Вокалните му възможности са сравними с най-добрите в тази професия, свири на китара, бас, пиано, барабани, прави бийт-бокс, сам пише и текстовете, и музиката, сам режисира видеоклиповете си, а Вселената се е погрижила да го възнагради и с много специална житейска история, за да изостри още повече креативността му и да задълбочи търсенията му
Текст / Елена Кодинова
Фотография / Getty Images
Трийсет и пет годишният уелсец Рен Гил е може би един от най-автентичните и талантливи артисти в съвременната популярна музика. Не подлежи на вкарване в жанр, течение и дори вид изкуство – прави смесица от хип-хоп, реге, ска, рок, барокова музика, театър, визуално изкуство, модерен пърформанс, поезия. И това, което рязко го отличава от всички останали, е невероятното му умение да разказва истории и да създава собствени светове с всички налични му средства. Вокалните му възможности са сравними с най-добрите в тази професия (ясно си личи влиянието на Боб Марли и Стинг), свири на китара, бас, пиано, барабани, прави бийт-бокс, сам пише и текстовете, и музиката, сам режисира видеоклиповете си. Харесва се на фенове от всякакви възрасти, които го следват религиозно във всичките му акаунти в социалните мрежи. Все още не предизвиква интерес у традиционните медии и музикалната индустрия, но това прави вирусоподобното му разпространение в интернет и съпътстващата го слава още по-уникални.
Рен има 2.4 млн. последователи в Ютюб, 3.6 млн. в Инстаграм, 4.3 млн. в Тик-Ток, 2.6 млн. слушатели на месец в Спотифай, петте му най-известни песни там са въртени между 28 млн. и 57 млн. пъти. Изпълнители с много по-малко фенове в мрежата вече получават награди, привличат вниманието на големите музикални компании и имат договори за албуми. Но не и Рен. Той продължава да се продуцира и да се издава сам, без нито един долар бюджет за маркетинг, но е като пожар в интернет.
Въпреки пълното медийно затъмнение и нулевата ротация в радиостанциите вторият му студиен албум Sick Boi, който излиза през октомври 2023 г., оглави британската класация по продажби, като изпревари Рик Астли.
И всичко това се случва точно когато големите лейбъли си мислеха, че държат здраво юздите на вкуса ни. Че могат да потиснат бунта и да ни направят управляеми клиенти, като изтикат напред напълно контролирани от тях захаросани, произведени в маркетингови отдели звезди, които не могат да напишат мелодия, ако ще животът им да зависи това – за тази цел си има цели компании, които създават песни по калъп по зададени от алгоритми критерии. Рен е неагресивно, но въпреки това категорично отрицание на цялата тази схема за печелене на пари, имитираща изкуство и убиваща автентичността и таланта. Освен това Вселената се е погрижила да го възнагради и с много специална житейска история, за да изостри още повече креативността му и да задълбочи търсенията му.
Рен Гил се ражда през 1990 г. в семейството на – както той ги нарича – „хипита“. Майка му е учителка по пеене, а баща му – терапевт. Има и по-малка сестричка. Появява се на бял свят в Бангор, градче в Обединеното кралство с размерите на Чирпан. Когато е съвсем малък, семейството се мести в селце с 600 жители на малкия остров Ангълси край най-северните брегове на Уелс, където Рен израства. Започва да свири от 10-годишен на подарената от баща му китара. След като завършва гимназия, заминава да учи музика в университета в Бат. Там със свой приятел създава група, която свири по улиците кавъри и оригинални парчета, писани основно от Рен. Един ден покрай тях минава и музикален продуцент, който е впечатлен от текстовете на младия уелсец. И му предлага договор с неговата компания, дъщерна на „Сони“, за създаване на дебютния му албум. Той влиза с бандата си в студиото и приказката започва.
