Велик актьор почти без велики роли, Съдърланд бе икона, но преди всичко професионалист. И макар да е работил с режисьори като Федерико Фелини, Бернардо Бертолучи, Клод Шаброл и Джон Шлезинджър, кръщава децата си на по-малко известни кинаджии
Очаква се през ноември да четем мемоарите на Доналд Съдърланд със заглавие „Измислено, но все пак вярно“ (Made Up, But Still True). И за съжаление няма да можем да му задаваме уточняващи въпроси – големият актьор си отиде малко преди да навърши 89 години. Казват – след дълго боледуване. И наистина последната му роля бе на злодея в „Игрите на глада“, излязъл през 2015-а.

Фотография / Andreas Rentz/Getty Images
Много му отиваше да играе лошия с това интелигентно „змийско“ лице с печални и насмешливи очи. Но пак с него можеше да бъде и Казанова, и психопат, и войник, и политик, и комичния професор от „Къщата на животните“, и съкрушен баща… „Никога не се е плашил от роля, добра, лоша или грозна. Той обичаше това, което правеше, и правеше това, което обичаше…“, написа синът му Кийфър Съдърланд. Има си хас да се е плашил от роля той, роден да бъде киноактьор от най-висока класа! Вярно, че за нито една от тях не бе номиниран за „Оскар“, но получи статуетката през 2017 г. за цялостно творчество – в 100 филма Съдърланд прави къде по-големи, къде по-малки роли, но винаги брилянтни и запомнящи се. Той печели „Еми“ през 1995 г. за телевизионния филм „Гражданинът Х“, номиниран е седем пъти за „Златен глобус“, печелейки два – за „Гражданинът X“ и за телевизионния филм от 2003 г. „Пътят към войната“. А кариерата му бе увенчана с наградата
Teen Choice Award в категория „Най-добър злодей”
за може би последната му роля в „Игрите на глада“. Тогава актьорът бе на 80. Висок, слаб, с голям нос, тънки, но чувствени устни и нисък глас, в по-младите си години той е еднакво убедителен като жертва и като психопат. А с възрастта естествено преминава към фигури, облечени във власт – военни, политици, съдии, свещеници, глави на семейство… Не всичките филми, в които участва, са изключително добри. Но той никога не е пестил своята харизма и класическа техника, дори да е бил на втори план. И неговото участие винаги е било знак, че в съответния филм има нещо. Съдърланд още от 1978 година можеше да бъде милионер, ако бе по-пресметлив и уверен.
Историята на неговия „най-голям гаф”
е следната: поканен от стария си приятел – режисьора Джон Ландис, за роля в комедията „Къщата на животните“, Съдърланд приема. Условието е всичките сцени с него да бъдат заснети за един ден и да получи или хонорар, или 2% от приходите на продукцията. По това време актьорът вече е голяма звезда. И настоява за хонорар – първо са му предложени 20 хиляди долара, споразумяват се за 35 хиляди. Филмът „Къщата на животните“, реализиран с бюджет от 3 милиона долара, се превръща в една от най-гледаните комедии на всички времена и прави боксофис от над 500 милиона. Това го прави 58-ия най-касов филм за всички времена и 9-ия филм с най-висок рейтинг R. От печалбата Съдърланд би могъл да има дял и до ден днешен. И попитан в едно радиошоу: „Знаете ли в какво приблизително биха се превърнали 2%?“ Съдърланд отвръща със своята си ледена усмивка: „Не искам да знам!“ Роден в Сейнт Джон, Ню Брънзуик, Доналд Макникъл Съдърланд е син на продавачка и учител по математика. Расте като болнаво дете, прекарва детски паралич, спинален менингит, ревматична терска. Обаче само на 14 има собствена радиостанция. „Когато бях на 13 или 14, наистина мислех, че всичко, което чувствам, е погрешно и опасно и че Бог ще ме убие за това – казва Съдърланд пред The New York Times през 1981 г. – Баща ми винаги казваше: „Дръж си устата затворена, Дони, и може би хората ще си помислят, че имаш характер.“ Историята мълчи по въпроса дали този родителски съвет е накарал Дони да избере инженерна специалност в университета в Торонто. Скоро обаче той сменя посоката – захваща се с академично изучаване на английски език. И открива театъра. Стига
До Холивуд по заобиколен път
през Лондон, където на 21 се записва в Лондонската академия за музикални и драматични изкуства, за да учи актьорско майсторство. Започва да се появява в пиеси на Уест Енд и в британската телевизия. Още в Торонто се е запознал с актрисата Лоис Хардуик, с която се женят през 1959. и се развеждат седем години по-късно. Съдърланд вече е в Лос Анджелис отново женен – за актрисата Шърли Дъглас. Имат близнаци – Рейчъл и Кийфър, който е кръстен на Уорън Кийфър, сценарист на първия филм на Съдърланд „Замъкът на живите мъртви“. Докато се води войната във Виетнам, филми за нея в САЩ почти няма; може да се снима за други войни, често с прозрачен намек. Именно в такива филми канадският актьор се проявява в комедийно амплоа – „Мръсната дузина“, „Героите на Кели“, „Военнополева болница“ на Робърт Олтман. Последният го прави звезда на настъпващите 70-те години, когато е заразен от Джейн Фонда с антивоенен патос и естествено – влюбен в нея. Срещнали са се на снимките на „Клут“, за ролята в който Фонда взема „Оскар“. Заедно с нея и други съмишленици основават Free Theatre Associates през 1971 г. Забраняваните си заради антивоенни послания представления изнасят в близост до военни бази в Югоизточна Азия през 1973 г.

Филмът „Клут” среща Доналд Съдърланд с Джейн Фонда, която го заразява с антивоенния си патос
Фотография / Frank Edwards/Fotos International/Getty Images
Съдърланд играе второстепенен герой в две холивудски продукции – „Алиса в Страната на чудесата“ на Пол Мазурски в стил „Осем и половина“ на Фелини (скоро след това Фелини го взема за ролята на Казанова в едноименния си филм – б.а.) и „Денят саранчи“ на Джон Шлезинджър. В две ленти вече търсеният от мнозина актьор пък изиграва баща, опустошен от смъртта на детето си. Първата е „А сега не гледай“ на Николас Роуг и е може би най-важният епизод в кариерата на Съдърланд. Воплите му с удавената му дъщеря на ръце, интимните сцени с героинята на Джули Кристи – невъзможно откровени не само за тогавашните, но и за сегашните времена, са материал за обучение по актьорско майсторство. Вторият филм, емблематичен с тънката психологическа работа на актьора, е на Робърт Редфорд – „Обикновени хора“. Резултатът от тях в личния му живот е, че първият му син от актрисата Франсин Расет, роден през 1974 г., се нарича Роуг, а последният от тримата, роден през 1979 г., е кръстен Ангъс Редфорд на Робърт Редфорд. Между тях е Росиф с името на режисьора Фредерик Росиф.