Робърт Дювал – 70 години на върха в Холивуд

През 1983 г. прави режисьорския си дебют с „Анджело, моя любов“ за циганче от улиците на Ню Йорк. Между хитовите му заглавия от този период са „Историята на прислужницата“ по Маргарет Атууд, криминалният трилър „Цветове“ на Денис Хопър и блокбастърът „Дни на грохот“ на Тони Скот. В „Дни на грохот“ са отличен дует с Том Круз. Шампионът в невъзможните мисии тук е самоуверен автомобилен състезател, който очак­ва някой ветеран като Хари Хоги на Дювал да му разкрие психологията на победата и да го научи как да се вземе в ръце, за „да контролира нещо, което е извън контрол“. Това е и може би най-голямата дарба на Дювал в киното и извън него.

Дювал получава нов „Златен глобус“ като Сталин в едноименния минисериал на НВО. Критиците оценяват филма като точен исторически портрет на параноята и жестокостта на Сталин, представен през погледа на дъщеря му Светлана. Благодарение на гласността и перестройката в Русия „Сталин“ е от първите западни продукции, получили разрешение за снимки в Кремъл. Другите исторически личности в кариерата на Дювал са най-изтъкнатият генерал на Конфедерацията в Американската гражданска война Лий в „Богове и генерали“ и нацисткият военнопрестъпник Адолф Айхман в „Човекът, който залови Айхман“. Любопитно е, че майка му Милдред Харт има роднинска връзка с генерал Лий.

Вторият му режисьорски филм – „Апостолът“, е за проповедник, убил любовника на съпругата си. Продължава да се разписва и в трилъри като „Медният човек“ и „Да изчезнеш за 60 секунди“, и в нестандартни драми като „Господари на нощта“ и „Пътят“. Заради дългогодишния си интерес към европейския футбол се включва в нискобюджетния шотландски филм „Моментна слава“ и в комедията „Ритници и крясъци“. Отново се срещат с Том Круз в „Джак Ричър“.

Дювал е от най-трезвомислещите знаменитости в Холивуд. Откровен републиканец е, но през 2014 г. се отвращава от хаоса в политиката и зая­вява, че повече не желае да бъде свързван с партията на Доналд Тръмп. Никога

не натрапва никому социалните си възгледи

нито личните си или професионалните си съмнения. „Когато не знаех нищо, мислех, че мога да направя всичко“, тълкува Дювал посвоему вечната философска максима, приписвана на Сократ: „Знам, че нищо не знам“.

Робърт Дювал няма навик да занимава публиката с човешките и с мъжките си терзания. Словоблудците обаче до последно не спират да любопитстват защо актьорът няма собствени деца. Преди време той дава метафоричен отговор, вероятно надявайки се да сложи край на глупавите коментари.
„По всичко личи, че стрелям с халосни патрони. Пробвал съм с много и с различни жени – съпруги и не само. Неведнъж съм мислил за осиновяване, защото не можех да си представя, че ще остана без деца“, споделя той за Details. Никога не си позволява позата на ощетен от съдбата. Рядко подхвърля, че „не му е било писано“, но вместо да се упреква, да се фиксира или да се самосъжалява, работи и се наслаждава на живота. Актьорът не споменава в интервютата си дали

невъзможността да дари съпругите си с наследници

е била сред причините за развода с тях.

Дювал се зарича, че никога няма да се ожени за актриса, и го прави четири пъти. Стартира на 33 с Барбара Бенджамин. Тя е бивша танцьорка, запознават се на снимките на „Да убиеш присмехулник“. Барбара има две дъщери от предишен брак (Сюзан и Нанси), които той отглежда като свои. Бракът продължава до 1975 г. поради „изчерпване“, както казва актьорът. Две години по-късно е двойка с Гейл Йънгс, която играе на Бродуей. „Влюбихме се веднага“, твърди пред „Ню Йорк таймс“ сестрата на Джон Савидж от „Коса“. Женят се чак след пет години, през които споделят общи проекти и загърбват раздяла. Сватбата е началото на края. Четири години след нея се развеждат. „Боб е великолепен. Не познавам много хора с толкова силна енергия като неговата. Но душата му се мъчи от вечния стремеж към съвършенство“, е мнението на съпруга номер две.