Сватбите са три. Първо подписват по дънки и ризи и поливат събитието само с кумовете в страхотен италиански ресторант. Църковният брак най им е на сърцата – в „Свети Седмочисленици“. Харесват този божи храм, в който има много човешка топлота. Веднага след него е
Третата церемония – масонска, красива, завладяваща
„Не искахме да правим купони за хората, а да потвърдим, да ознаменуваме връзката помежду си. Аз и кумът бяхме във фракове, може би малко шокирахме минувачите. Но това беше уважение към толкова топлия, сякаш специално за нас ноемврийски ден, към жена ми, към цялата философия на ритуалите. Гордеех се, че Теодора е до мен“, връща лентата Нишков. Тя му отвръща с фразата „Ти си оживяла мечта“ и уточнява, че в църквата е била с черна рокля.
Като типичен член на общността, създадена в Националната гимназия за древни езици и култури, Теодора отдавна се увлича по всичко, свързано с античността – Сенека, Марк Аврелий, форума в Рим, археологията на Сицилия… Когато за първи път стъпва в Бейрут и Тир, Нишков пък се усеща вкъщи. И двамата ги влече Близкият изток, Италия и Испания им са любими. Но към името на съпругата си Нишков прибавя нещо съвсем различно от романската космогония – „Принц Датски“. Това е един от псевдонимите на прадядо ѝ – размирния поет, публицист и преводач, сатирик и драматург Димитър Подвързвачов, близък приятел с Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев и цялата плеяда символисти и реалисти на България в първите десетилетия на предишния век.
„Аз съм
Заврян зет у Подвързвачови
И за мен това е голяма чест. За съжаление, никога не съм се срещал с тъща ми, светла ѝ памет. Тя си отива много преди нашето влюбване. Но имам усещането, че цял живот съм бил близък с нея. И че ако се познавахме, тя би ми била не по-малко интересна от Теодора. В България родовата памет е занемарена до престъпност, а искаме да сме нация – уви, няма как да стане.“
В родословното дърво на Нишков има не по-малко забележителни фигури – революционери от първото българско Народно събрание в Оборище, взело решението за Априлското въстание, офицери от армията. Талантът обаче е наследство от баба му Невена Мачева, една от първите жени в Художествената академия.
Пред обектива на съпруга си Теодора е винаги в различна роля, но неизменно красива
„Прадядо ми като висш военен никак не е бил беден. Баба ми и двамата ѝ братя обаче завършват висшето си образование благодарение на персоналните пенсии, които царят отпуска на героите от Първата световна война. Баба ми е била ученичка на Мърквичка, а в нея е бил влюбен Илия Петров. Прабаба ми не е искала и да чуе „за този пияница, женкар и комунист“. Не че Невена много е напирала за него. Бързо се е влюбила в дядо ми – човек със страхотна харизма. В онези времена и мъжете, и жените на България са притежавали съвсем различно излъчване, защото са живели в друга среда, в различна култура. Дори родител от средната класа е успявал да изучи децата си по света, а те задължително са се връщали тук. И тримата Пиперкови – дядо ми и двамата му братя, взимат дипломи в Германия. Имали са възможност да останат там, но се прибират, за да създадат първата фабрика за котли, първите системи за парно отопление. Не ми се коментира защо тогава българите са били истински патриоти – ще се впуснем в разговор за политика. А политиците не са достойни да им отделяме от времето си, не са достойни за вниманието ни“, искрен е Нишков.
Снимат заедно. Снимат отделно. „Не се лишаваме от авторството – то е в идеята, в концепцията. Нямам никакво участие в нейните работи, нито тя в моите. Пазим се като индивидуални автори. Може би по-нататък ще представим обща експозиция, но ни е рано. А и не сме Кристо и Жан-Клод“, коментира Нишков. През 2023-та той прави изложба в галерията на Казанлък с 36 портрета на Теодора, сътворени в различни настроения, негово и нейно, и с различни техники. Мотивиран е от необходимостта да излее натрупаните чувства към нея.
Три от 108-те портрета на известни личности, които Теодора изложи в залите на „Шипка” 6 през юли, част от визуалната памет на постмодерното ни общество
„Оказах се най-сниманият фотограф. Но пред обектива сякаш не съм аз. Не приличам на човека, който бях преди Сашо. Щастието променя, превръща те в преследвач на мечти, ставаш
Хищник, който се усмихва с очите си
откровена е Теодора. В момента тя работи по снимки на различни геометрични пространства – с перспектива, линеарност, ритъм, светлина, сянка. Всяка от тях ще бъде дорисувана на ръка в дълбокото и особено синьо на френския художник Ив Клайн. Работи и още нещо много тежко – бъдещата експозиция „Саломе“. Главната героиня е красиво и глупаво момиче, което става опасна жена – говори тихо, но мъжете се доближават до нея, за да я чуят, сподирят я, за да усетят уханието ѝ. Женственост, която може да отреже главата на всеки мъж. В ролята на Саломе, естествено, е актриса. Вече са готови с първата сесия.
„Абстрактна еротика, много арт, далеч от плейбойската представа за голо тяло. Труден жанр в името на естетическата наслада. Снимките ще са в огромен мащаб. Кой позира ли? Изключителна жена. Лицето ѝ присъства, но е неразпознаваемо. Мистерия, мистификация. Всички ще питат коя е, но нима някой знае как се казват моделите примерно на Рубенс например“, директен е Нишков. Дори корифей като него с изложби на три континента не смее да предвижда успеха. „Най-лошото е, че когато завършиш нещо, вече не го харесваш. Ако го харесваш, тъпчеш на едно място. Човекът е създаден, за да се движи напред. Сега съм в застой поради простата причина, че някои от идеите ми са трудно осъществими“, изведнъж обяснява Нишков.
Един от последните му засега пърформанси е в ателието на художника Андрей Янев –
Петметрова инсталация с масата от тайната вечеря
с Библия, с купа сол, сирене, мед. Хората слушали Питър Гейбриъл и Левон Минасян, сядали на земята и питали дали може да опитат от сложеното на масата. Така довършили действието.
Един от последните пърформанси на Нишков е петметрова инсталация с масата от Тайната вечеря, заснета в ателието на художника Андрей Янев
В залите на „Шипка“ 6 през юли Теодора подреди 108 черно-бели портрета на писатели, художници, музиканти, журналисти, учени, духовници, философи, режисьори, политици, изследователи, министри, юристи, дизайнери… Хора, които пробуждат.
„Лошо е, ако не можеш да отговориш на въпроса защо. Снимах тези всякакви личности, всякакъв вид души заради нещото значимо, което са направили, фокусирани в прогресивната си дейност. Строители на България тук и сега.“ Това е нейният принос към създаването на визуалната памет на постмодерното ни общество, реверансът ѝ отвъд делничното. Жажда за спомени от настоящето. Формулира ясно целта си – зрителите да попият несломимостта, характерите, човещината в тези 108 образа, в трудното ни време на страх, омраза, разделение и тъга да се убедят, че България е хубаво място за живеене. Затова Теодора Нишков – Принц Датски, вече без колебания да го бъде или не, работи по следващия проект продължение. Наясно е, че проектът е доживотен – всяко ново издание ще е своеобразна социална антропология.
