Модният редактор Ина Иванова присъства на творчески семинар по дисекция на британския Vogue, в който се създава изцяло нов зийн*
*Семинарът използва старите методи за правене на зийн (съкратено от думата за „списание” (magazine), като ръчно се изрязват и лепят изображения от популярно лайфстайл издание. Впоследствие колажите се сканират, уголемяват се или се намаляват, отпечатват се на яркожълта хартия, сгъват се и се закрепят с ластик.
Забелязали ли сте, че на шопинг страниците на списанията понякога бижутата са неестествено големи в сравнение с дрехите? Причудливата амалгама от всевъзможни елементи, сред които и часовници, джаджи, парфюми, козметика и обзавеждане, изглежда напълно нормална и логична. Но A Magazine Reader ни подтиква да надникнем отвъд лъскавите страници и да ги трансформираме в нещо по-неочаквано и вълнуващо.
Винаги съм предпочитала хартиения носител. Дали защото съм стара душа, въпреки скромната си възраст, или просто защото нищо не може да замени очарованието да се усамотиш с любимото си печатно издание. Обичам списания откакто се помня, а в детската градина вече бях преминала на следващото ниво – колекционирах ги. Тогава освен комиксите във всеки брой дълбоко ме интересуваха и игрите, измислени от редакционния екип. Лабиринтите, „Открий 5-те разлики“ и барбитата за оцветяване ме занимаваха с часове и ме превръщаха от пасивен в активен „читател“, макар и все още да не познавах азбуката достатъчно добре.
20 години по-късно се озовавам на мастър клас в Нов български университет, озаглавен A Magazine Reader. Влизам в залата с известно закъснение заради поредния работен имейл, но бързо виждам, че на всеки от присъстващите е раздаден по един октомврийски брой на британския Vogue. От ръководителя на уъркшопа доц. д-р Яна Дворецка и специалните гости Фемке де Врис, съиздател на A Magazine Reader, и Зузана Костеланска, графичен дизайнер, разбирам, че предстои да погледнем на модната библия по нов начин. Дотук са проведени шест такива издания със студенти от Нидерландия и Швеция, а седмото се реализира със студенти от бакалавърската и магистърската програма по мода на НБУ.
Всеки от нас, въоръжен с ножици, макетни ножчета, лепило, маркери и бели листове, е готов да даде своя принос в изработването на седмия брой на A Magazine Reader. Целта е не просто да изрязваме красиви картинки и да ги оформяме в колажи, а да помислим критично върху дискурсите на списанието, неговата явна фрагментираност, скритите послания и не на последно място – подтика му към свръхконсумация.
След разпаленото разгръщане на списанията установяваме как всеки от нас вижда съдържанието по различен начин – едни открояват граничещия с комичност дисбаланс на пропорции в изображенията, други – архитектурата и емоциите, трети – съвършената кожа на моделите. Така съвсем естествено се разделяме по отбори и започваме да изрязваме направилото ни впечатление.
„Алиса в страната на чудесата“, Десислава Кехайова, Ина Иванова и Селин Маркова
Заедно с Десислава Кехайова и Селин Маркова се спираме на темата за свръхконсумацията и лудостта, до която може да ни докара тя. Избираме заглавието „Заешката дупка“ – метафора за мястото, където всички падаме с главата надолу покрай капризите на ненаситния моден свят. Оттам идват референциите към „Алиса в Страната на чудесата“. Включваме емблематични персонажи като Царицата на сърцата, Лудия шапкар, Чешерската котка, Гъсеницата, както и самата Алиса. Макар всеки от тях да е облечен в дизайнерски дрехи с пънкарски привкус, героите са запазили присъщата си налудничавост. Така се раждат и Стоножката с обувки от шопинг страниците на Vogue, Конят с тяло на стол, грива от косата на Шарлийз Терон и бижута и аксесоари от най-новите реклами, както и Еднорога с шлифер и торби, пълни с нови модни придобивки.
„Причудливостта на модното списание“, Десислава Кехайова, Ина Иванова и Селин Маркова
При колегите ни се получават колажи, осмиващи огромния брой реклами (един от тях дори установи, че са използвани 42 чанти за един кадър на Синди Кроуфорд за MGM). Други се фокусират върху частите на тялото и оформят няколко страници само с тях като същински серийни убийци. В броя се обособява и част, посветена на природата, но всеки елемент е с цена – защото за да имаме растение у дома, първо трябва да си го купим.
„Какъв е смисълът на живота“, Кузма Суреш
Накрая всичко се сканира и отпечатва на яркожълта хартия във формат A4. Идеята на издателките е да облекчат бюджета, но и да улеснят максимално печата – така всеки може да принтира изданието у дома и да го сглоби сам.
По думите на Фемке де Врис модното списание е съвкупност от фрагменти. Има десетки аксесоари, хора, марки, настроения, пейзажи, цени, дрехи, тела и животни – всичко това, обединено в добре селектирана колекция. Въпреки че така казано звучи твърде разпиляно, външният му вид винаги остава елегантен. Страниците са лъскави и тежки, изображенията – ясни, а цветовете – ярки. Всичко ненужно е премахнато. Накрая несъвършенствата от сглобените му като пъзел части са замаскирани от гланцовото покритие. Всички аномалии в пропорции, цветове и цялостни конструкции придобиват смисъл и създават утопичен свят, но и истинско отражение на нашия собствен. Също като в едноименната книга на Луис Карол.
Представянето на новото издание в Центъра за книгата, НБУ
Заради своето „съвършенство“ и гланцова хартия модното списание надали ви подтиква да го разрежете, но ви приканвам да направите точно това. В уъркшопа A Magazine Reader четенето е равносилно на това да чуеш как хартията се къса и маркерът проскърцва върху нея. Да разделяш свързаните елементи, да режеш части на тялото и да разплиташ историите. Това те кара да погледнеш през дупките на хартията към следващата страница и да надникнеш отвъд нея – да видиш какво присъства и какво е скрито от погледа ни.
