Аристократки и актриси се обличат при майсторката на шика и шевиците
В лабиринта на ковид кризата попадна и българската мода – въпреки че никой не говори за това, тъй като явлението не е животозастрашаващо. Още повече че масовият вкус тук и сега отдавна съществува на санитарния минимум, белязан от кича в действителността. От какво и от кого най-често се вдъхновяват съвременните майстори на шева и кройката, е въпрос с повишена трудност, защото самите те невинаги могат да формулират точен отговор. Родната фешън сцена обаче познава и бляскави периоди, базирани на отлични идеи и перфектно занаятчийство. Колкото и да звучи ретро и самоцелно носталгично, полезно е да припомним, че между двете световни войни през миналия век дамите в Царство България са не по-малко елегантни от европейките. Сред имената в светските хроники блести това на дизайнерката Пелагия Видинска, която облича аристократки и актриси. Ако кинаджиите ни разбираха от винтидж сюжети, щяха да се нахвърлят върху историята на Видинска.
Пелагия е от обикновено семейство на военен, в което обаче ценят книгите и познанието. Родителите на момичето, родено четири години преди началото на XX век, го записват в прочутата девическа Солунска гимназия, чиито възпитанички овладяват френски и немски. Пелагия започва кариерата си в малко ателие в центъра на София и славата й бързо се разнася сред хайлайфа – тя е абсолютна перфекционистка: от силуета до копчетата. В собствения й гардероб доминират костюми в две части, но без панталон. Строго държи на аксесоарите и не излиза без шапка, шал и ръкавици. Дори вкъщи не си позволява да се вее по пеньоар, да не говорим за ролки в косата. Тя е сред първите нашенки, които носят дрехи с етикета на Коко Шанел.
Влиянието на Париж се усеща във всяка нейна визия и модел. Пелагия е сред малкото професионалистки, които пият вода от извора – всеки сезон пътува до столицата на великата естетика. И понеже няма езикова бариера, се чувства напълно адекватно сред атмосферата, изпълнена с шума на коприните. Смята се, че Пелагия е допускана дори зад кулисите на „Ланвен“, приемана любезно от самата Жана Ланвен, създателката на култовата марка. След всяко свое завръщане от Франция Пелагия представя пред обществото на жълтите павета зашеметяващи колекции, които по нищо не отстъпват в тенденциите и изработката край Сена. Тя обаче нито за миг не копира едно към едно вече видяното, а създава неповторим почерк.
Като всеки балкански творец, изпреварващ времето си, знае, че може да използва изразните средства на кръстопътя между Запада и Изтока. Неслучайно самата Пелагия споделя, че получава поръчка от Париж за серия тоалети с български шевици и украси. Тъкмо етно стилистиката в работите на Видинска привличат царица Йоанна, която често си поръчва дрехи. За да докажат, че признават избора й за върховен, придворните госпожици и госпожи също се тълпят при Пелагия. Тя пък влиза във всички вестници през 1928 година с изложба ревю в „Роял“ на ъгъла на „Раковски“ и „Царя“ – днешния Театър на българската армия. В дефилето показва не само всекидневни, официални, бални и сватбени феерии с ниски талии и плисета, но и носии, наречени на градове и региони, чиито културни традиции интерпретира: „Македония“, „Охрид“, „Ловеч“, „Шопкиня“, „Болярка“… И двете серии са осъществени от първокласни тъкани – крепдешин, марокен, сатен, жоржет, муселин. Няма корсети, няма ограничения във фантазията. Сред почитателките на Пелагия са съпругите, дъщерите и любовниците на министри, генерали, депутати, дипломати, банкери, адвокати. Мъжете от висшето общество се образоват в Европа, но после се прибират в България и искат и тук да се чувстват като в Париж, Берлин и Виена, да се движат сред изтънчени жени, които се контят по „последен писък“.
През 1929 година Пелаги подготвя Люба Йоцова за първото издание на „Мис България“, от което зависи дали ще участваме на европейския конкурс за най-красивата жена с финал в Париж. Известният журналист Данаил Крапчев, издател на вестник „Зора“, е организатор на шоуто. В журито освен него са и скулпторът Андрей Николов, оперната дива Констанца Кирова, писателят Добри Немиров, професор Асен Златаров, художниците Райко Алексиев, Стефан Иванов и Никола Маринов. Всички те са очаровани не само от физическите прелести на Люба Йоцова, но и от нейната елегантност.
От интервютата, които Пелагия дава в онази епоха, става ясно, че вярва в мисията си – да допринесе за прогреса на София. По това време тя вече посреща на „Леге“ 6, където след години ще се позиционира култовият за соца ЦНСМ. Бизнесът й процъфтява удивително за жена, пробиваща сама в бита на България от 30-те и 40-те, който няма как да се отърве от своята патриархалност и консервативност. За разлика от ранната Коко Шанел Пелагия няма подкрепата на нито един заможен покровител. Може би заради този свой подранил феминизъм Видинска шие на символични цени за момичета от народа.
Сред най-горещите й фенки е и Мими Балканска – най-голямата звезда на оперетата ни за всички времена. Тя неведнъж се кълне в уменията на Пелагия да превръща всяка дреха в произведение на изкуството. Певицата, която специализира в Берлин и Виена и познава отблизо европейските витрини, високо цени съвършения нюх на Видинска към съчетаването на класиката с фолклора. Елисавета Багряна и Дора Габе също хвалят на висок глас Пелагия. Леа Иванова дебютира в „Казиното“ – днес Градската галерия срещу Народния театър, с черна пола и бяла шемизета на Видинска. И двете са наясно, че това е дуетът, който не допуска фешън провал.
След 9 септември 1944 година Видинска е сред известните софиянки, успели да останат встрани от бурните политически събития и да „спестят“ присъствието си в черните списъци на новата комунистическа власт. Тя, естествено, остава без модната си къща, но поне не е обявена за едра капиталистка и враг на народа. Като всепризнат експерт в жанра създава носиите за Държавния ансамбъл, който по-късно ще бъде наречен на Филип Кутев. Тя ръководи и шивашкото ателие в Народния театър. С облекла, излезли под сръчните пръсти на Пелагия, в светлината на прожекторите излизат примадоните на академичната трупа Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова… В спектаклите по Молиер и Шилер те се чувстват като истински кралици на елегантността, носейки роклите на Пелагия. Видинска умира през 1960 година. В шиенето я наследява нейната племенница – Лиляна Видинска, дъщерята на брат й.
