Даниел Цочев: Важно е да не захлупиш титуляря

Това е принципът на актьора, отказал да повтори Хю Лори заради Емил Димитров и дублирал четирима, които не само са на едно и също място по едно и също време, но и се напиват

Той е играещият, говорещият и пеещият човек – Даниел Цочев, чийто глас няма цена, въпреки че преди време известният актьор води шоуто „Игра за милиони“. И макар че телевизията, по която се излъчва състезанието, съществува за кратко, чаровникът винаги е бил от момчетата на късмета. Друга квалификация за един от най-известните гласове в държавата няма. Самият той се въздържа да натрапва формулите си на успеха, независимо че е завършил със сребърен медал Математическата гимназия в родния си Плевен. Там обаче не пропуска да участва и в читалищната самодейност – няма как да го пропуснат и местните културтрегери: вокалът и визията му не се срещат често. Свири на китара първо, за да омайва девойките, после, за да си акомпанира. Влиза във ВИТИЗ с лекота – завършва при професор Гриша Островски. В началото на 90-те, когато представленията са по улиците и площадите, решава, че ще се захване с не какъв да е бизнес, а с производство на палачинки. Те обаче заплашително започват да ядат от времето му за сцената и се отказва. Същият сюжет се повтаря, когато се заема с ролята на търговец, предлагащ кафе.

В тези размирни времена с незабравимия си приятел Андрей Баташов, със също вече покойния Румен Цонев, с Антония Малинова – българката, която много по-късно ще се появи в афиша на „Комеди франсез“, и с още няколко колеги обикалят САЩ, Канада, Франция и Северна Африка. Църковните и народните  песни в спектакъла им „Магическите гласове“ са изумително преживяване. Американски продуценти така се прехласват по тях, че им предлагат работа – абсолютно законна, легална и високо платена. Цочев и Баташов обаче са възпитани да служат на родината и на „Раковски“ – и се завръщат.

Темпераментът на Даниел избуява и във воденето на „Златният Орфей“ в дует с Нели Топалова – високи, синеоки, руси, като за международен червен килим. Мишо Белчев им подарява стихотворението „Прекалено си хубава сутрин. Прекалено. Дори за мен“. Цочев сам сътворява музиката за лириката – няма спирка във флирта с музите. Но споделя, че е суетен в рамките на умерения прогрес.

Осем сезона е в „Сълза и смях“, където и пее – с Иван Балсамаджиев и Радко Дишлиев са звездите в американския мюзикъл „Фантазьорите“, разписва се и  в „Пепеляшка Суперстар“. 20 години е в театър „Възраждане“, като не спира да снима в киното и телевизията. Образът на Апостола на свободата в „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев е от най-трудните в кариерата му – знае, че публиката може да го хареса, но може и тотално да го отрече. „Бях изненадан от себе си. Левски има толкова лица, колкото са българите по света – всеки носи своята представа за него. Тази роля беше чест и кръст“, споделя Даниел. Но той е сериозен коз и на кастинг директорите в „Ню Бояна“ в златните периоди на суперпродукциите от Холивуд и Европа.  

Първата му работа в дублажа е по минисериала „Дъщерята на Мистрал“. След това всичко се случва с шеметна бързина. Той е като член на екипите, осъществили „Д-р Хаус“, „Спешно отделение“, „Сексът и градът“, „Ориндж Каунти“, „Забравени досиета“, „Менталистът“ – българските консуматори на сериали не биха могли да си ги представят без гласа му. „Хората въобще не са наясно какви нерви коства един дублаж. Актьорът трябва да знае докъде е колегата му, когото озвучава, и откъде поема той – за да не захлупи титуляря. Е, има и сложни ситуации. Трябваше да дублирам четирима, които не само се събраха на едно и също място, но и се изпонапиха“, разказва Даниел. Сред поредните предизвикателства е и опонентът на Жерар Депардийо в култовия френски сериал „Марсилия“ за БНТ. Цочев обаче е и очи в очи със зрителите пред малкия екран – някога в „Патриархат“, „Людмил и Руслана“ и „Столичани в повече“, после като министър Михайлов в  „Откраднат живот“ и Масларски в „Порталът“, а наскоро като г-н Тасев в „Съни бийч“.

Сега с жена му – сценаристката Нели Бенова, работят по предстоящите турнета със спектакъла им „На нея с Обич. Емил Димитров“. Историята започва, когато двамата представят авторското му моно „Защо не“ в компанията на бенд начело с Калин Вельов. И после превръщат в музикално-театралната приказка 16 от хитовете на легендарния певец и композитор, изпълнявани от Даниел. Заради проекта Цочев отказва да озвучи отново Хю Лори. Защото истинските случки от биографията на Емил го завладяват тотално. Във финала на постановката се оглежда последната мечта на корифея в евъргрийните – да се обясни в любов на своята публика, преди да умре. Сега, след отшумяването на ковид стреса, меломаните отново ще гледат и слушат „На нея с Обич“.  

Четенето на книги за платформата „Сторител“ е друга голяма творческа тръпка на Даниел Цочев. Тръгва от романите на Яна Язова за Левски, Бенковски и Шипка, превръща в шлагери за ухото „Винету“, „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, „Когато Ницше плака“, „Монахът, който продаде своето ферари“, „Богат, беден“. А докато с Нели, сина им Филип и кучето Рейс се изолират при първия локдаун в троянското село Дълбок дол, Даниел открива насладата от реставрацията на стари мебели. Възраждането на определен тип естетика доставя удоволствие на артиста и досега.  

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Яна Борисова: Добрите въпроси предизвикват нови въпроси

Моите герои винаги ще питат какво е любовта, казва известната писателка „Оказа...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