Айрис Апфел и луксът да бъдеш ексцентрик

99-годишната модна икона доказва, че стилът няма възраст

Свикнали сме да смятаме, че след определена възраст жените трябва да започнат да се обличат „подходящо“ – да забравят за ярките цветове и екстравагантните бижута, за късите поли и дългите коси, за всичко, което може да шокира, разсмее или възхити околните. С две думи, да забравят за всякаква радост. При някои това се случва след 50, при други след 40 или дори още след 30. Неща като умора, брак и деца постепенно изпиват цветовете им и потушават искрата креативна лудост, която ги е държала млади.

При други обаче нищо такова не се случва, напротив – с годините ексцентричността им расте, а неподражаемият им личен стил става все по-дързък и възхитителен. Защото възрастта дава онази смелост, която идва с опита, и онази увереност, която стъпва върху купища проби и грешки. А когато говорим за ексцентричност и неподражаем личен стил, веднага се сещаме за Айрис Апфел.

Коя е тя

Производител на текстил, интериорен дизайнер и най-вече неостаряваща модна икона, лансирала своя собствена линия дрехи и аксесоари. Жената с късата бяла коса и огромните кръгли очила, отрупана с ярки бижута, съчетала на пръв поглед несъчетаеми принтове и аксесоари така, както само тя го умее.

Айрис Бар се ражда на 29 август 1921-ва в Куинс, Ню Йорк. Тя е единствено дете и няма с кого да си играе по време на честите семейни събирания в дома на баба си и дядо си в Бруклин. За да не скучае, баба ѝ и позволява да се занимава с неизползвани парчета плат, каквито у тях има в изобилие – и трите лели на Айрис шият.

„Тя отваряше една торба, после друга, а вътре имаше платове във всевъзможни форми и размери, цветове и десени”, пише Апфел в книгата си Iris Apfel: Accidental Icon. В края на всяко гостуване малката Айрис получава от баба си по шест парчета плат. „Бях обсебена от текстурите, цветовете и десените и прекарвах цялото си време в игра с тези парчета. Мисля, че тогава се зароди интересът ми към тъканите.“

Когато не си играе с платове, Айрис се качва на метрото и обикаля кварталите на Ню Йорк. Нейна страст са битпазарите и малките магазинчета, където открива старинни бижута, нестандартни аксесоари и най-различни предмети от целия свят – основата, върху която процъфтява вкусът ѝ към еклектиката. Той се допълва и от образованието ѝ – учи история на изкуството в Университета в Ню Йорк и посещава художественото училище към Университета в Уисконсин. По-късно познанията в областта на модата и усетът към дизайна ѝ помагат в работата като редактор в списанието Women’s Wear Daily, наричано още библията на модата“

Преди  да се превърне в модна икона и „гериатрична старлетка“, както сама се нарича, през 1952-ра Айрис основава заедно със съпруга си Карл Апфел международната компания за платове Old World Weavers. Бракът на семейство Апфел е също така легендарен – те са женени (и влюбени) цели 68 години до смъртта на Карл през 2015-а. Двамата притежават компанията до 1992 г. Работили са за декорацията и обзавеждането на Белия дом по времето на 9 президентски мандата – от Труман до Клинтън. По това време Айрис си спечелва прозвището Първата дама на платовете. Апфел пътуват до Европа два пъти годишно, за да набавят материалите, които не могат да намерят в САЩ, а запазената им марка са репродукции на тъкани от XVII, XVIII и XIX век.

Макар десетилетия наред да се занимава с текстил, Айрис Апфел навлиза в модата доста късно. „Първата ми значима работа в областта на красотата и модата дойде, когато бях на крехката възраст 90 години“, шегува се тя в книгата си. Това се случва през 2011 г., когато Апфел става рекламно лице на козметичната компания MAC. Същата година лансира и собствена линия бижута, наречена Rara Avis – едри и цветни, предназначени за такива ексцентрични редки птици като нея.

Днес 99-годишната Айрис е по-цветна и вдъхновяваща от всякога. Името ѝ отдавна се е превърнало в нарицателно за оригинален стил и свободолюбив младежки дух. Как ли го постига? Вижте нейните съвети за успех, благополучие и неостаряваща жажда за живот:

Не се вманиачавай във възрастта

„Никога не мисля за възрастта си. Може би това е ключът. Никога не се замислям на колко години съм. Възрастта е само число. Открила съм, че работата е много здравословна за мен. Обичам това, което правя, и влагам душата и сърцето си в него. Никой не обича да остарява, но каква алтернатива имаме? Когато започнеш да се разпадаш, просто трябва да се стегнеш и да събереш парчетата отново. Оценявай това, че все още си тук. Предавай опита си на другите.“

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Холотропното дишане – път към себепознание и лечение
Терапевтична техника за достигане на променено състояние на съзнанието чрез целенасочена хипервентилация...
Read More
0 replies on “Айрис Апфел и луксът да бъдеш ексцентрик”