И тук
Вселената казва – чакай малко, аз имам друг план за теб
Не може човек с толкова талант да бъде похабен като поредната еднодневка в съвременната популярна музика. Докато записва първите парчета, внезапно започва да се чувства много зле. Годината е 2012, той е вече на 22 години и напълно неспособен да твори, защото прекарва в леглото по 23 часа от денонощието. Има болки в цялото тяло, мозъчна мъгла, която преминава понякога в халюцинации и психотични епизоди, чувства смазваща умора, все едно току-що се е събудил с най-зловещия махмурлук и в същото време е болен от тежък грип. Опитва се да се държи и да крие от студиото какво се случва с него – все пак това е звездният му миг! Но постепенно на всички става ясно, че е напълно извън строя и губи договора с музикалната компания.
Връща се в дома на родителите си и започва тежка битка за диагноза, защото никой не знае какво му е. През следващите години ще бъде диагностициран погрешно с депресия, биполярно разстройство, хронична умора. През това време от спалнята написва първия си студиен албум Freckled Angels, посветен на негов близък приятел, който се самоубива. Издава го през 2015 г. Той е раздяла с детството и влизане в зрелостта по възможно най-болезнения начин.
През цялото това време Рен не губи връзка с публиката си, разказва откровено какво му се случва в социалните мрежи. Издава сам първия си албум с надеждата да събере средства за лечение.
Чак през 2016 г. най-накрая получава вярната диагноза – Лаймска болест. Тя е следствие от ухапване от кърлеж и ако се улови в рамките на месец след заразата, следва пълно излекуване. Но тъй като е престояла прекалено дълго необезпокоявана у Рен, е нанесла много поражения. Той вече има автоимунно заболяване, увреждания на мозъка и посттравматично разстройство. Лекува се в САЩ, включително и с присаждане на стволови клетки.
През 2017 г. вече е достатъчно добре, за да започне пак да свири по улиците, този път в Брайтън. Там става част от групата The Big Push, с която и до днес изпълнява кавъри на открито. Създава Ютюб канал, на който редовно пуска свои парчета и феновете му започват да растат лавинообразно. Зрителите на клиповете му вече се измерват в милиони. Най-популярни са историите на Джени, Скрийч и Вайълет – взаимно преплитащи се
разкази за трима души, вързани във възела на трагедия с Шекспирови измерения (Изслушайте ги трите една след друга, не искам да ви развалям усещането, като разкривам напълно неочаквания край.) Всяка от тях е вокална пиеса, заснета на един кадър, в който е само Рен със своята китара. Жанрово неопределими, но приковават цялото ти внимание и накрая те разплакват.
Повратният момент идва в края на 2022 г., когато се появява парчето Hi, Ren – разговор между тъмната и светлата страна на артиста, между неговото его и прекалените му съмнения в себе си. Той завършва с извода, че няма битка между доброто и злото, има танц между светлината и сенките у всеки един от нас. Рен е автор на всичко – концепция, текст, музика, клип. Само за първите два месеца от излизането си видеото е гледано 12 млн. пъти в Тик-Ток и близо 7 млн. пъти в Ютюб. Към юли 2025 г. гледанията вече надхвърлят 56 млн. Без нито цент за реклама и маркетинг.
В началото на 2023 г., точно докато се случва този пробив в популярността му, Рен отново заминава на лечение в Канада. През това време създава втория си студиен албум Sick Boi, който разказва за битката му с болестта. Пуска предварително няколко сингъла от него и е поканен да свири на големи британски музикални фестивали, включително и на Гластънбъри, но отказва заради здравето си.
Албумът Sick Boi излиза в края на 2023 г. и оглавява класацията за продажби в Обединеното кралство. Съдържа произведения, които са еклектика от жанрове и изкуства, критиците ги наричат „калейдоскопичен хип-хоп“. Здравословното му състояние е непрекъснато люшкане между светли и тъмни периоди, заради които не се знае кога ще е достатъчно добре, за да се качи на сцената, и така пропуска много покани.
Тази година Рен пусна „Историята на Винсент“ в две части – „Слънчогледи“ и „Автопортрет“. Тя е своеобразно продължение на разказите за Джени и Скрийч. Всички в момента чакаме историята на Ричард, обещана в края на втория клип – това е полицаят, който изиграва ключова роля в живота на Скрийч.
