли нещо ново в работата си по двете пиеси на Шекспир „Макбет“и „Бурята“?
А.: О, да! Немалко и не
само в една сфера. От една страна, запознах се по-задълбочено с „Макбет“ и
творчеството на Уилям Шекспир, символиката в произведението и историческия
контекст. От друга – научих още неща за
себе си като артист и човек – например,
че иносказанието ме вълнува и ме вдъхновява.
Н.: С всеки
проект човек научава нови неща, но мисля, че ги осъзнава по-добре от
дистанцията на времето.
Каква техника използвахте и защо се спряхте на нея?
А.: Избрах графична техника (висок печат), като предварително подготвих илюстрациите дигитално. От мига, в който започнах да чета „Макбет“, знаех, че искам да предам на читателя усещанието за трагедия, напрежение, суровост и безвремие. След това остана търсенето на пропорции, изразни средства, цветове.
Н.: Нарисувах илюстрациите си с индийски черен туш, а техниката е суха четка – без вода, единствено туш, четки и парцалче за избърсване. За някои тънки линии използвах перо, а златният пантон е добавен дигитално, но в оригиналите и за него ползвах златен туш.
Кое беше най-голямото предизвикателство да творите по толкова известни произведения?
А.: Представянето на модерна визия, която все пак да е с нужното уважение и тежест.
Н.: Със сигурност съществува напрежение в работата с толкова не само известно, но и класическо и значимо произведение, но истината е, че всяка книга носи своите особености и предизвикателства в разбирането ѝ и прочитането ѝ през изобразителността на илюстрацията и дизайна.
